Мълчанието на Путин за Славянск сигнализира желание за деескалация на украинската криза

Мълчанието на Путин за Славянск сигнализира желание за деескалация на украинската криза

Три седмици преди украинската армия да изгони бунтовническите бойци от стратегическия източен град Славянск техният командир отправи отчаян зов за помощ към Русия.

"Ще минат седмица, две, три, може би месец и най-добрите бойци на въстанието ще оредеят и рано или късно ще бъдат смазани и унищожени", каза в широко разпространено онлайн изявление Игор Гиркин, по известен като Стрелков.

Призивът беше посрещнат с мълчание от руския президент Владимир Путин и в събота, като по предопределение, по-малобройните и по-зле въоръжени в сравнение с украинската армия сили на Гиркин напуснаха града след седмици на обстрел.

Събитията от уикенда вероятно не са просто обрат във военната кампания на украинския президент Петро Порошенко срещу бунта, оглавяван от сепаратисти, които искат Източна Украйна да се присъедини към Русия. Те може би са сигнал, че Путин няма намерение да повтори в Източна Украйна последователността от събития, които доведоха до руското анексиране на Крим през март и че той възнамерява да деескалира кризата, за да предотврати риска от нови западни санкции и да намали заплахата за нестабилност на границата на Русия.

През последните седмици той изтегли повечето от войските си, струпани близо до границата, поиска парламентът да оттегли резолюцията, с която беше одобрено използването на военна сила в Украйна и започна дипломация със Запада. Москва освен това даде да се разбере, че има желание да позволи засилен контрол по границата, през която според Украйна бунтовниците получаваха военни доставки.

Като се отказа от драматично повторение на въоръжената намеса от страна на Русия Путин изглежда цели да намери начин да намали напрежението в Украйна без да се изложи или от това да пострада популярността му.

"В резултат на четирите месеца агресия в Украйна Путин се оказа на съдбоносен кръстопът", писа в събота бившият съветник в Кремъл Андрей Иларионов в блог публикация на уебсайта на либералната руска радиостанция "Ехото на Москва". Изоставянето на бунтовниците крие рискове от загуба на подкрепа и би могло да подхрани опозицията срещу Путин в Русия, смята той, но другият избор - изпращането на въоръжени сили – би довело до неизбежна конфронтация със Запада.

Популярността на Путин достигна нови висоти заради неговия подход към украинската криза, където свалянето от власт на симпатизиращия на Москва президент през февруари заплашваше да сложи край на възможността на Русия да влияе върху събитията в една страна, която дълго е била под нейно влияние.

Присъединяването на Крим през март насърчи патриотизма и спечели на Путин почти единодушна подкрепа у дома, макар че последвалият бунт в Източна Украйна увеличи страховете на Запад, че Москва се готви да изпрати свои войски там, въпреки уверенията, че не направлява въстанието и не му оказва военна подкрепа.

В реч пред руските посланици, събрани в Москва в миналата седмица, Путин повтори, че си запазва правото да защитава рускоезичното население в чужбина чрез "употреба на целия възможен набор от средства - от политически и икономически до оперативни съгласно международното хуманитарно право и правото на самоотбрана". Но президентът многократно сигнализира, че иска да намали напрежението - макар че е възможно да иска то да продължи да тлее, така че да смущава прозападното ръководство на Украйна.

Макар че Путин не иска да го признае, Русия е все по-разтревожена, че санкциите могат да нанесат сериозни щети на 2-трилионната ѝ икономика, която вече е поела по пътя на рецесията и така потенциално подкопава популярността на Путин. Намаляването на напрежението досега помогна да се укрепят рублата и руските акции, които поскъпнаха миналата седмица до рекордни нива за последните осем месеца, преди отново да поевтинеят.

Затова не е изненадващо, че до късно в понеделник Владимир Путин не направи публичен коментар за падането на Славянск, а изявленията на външното министерство и отразяването на новината в държавните медии се фокусираха върху хуманитарните проблеми и ожесточената атака на украинските правителствени сили.

През уикенда Русия изпрати и позитивен сигнал за ангажимента си към провеждане на преговори като присъства на последната среща за прекратяване на насилието под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Путин би могъл да има и друга причина за деескалация; има вероятност той вече да е постигнал всичко възможно в Украйна, поне засега. Той може би смята, че това, което вече се предлага от Киев е достатъчно, за да удовлетвори националистическите чувства, които той отприщи в Русия, но все още не може да овладее.

Порошенко предложи мирен плн, който съдържа обещания за децентрализация и повече правомощия за регионите, включително за бунтовни области като Донецк и Луганск, които ще им позволят да изградят политически и икономически връзки с Москва. Планът освен това предлага гаранции за правата на рускоезичното население, което е едно от основните изисквания, издигнати от Русия и сепаратистите по време на конфликта.

Стремежът на Русия беше за "федерална" Украйна, където правомощията на централната власт да бъдат още по-малки. Тя все още иска руски мироопазващи сили да бъдат допуснати в Източна Украйна, въпреки притесненията в чужбина, че по този начин Русия може да опита да поднови военните доставки за бунтовниците.

Но стъпките, вече очертани от Порошенко, предлагат на Москва възможност да съхрани известно влияние в Украйна, която е бивша съветска република и територия, която много руснаци смятат да люлка на руската цивилизация. Путин изглежда постигна и това, което е най-важно за него - отстъплението на киевското ръководство от обещанието да работи за членство в НАТО.

Путин много пъти е давал да се разбере, че Москва няма да допусне присъединяването на Украйна към алианса, който беше неин враг по време на Студената война, тъй като това би
представлявало прекалено голяма заплаха за сигурността.

"Какво очакваха нашите партньори от нас, когато започнаха събитията в Украйна?", запита Путин пред посланиците миналата седмица. Отговаряйки на собствения си въпрос той посочи, че Русия не може да остави Крим на "националистически и радикални бойци", така че достъпът ѝ до Черно море да бъде отрязан - Русия има военна база в Крим - или да позволи на НАТО да се разпорежда в "този край на руска военна слава".

"Това би означавало да се откажем практически от всичко, за което Русия се бори още от времето на Петър Велики или дори от още по-рано - историците би трябвало да знаят", посочи руският президент.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?