Мария Бутина е само върхът на руския айсберг

През деня той е управлявал туристическа агенция. В свободните си часове Яков Голос е работил за Съветския съюз. За разлика от някои негови измислени наследници, той не е претендирал, че е местен. Но от момента на основаването ѝ през 1927 г., до смъртта му през 1943 г., Голос е използвал туристическата агенция "World Tourists" като фасада за реалните си дейности: да финансира и да съдейства на работата на Комунистическата партия в САЩ.

Така започва анализът във "Вашингтон пост" на известната американска журналистка Ан Епълбаум, в който се прави паралел между дейността на Мария Бутина в наши дни и историята на съветския агент в САЩ Яков Голос, който от 1927 до 1943 г. под прикритието на туристическата си агенция помага на американската Комунистическа партия.

Преди десетина дни срещу 29-годишната Мария Бутина бяха повдигнати обвинения в заговор и шпионаж в полза на Русия. Американската прокуратура обяви, че Бутина е използвала секс и измама, за да си изгради връзки с влиятелни хора. Разполагала с контактите на хора, които разследващите смятат за служители на руската Федерална служба за сигурност (ФСС), наследница на КГБ.

Макар че Голос също е бил ангажиран с дейности, близки до това, което обикновено мислим за шпионаж – рекрутиране на вътрешни хора, придобиване на документи, по-голямата част от работата му е по-правилно да се дефинира като политическа подривна дейност. Голос е поддържал огромна мрежа вътре в Комунистическата партия на САЩ, управлявал е паричните ѝ трансфери от Москва, съблазнил е американка за своя асистентка, използвал е туристическата агенция за издаване на фалшиви паспорти и е имал тесен контакт с партийния бос Ърл Браудър – дядо на Бил Браудър. В крайна сметка ФБР е станало подозрително. Браудър е бил арестуван за измама с паспорти, глобен и наблюдаван отблизо. Съветските тайни служби са променили тактиката си и продължили нататък.

Мария Бутина, за разлика от Голос, не ръководи фирма. Тя се изявява като лидер на руска организация, която защитава правото да се носи оръжие. Тази организация, пише Ан Епълбаум, е по-автентична, отколкото туристическата агенция на Голос: в Русия хората нямат право да носят оръжие и никога нямат имат при сегашния режим.

От документите по делото е видно, че Бутина е убедила някои наивни членове на Националната оръжейна асоциация (National Rifle Association, NRA), че тя е истинска активистка. По такъв начин е получила достъп до техния вътрешен кръг.

Приликата между Голос и работата на Бутина е поразителна: и двамата са се стремили да помогнат на политически движения, които смятат за прокремълски ( американската Комунистическа партия през 1930-те години и крило на Републиканската партия в наши дни, които защитават свободното носене на оръжие).

И двамата са обезпечени с пари от Кремъл, които насочват чрез посредници (в първия случай – чрез Комунистическия интернационал, а във втория се предполага, че това става чрез няколко руски олигарси), пише Епълбаум.

Продължавайки със сравнението, тя отбелязва, че и Голос, и Бутина, са били част от по-мащабна операция на международно ниво. Голос е бил част от усилията по осъществяване на световната революция, а Бутина има немалко колеги (агенти на влияние), които открито агитират за руските интереси, но принадлежат към крайно дясната граница на западния политически спектър.

Лидерът на загадъчната културна асоциация "Ломбардия-Русия" Джанлука Савоини също играе аналогична роля в италианската политика (Савоини отговаря за международните връзки на крайнодясната италианска партия Лига, чийто лидер Матео Салвини сега е вицепремиер -бел.ред.).

Евродепутатът от Унгария Бела Ковач е подсъдима в Будапеща по обвинение в шпионаж в полза на Русия, напомня авторката.

Заедно с много други, те също се явяват част от дългосрочен проект, макар и той да не е пролетарска революция. В действителност това е клептократичен държавен преврат – съвременният кремълски проект се стреми да подкопае западната демокрация, да разруши ЕС и НАТО и да направи корупционните отношения, а не върховенството на закона, център на международната търговия.

Бутина не е нищо повече, освен върхът на айсберга, един от глуповатите млади играчи в по-голямата мащабна игра, смята Ан Епълбаум и допълва: Много по-важни са вземащите подкупи руски олигарси или руските хакери, които проучват слабите места в нашата политическа система, както и в нашата енергийна мрежа.

За им дадем отпор, е нужно не само да бъде хванат случаен агент, но и системата за финансиране на политиката да стане по-прозрачна, да има закони, които забраняват фиктивните фирми и прането на пари, а също да се сложи край на манипулациите в социалните мрежи.

На американците им отне време, по-голямо от живота на едно поколение, за да се отвърнат от съблазните на комунистическия авторитаризъм. И ще се смени още не едно поколение, преди да победим клептократичния авторитаризъм. Ако все още сме в състояние да го направим, пише в заключение Ан Епълбаум.