Мария Габриел: Би било добре България да запази ресора цифрова икономика

Г-жо Габриел, виждате ли някаква нова кауза за себе си в следващия Европейски парламент?

Следващият Европейски парламент има отговорната задача да завърши преговорите за новия седемгодишен бюджет на ЕС 2021-2027 г. Затова е много важно България да изпрати делегация от опитни евродепутати, умеещи да отстояват позиции. Нужно е да защитим във финалните преговори извоюваното увеличение на бюджета за България до 18 милиарда евро. Преговорите по дългосрочния бюджет на ЕС ще са важни и за новата програма "Цифрова Европа" с бюджет от 9,2 милиарда евро, която предложих. Тя ще инвестира в цифрови умения, киберсигурност, суперкомпютри, изкуствен интелект, цифрови иновационни хъбове – направления, в които нито една държава членка не може да се справи сама. Предложила съм също в рамките на 20-те процента в Европейския социален фонд за борба със социалното изключване да има средства и за цифрови умения. По отношение на предприятията, амбицията ми е във всеки регион да има цифров иновационен хъб, за да им помогне при тестването на нови бизнес модели и внедряването на иновации. Ще продължа да работя също за запазване на Западните Балкани най-високо в дневния ред на ЕС – тема, която България зададе. Това са част от водещите цели, за които ще продължа да работя. Успехът ще бъде успех за България.

Вие сте водач на листата на ГЕРБ и досегашен еврокомисар, вероятно имате амбиции отново да сте същия пост. Допускате ли, че България може да запази сегашния ресор – дигитална икономика и общество?

За близо две години, откакто поех ресора ,свършихме много работа. През юли 2017 г., когато бяха изминали вече три години от началото на мандата на настоящата Европейска комисия, заварих завършени 6 законодателни инициативи. Към днешна дата сме приключили успешно 28 от общо 30 законодателни предложения. Това приемам за успех на България. Би било добре страната ни да запази този ресор, който е ресор не само на бъдещето, а и на настоящето. Днес няма сфера, която да не е повлияна от новите технологии. Те променят начина, по който живеем, учим, работим. Неограничени са възможностите за подобряване на ключови сфери като здравеопазването, образованието, транспорта, енергетиката или публичните услуги. Наред с ползите, цифровата трансформация поражда и нови предизвикателства пред работните места и уменията, неприкосновеността и сигурността, пазарите и публичното финансиране. Така че това е един необятен ресор, който вече е начело на дневния ред на ЕС, и България може да има стратегическа роля при неговото управление.

Каква според вас е отговорността на ЕС за разколебаното доверие на европейските граждани в него? Всички кандидати за ЕП казват, че ще се борят за повече еврофондове, но хората са разочаровани, че тези фондове се оказват източник на корупция и обогатяване на определени групи и олигарси, обикновено близки до правителството?

Злоупотреби има навсякъде. Важното е да бъдат идентифицирани и нарушителите да поемат своята отговорност, а не българските граждани. Прилага се финансова корекция и нарушилите правилата връщат средствата. Ключовата дума тук е прозрачност. Ако имахме информационна система за наблюдение на еврофондовете, пропуските щяха да бъдат минимизирани. Не трябва да се слага печат върху политики, които са толкова важни за нас, като кохезионната и селскостопанската например. Европейските фондове помогнаха за нови производства, за преобразуване на българските градове и села и България с още потенциал за развитие. В Европейския съюз вече имаме все повече и повече инструменти за контрол, установени от Европейската комисия, Европейския парламент, ОЛАФ, комисията по бюджетен контрол в ЕП, новата европейска прокуратура. Всеки има роля и отговорност за това да подобрим прозрачността при разходването на европейските фондове

Очаква се в новия ЕП да бъде повдигната темата за реформирането на ЕС. Каква според вас трябва да е позицията на България в спора за по-обединена Европа или Европа на нациите?

Поради наличието на настоящите евроскептични партии, мнозина очакват да видят в новоизбрания Европейски парламент нови радикални разделения в европейската политика. Въпреки съществуващата несигурност, не мисля, че на този етап е необходимо преразглеждане на настоящите договори. Разполагаме с нужните средства за постигане на по-ефективна и по-близка до гражданите Европа. Ефикасността е важна не само на етап на договаряне на законодателството, но и по отношение на неговото прилагане. Да, на по-малко директиви, и да, на повече малки проекти с добавена стойност в ежедневето на хората. Това е посоката, която ще отстоявам. Стратегическият интерес на България е да се развива и напредва в една обединена, силна и ориентирана към човека Европа.

Възможно ли е в този спор страни като България да останат на заден план и интересите ѝ да останат незащитени?

България ще продължи да има важна, активна роля както сега, ако сме единни и отговорни. Знаете кои са сценариите, представени от Европейската комисия, на базата на които лидерите дискутираха в Сибиу миналата седмица. Вярвам в Европа, но смятам, че можем да бъдем по-ефективни в действията ни. Не трябва да се поддаваме на дезинформацията, особено когато тя засяга ценностите ни. Отстоявам Европа, която носи сигурност и дава перспективи – от външните граници до европейската политика за отбрана, от защитата на личните данни до работните места. С единство и отговорност бихме могли най-добре да защитим националния интерес на България и допринесем за Европа като глобален лидер.

Като еврокомисар се занимавахте активно с темата за дезинформацията и фалшивите новини. По данни на ЕК основната заплаха в тази сфера идва от Русия. Защо този аспект на проблема се премълчава в България, включително във вашите изяви?

Нашият анализ показва, че не съществува само един-единствен източник на дезинформация, а по-скоро множество от такива, мотивирани от различни причини. Често това са не държавни източници с разностранни политически или икономически подбуди. Ето защо е важно да разгледаме проблема по-мащабно и да приложим съответните механизми за решаване на проблема. Ние предложихме такива механизми в последните ни предложения по темата. Ясно изложихме опциите, засягащи и външните аспекти.

Според вас възможно ли е да се намери работещо решение по отношение на дезинформацията и манипулациите в социалните медии, което да не засегне свободата на словото?

Разбира се, че разрешаването на проблема с дезинформацията е възможен, без да се засегне свободата на словото. Това винаги е било от изключителна важност за мен. Всъщност дезинформацията често се бърка с незаконното съдържание. Отговорът относно незаконното съдържание, като например подбуждането към омраза или тероризъм, е ясен. Това, което е незаконно офлайн, трябва да е незаконно и онлайн. А когато такова съдържание се появи, то следва да бъде незабавно премахнато.

Относно дезинформацията, целта е да се намали нейното разпространение в социалните медии. Никога и по никакъв повод не е ставало дума за създаване на министерство на истината. Нужно е да оказваме подкрепа на доверените проверите на факти, включително чрез създаването на европейска платформа, така че те да могат да работят по-добре. Целта е също да дадем инструменти на хората, така че да мислят критично, да четат и отсяват критично информацията в огромния информационен поток и да боравят с днешните нови медии.

Казвала сте, че тези евроизбори ще бъдат тест за демокрацията именно заради фалшивите новини и троловете. Какво показва кампанията засега – и в ЕС като цяло, и у нас?

Изборите са от основно значение за демокрацията и трябва да се отнасяме към тях с съответната сериозност. Вярно е, че скоростта и мащаба на разпространение на онлайн дезинформация в социалните медии е сравнително ново явление, което до голяма степен отсъстваше в последните европейски избори. Опитахме се максимално ефективно да адаптираме и нашия отговор. Веднага след изборите ще оценим дали има положителни резултати от нашата работа.

Това което мога да кажа със сигурност е, че представихме всички инструменти, които планирахме. Онлайн платформите ни представят ежемесечно от януари насам доклади за усилията срещу дезинформацията, проверителите на факти работят активно. Подпомагаме също образователните програми и обучаваме избирателните органи, за да могат да реагират адекватно на потенциални атаки в киберпространството и дезинформацията.

Използват ли се фалшивите новини като партиен инструмент в рамките на тази кампания?

Позволете ми да бъда пределно ясна за това, какво стои зад този въпрос. Безспорно, чисто политическите новини и коментари не са дезинформация. Нека отново да споделя дефиницията, по която намерихме консенсус. Дезинформация е доказуемо невярна или подвеждаща информация, която е създадена, представена и разпространена с цел за икономическа изгода или с намерение умишлено да заблуди обществеността, като по този начин може да навреди на обществото. Тези две понятия "намерение" и "обществена вреда" са съществени елементи от определението и не следва да се пренебрегват, когато се оценява дали дадена информация представлява дезинформация.

По време на обиколките ви из страната и срещите ви как бихте класирали топ 3 на темите, които хората постават пред вас по време на предизборните срещи? Питат ли ви за "Апартаметгейт"?

Темите, поставени в България, са теми, на които с Европа може да допринесем за по-ефективни отговори. Радвам се, че сме спомогнали темата за образованието да стои високо в дневния ред и усилията ми по въпроса за цифровите умения не са останали незабелязани. Важно е от една не общоевропейска политика, каквато е образованието, да я превърнем в общоевропейски приоритет. Благодаря на всички, които допринасят за това България да има водеща роля – учителите, родителите, младите хора. Хората искат да усещат Европа във всяко населено място, това е и моята цел. Много се направи, но има и още какво да се свърши, за да стане всяко кътче на България с развита инфраструктура, даваща перспективи за работа и развитие. Стандартът на живот и доходите също са повдигани въпроси. Ако всеки в рамките на своите компетенции, включително и ограничените на Европейския парламент в това отношение, работи за това, нещата ще се подобрят. Малките и средни предприятия са гръбнакът на икономиката – повече подкрепа за тях, по-лесен достъп до финансиране са също важни теми. Това е Европа, за която ще продължа да работя: на ценностите, на сигурността, на икономическото развитие, на по-добрия жизнен стандарт във всяко населено място.