Медиите били виновни, че българите избират АЕЦ пред ЕС

Говорителят на правителството днес хвърли върху журналистите вината, че българите не знаели какви са ползите от влизането на страната в ЕС спрямо затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Димитър Цонев заяви, че медиите не разяснявали добре взаимовръзката между членството на България в ЕС и закриването на реакторите.

Гневът на правителствения говорител се разрази по повод проучване на общественото мнение на МБМД, поръчано от кабинета. Допитването сред 1215 българи, направено между 15 и 20 ноември т.г. сочи, че 62,8% предпочитат държавата да не закрива двата ядрени реактора, дори с цената на отказ от членство в ЕС.

76% от анкетираните не знаят какви средства ще получава България по линия на еврофондовете след присъединяването си към ЕС. Едва 1,9% от тях посочили верния отговор - над 500 млн. евро. На въпрос какви са годишните печалби от експлоатацията на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ "Козлодуй", само 3,7% са познали, а 78,1% отговорили, че не знаят. Едва 8% от анкетираните са заявили, че България ще спечели повече, отколкото ще загуби, ако закрие двата блока до края на 2006 г., а през 2007 стане член на ЕС.

Годишните печалби от експлоатацията на двата блока са средно между 50 и 70 млн. евро годишно, а в същото време и в момента България получава по 300 млн. евро по линия на еврофондовете, заяви почти драматично днес правителственият говорител. Той добави, че след края на преговорите, към 2006 г. тази сума ще бъде увеличена на 450 млн.евро, а след присъединяването ни към ЕС тя ще бъде 1 млрд.евро. Цонев посочи, че съотношението ЕС- АЕЦ е 1:20 в полза на затварянето на двата реактора.

"Това означава, че медиите до голяма степен не са успели да разяснят каква е функцията и мястото на 3 и 4 блок и каква е печалбата на държавата. Явно в битката между опозиция и правителство се създава дезинформация", заключи Цонев.

Притиснат от журналистите да отговори кога точно кабинетът е предоставил на медиите сравнителните данни, Цонев посочи, че такава официално не е била подавана от Министерски съвет. После обаче се поправи, че тези цифри са били разяснявани многократно както от енергийния министър Милко Ковачев, така и от други членове на МС. Накрая обобщи: "Вина за недоброто разясняване на всички тези въпроси имат и правителството, и лично аз като говорител, но и медиите, които не са търсили тази информация".

Евродискусията на Андрешко

Размерът на предприсъединителната помощ от ЕС за България, както и за евентуалното ѝ увеличаване в периода от 2004 до 2006 г., е публична информация с източник Брюксел. Цифрата за годишната печалба от 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" и сравнението ѝ с ЕС-помощта обаче бе обявена едва в началото на миналата седмица, от заместник министърът на външните работи Петко Драганов в интервю за БНР. За първи път тогава Драганов каза, че печалбата от двата блока е 50 млн.евро и е три пъти по-малка само от очакваното увеличение на предприсъединителната помощ.

Всъщност самото правителство се отказа от ясно обяснение пред медиите и обществеността, подплатено с финансови разчети, когато реши да затвори двата реактора през 2006 г., за да осигури съгласието на ЕС за членство на България от 2007 г.

Първата теза, която именно кабинетът се опита да наложи в публичното пространство, бе че решението за 2006 г., придружено с искане за партньорска проверка, е изключителен пробив в преговорите с ЕС и ще осигури по-дълъг живот за двата реактора и след 2006 година. Това изречение в стил "хитрият Андрешко" бе повтаряно многократно от външния министър Соломон Паси, от енергийния министър Милко Ковачев, от всички депутати и на НДСВ, и на ДПС. Тази теза бе водеща и при сблъсъка между решението на правителството и това на парламента, когато СДС и БСП с право обвиниха кабинета Сакскобургготски, че не изпълнява волята на законодателния орган. Опитът на правителството да убеди обществото, че е успяло да надхитри Брюксел, всъщност се превърна в контрааргумент на крайните защитници на малките ядрени блокове.

Вторият опорен пункт в реакцията на кабинета бе възраждането на алтернативата - да заменим АЕЦ "Козлодуй" с АЕЦ "Белене", пак непридружена с финансови разчети. На практика, вмъкването на АЕЦ "Белене" в дискусията се възприе като аргумент, който усилва важността на реакторите в Козлодуй, от които трябва да се лишим.

Едва в последните десетина дни, когато управляващите се оказаха пред уникалната ситуация и СДС, и БСП да поискат едновременно вот на недоверие по една и съща тема, НДСВ се сети, че за алтернативата АЕЦ - ЕС може да се говори не с патриотарската риторика "национална гордост", "светиня" и т.н., а с обикновени финансови разчети.

Медиите като лапни-шарани

Говорителят на Министерски съвет Димитър Цонев днес стовари още един грях на българските медии, като ги обвини, че са се хванали на въдицата на СДС и БСП с вотовете и са допринесли за изместване на "дневния ред" на обществото.

Цонев цитира неофициално проучване на правителствената информационна дирекция, според което, медиите в останалите шест държави, получили покана за членство в Алианса, са обръщали много повече внимание на анализите за перспективите пред тях, сравнено с българските им колеги. Според Цонев това доказвало, че внесените от ОДС и Коалиция за България вотове на недоверие към правителството са изместили добрата новина от Прага, а двете коалиции са постигнали своите цели - да променят дневния ред на обществото.

Правителственият говорител ( доскоро журналист) дори не си направи труда да припомни, че в нито една от останалите шест държави, които получиха заедно с България покана в Прага преди седмица, просто не се е случило информационното събитие "опозицията иска вот на недоверие на правителството".