Медийната коалиция е против закон за печата

След годишната среща в Боровец се чуха много гласове срещу Българската медийна коалиция (БМК). Защо? Какво беше казано там?

Първо искам да кажа, че тази година присъстваха много хора - поне 200 души. Това, което през цялото време минаваше като една доминанта и като лайт-мотив в цялостната работа, беше необходимостта от игра на общ терен. В крайна сметка, ние всички играем на един общ терен - журналисти от печатни и електронни медии, собственици, издатели и академично ангажираните хора с тази проблематика.

Дискусията за медийната регулация беше много бурна, през цялото време участваха и членовете на СЕМ. Надзорниците понесоха доста много критика. Имаше напрежения около медийното законодателство и специално какво ще се случва с електронните медии.

Това, което наистина е смущаващо, е странното "обяздване на конете" от страна на някои главни редактори, които са съзрели в едно изказване на колега - който впрочем е известен с либералните си възгледи и за което сам той обясни, че го хвърля като провокация.

Мога да ви кажа, че ако има нещо, което да обединява хората в Медийната коалиция, а това са вече 14 организации, свързани по един или друг начин с медиен бизнес, журналистика, права на човека и т.н., това е независимост на медиите и свобода на словото. За всички това означава, че в България не може да има и не желаем да има закон за печата, категорично.

Самата аз на годишна среща казах, че в световния индекс за свобода на словото, наличието на закон за печата винаги се смята за ограничител на свободата на словото. С това не искам да кажа, че в страна, в която има такъв закон, е сама по себе си е недемократична - в Европа има такива страни. Но един е въпросът за страни с утвърдена демократична традиция, и друг за страна като България, където какъвто ще да е този закон, ще ограничава и ще слага намордник на журналистите, ако използвам заглавието на един коментар от днешен вестник, който за голямо съжаление се базира на изцяло неверни твърдения.

Казахте, че дискусията за медийната регулация по време на годишната среща на БМК в Боровец е била бурна. Какъв беше сблъсък на мнения?

Това, което в момента занимава много електронните медии, операторите, е така наречената Стратегия за развитието на развитието на радио-телевизионната дейност. Въпросната стратегия беше изключително неточно формулирана, защото тук не става въпрос за радио и телевизионна дейност, което винаги изправя на щрек хората, доколкото тълкуването може да бъде по посока намеса в програмната дейност, което е забранено по закон и по Конституция. Тук всъщност става въпрос за радио и телевизионната среда и за честотите.

Но това, което в Боровец предизвика огромно напрежение, даже скандал, беше, че депутатът Павлов / б.р. Иван Павлов от НДСВ/ каза, че трябва да е ясно, че това е политическо решение. Докато в крайна сметка става дума за една чисто техническа необходимост - да се види картата на честотите и да се преценят потребностите в даден регион. Самоочевидно е, че не може на една територия да се лицензират само чалга-радиа.

БМК няколко години подред настоява за това, че трябва да има ясна карта на честотите в България. Още от времето на групата за Европейско медийно законодателство, още при приемането на ЗРТ. И тогава ние настоявахме, че трябва да е ясен спектърът за граждански цели. Странни неща ни се отговаряха тогава - че не били извадени честотите за военни цели и т.н. Безусловно трябва да е ясно с какви честоти се разполага.

Тук има втори голям проблем - спирането на лицензирането. При така приетия текст, не просто спира откриването на нов конкурс, а и не може да бъде извървян пътя на вече тръгнал конкурс. У колегията съществува и опасението, че ситуацията може да бъде използвана, за да бъдат узаконени стартирали извън закона радиостанции. В крайна сметка, който е тръгнал незаконно, той е нарушил закона и трябва да понесе последиците.

Друга сфера на напрежение е около регулаторния орган, какви промени са необходими в закона, че да бъде гарантирана неговата независимост. Години наред професионалната и експертната общност остро реагира срещу закона, известен като "Гордостта на Клара". След това нашата позиция беше същата и за закона, приет при мнозинство на СДС и сега нашето отношение е същото - нещо не се е променило. Трябва да има механизъм, който да гарантира максималната независимост на регулаторния орган.

Вие споделяте ли мнението на членът на СЕМ Георги Лозанов, че БНТ е в ценностна криза?

Аз дълбоко уважавам моя колега Лозанов, който сигурно е прав, но аз искам да кажа, че БНТ е в криза не отсега. Националната телевизия е в криза много отдавна. Аз гледам новинарски предавания. Първият симптом за криза в националната телевизия, която би трябвало да се трансформира в обществена, е състоянието на новините. Години наред БНТ ни представя едни главно институционални новини. Вярно е, че трябва да информира по закон гражданите за дейността на управляващите, но в същото време, не може новините да стават инструмент за РR на властта.

Освен това, за една телевизия, която трябва да върви към обществена телевизия, е важно да показва сблъсъкът на различни гледни точки и не само по проблеми от политиката. Кажете ми къде е този сблъсък? На екран върви изговаряне на различни позиции, без да има между тях сблъсък. Ами "Актуално", защо така диференцирано и селективно прилага текста за плурализма, макар сам по себе си да е абсурден. "Актуално" е едно предаване, което дълбоко ме е смутило, защото е свирене на една струна. В самото начало го гледах, сега вече не го и гледам, може да е станало прекрасно, но това предаване напомня едно доста мрачно минало от сферата на пропагандата.

В крайна сметка въпросът е по какъв начин въобще дневният ред на гражданите прави дневният ред на телевизията, има ли го, в каква степен? Какви инструменти за решаване на проблеми има и т.н. На кого служи?

Какво може да направи професионалната общност в тази ситуация?

Важно е, доколко има професионална общност вътре в самата телевизия. Това е големият проблем. Като човек, който наблюдава тези процеси, ми прави впечатление, че периодически, когато има уязвяване на личните интереси на едни или други водещи( премества им се предаването в по-неблагоприятна часова зона, условно казано), тогава изведнъж се надигат гласове на опонентура. Но това са гласове на разобщени помежду си хора, обединени в случая от браненето на собствената лехичка. Това е големият проблем. Защото, ако има една обща кауза, ако има професионална общност, а в телевизията има много способни и талантливи хора, ако те имат обща кауза и имат професионално самосъзнание, тогава това е едно могъщество, което би могло да преподреди дневния ред.

Как коментирате фактът, че в българските вестници е пълно с игри, с еротични снимки, успоредно с политически репортажи.

Това отдавна съм го обяснила в мои текстове. Това, което е у нас лицето на съвременния печат и на националните всекидневници, е таблоидният формат. Всъщност огромна част от вестниците представляват един хибрид между претенция за сериозна преса, за качествена журналистика от една страна и от друга - жълта преса. Даже не бих казала масова преса.

Безусловно има и сериозни текстове, но очевидното жълтеене намалява силно доверието на читателите в печата. Не върви да пишеш сериозно за политика, а през една страница човек да види полугола девойка, да не кажем изцяло гола. Това е все едно да съчетаете в Германия "Ди велт" с "Билд цайтунг" и да го пуснете в един вестник, което е невъзможно.

Този процес за мен има обяснение, той ще бъде изживян и ще има стабилизация на публиките. Но трябва да се има предвид, че самото общество не е изминало пътя на своята диференциация. Оставям на страна, че ние все още не сме изживели сякаш радостта си от преодоляването на много табута. Мислих, че по-бързо ще се преодолее това, но както се вижда, не е изживяно.

Как преценявате, табу ли е темата за парите във вестниците, за това кои са реалните собственици на всекидневниците?

За мен лично, ако говорим за печатните медии, е ясен собственикът на "Труд" и "24 часа" - там е ВАЦ. Мисля, че е ясен случаят с "Капитал" и "Дневник". От там нататък има доста неясноти.

Впрочем, въпросната провокативна реплика на колегата беше, че ако би имало закон за печата, той трябва да има и текст, свързан със собствеността. Въпросът е, че типът писане, говорене, в крайна сметка зависи от собствеността. Това е тенденция навсякъде - да се търси максимална прозрачност на собствеността.

Може ли например да се каже, че едно от табутата днес е колко пари са дадени от Майкъл Чорни за публикации в български всекидневници по повод приватизацията на "Булгартабак"?

Ами защо да не може, ако някой вестник получава пари от Майкъл Чорни. За мен това е огромен проблем - какви са парите зад определени вестници. Защото човек може да прави догадки по поведението на един или друг вестник за това, какви пари играят.

Предаването "Всяка неделя" има рубрика "Територия на свободното слово". Двете названия препокриват ли се?

Аз не следя "Всяка неделя". Вероятно два пъти съм я гледала, откакто се завърна на екран. От тези две предавания, случайно избрани докато прехвърлях каналите, това, което ме смути е че "Всяка неделя", която някога беше територия на едно културно слово, в което имаше престиж, сега като че ли "Всяка неделя" е територия на словото, свободно да разчиства някакви сметки.

Свободното слово е слово, което се упражнява в интерес на обществото.

По тази причина, аз изпитвам смущения от "Всяка неделя". Не мога да знам за взаимоотношенията на една група хора с друга група. Честно казано, не ме интересува какво точно стои зад това - мен ме интересува резултатът от гледна точка на обществеността. А мисля си, че от гледна точка на обществеността е доста опасно - ако има престъпления, трябва да има наказание, за тази цел има съд, а докато мине самият съд, докато няма произнесена присъда, съществува презумпция за невинност.

До колкото ми е известно, СЕМ санкционира БНТ, защото не може да наложи санкции на външен продуцент. Съветът издаде постановление по повод нарушението на един текст от закона за радио и телевизия, който забранява във външна продукция да се говори за икономика и политика. Това просто е европейска практика, защото не бива чрез външна продукция да се прокарват определени интереси. До колкото ми е известно, от това нищо не последва и май се оспорва. Вероятно тук има някакви законови несъвършенства, а трябва да има по-чисти и ясни положения.