Меглена Кунева между ралото, ЕК, Ботев и питбулската захапка

Или защо модерността остана на 230 км от срещата с гражданското общество в Хасково

Меглена Кунева между ралото, ЕК, Ботев и питбулската захапка

Те са семейство с две деца. Съпругата има вид на учителка – слуша внимателно, а когато някое от хлапетата, на които си личи колко им е скучно, поеме въздух по-силно, тя хвърля стръвен поглед към мъжа си, който безпомощно свива рамене и бутва възпитателно по коляното малкото хлапе. През останалото време той увива около пръстите си гумата от вече спукан розов балон. И на него му е скучно. В залата е задушно, смърди на пот и спарени тела.

С изправени рамене и мокра от жегата коса Даниел Вълчев разказва на хасковлии защо е важно да повярват на Меглена Кунева. Денят е 2 юни, часът 11 преди обед.

"Тази жена успя да докаже, че само един човек може да накара БСП и ГЕРБ да издигнат приемливи кандидатури за президентските избори”, разкава той. И продължава: "Защото аз съм убеден, че именно защото Меглена обяви рано кандидатурата си, тези две формации не издигнаха нормалните за тях партийни кратуни”.

Майката на двете дечица клати глава, а баща им се опитва да скъса гумата от балона. Видно е, че е нервен. До него възедра жена, облечена в тигрова блуза се усмихва замечтано в посока на Вълчев. Той пък изнася презентация в план-конспект, че е по-лесно за възприемане на информацията.

Изведнъж на бялото платно зад него се появява снимка на цървули. "Щом нашият проект е "България на гражданите” какво ще правим със селяните?”, пита бившият образователен министър, очевидно доволен от хитроумната шега.

Няколко гамена от задните редове – облечени до един в лилави тениски и сини официални джапанки, леко настръхват. "Абе, тоя селяни ли смята, че сме”, пита единият на по-висок глас. Други двама го сръгват да си мълчи. Вълчев обяснява: "Всеки един от нас на тавана си пази цървулите на дядо си”. "Всички в България сме от селски произход”, обяснява казаното, ако случайно някой от залата не е разбрал препратката. Веднага следва обяснение на гражданско общество.

Бащата на двете деца прибира остатъка от спукан балон в джоба си и хващайки отрочетата за ръце излиза от залата, под критичния поглед на съпругата си. Очевидно хлапетата не се интересуват от презентации, гражданско общество и селския произход на страната ни.

Вълчев продължава. Очевидно, заел позата "гамена на формацията”, вече по-изпотен от задуха в залата, той се пени по темата олигархия. Стига до Валентин Златев. Презентацията става в снимки. Кадарът – Влентин Златев, Борисов и Първанов. За да предизвика интереса на вече одосадените лица, бившият образователен министър възкликва в народняшки стил за тримата от кадъра: "Та те си пият ракията заедно”. На кодовата дума за алкохолното питие няколко мъже от залата реагират. Други, очевидно от хасковския хай-лайф, изкривяват физиономии в стил: "Ето и те пият ракия, знаехме си, че са простаци”.

"Имаме сили да си върнем България”, призовава вече с приповдигнат тон бившият вицепремиер от кабинета "Станишев”. И за да не стане партийна двусмислица, добавя, че гражданите можем да си върнем страната. След което дава думата на Кунева.

Между ралото и ЕК

Придържайки се към избрания за този град няродняшки стил, бившият еврокомисар продължава темата, близка до ракията. "В България сме изостанали. Представете си го – все едно да орем нивите си с рало, въпреки, че сме в 21 век. В Европа вече ползват комбайн”. Примерите с евродирективи, присъединителни глави, европейски фондове, преговарящи и прочие са останали на 230 км. – в София. В Хасково демонстрираната модерност е обута в цървули.

Публиката разбира, клати глава и се усмихва одобрително. Мъж на средна възраст от крайните редове си събува едната плетена обувка и слага крака си върху нея. След като е част от гражданското общество, вече спокойно може да раздвижи "ароматни” пръсти във въздуха.

След кратък преглед на реалността в България стигаме до надеждата. "Надеждата е в можещите хора. Всеки орган закърнява, ако не бъде използван. Трябва да използваме можещите”, разказва Меглена Кунева. После от надеждата умело минава към мечтите.

"На една такава среща в Бургас младо момче, завършило престижно училище, ми сподели своята мечта. Мечтата ми е да остана в България”, обяснява бившият еврокомисар. Публиката е разчувствана. Чичото събува и другата си обувка.

Кунева като "дълбок кладенец”, питбул и детска учителка

Настъпва моментът за въпроси от публиката.  Жена с блузка в леопардова шарка бърза да се изнесе.  Босият мъж ловко се пъха в обувките си, да не би случайно да попадне "в светлината на прожектора”. Думата чевръсто взема болезнено слаб човек с въздълга, прилежно пригладена на една страна коса.

"Госпожо Кунева, вие сте един дълбок кладенец. Какво ще извадим от него зависи както от вас, така и от нас”, започва той. Бившият еврокомисар леко се смущава от това сравнение, но се напъва и се усмихва приветливо. Мъжът продължава – бил филолог по образование, пчелар – по принуда. "Знаете ли кога в един кошер има мед?”, пита игриво той. "Когато в него има ред”, допълва доволен от остроумието си. Даниел Вълчев, веднага допълва, че това става, когато там е "пчелата-майка”. Всички се смеят дружно и гледат с надежда към Кунева. Следват протяжни размисли за гражданското общество, необходими ли са мускули в политиката и дали бившият еврокомисар не е твърде крехка.

Вълчев пак се намесва. Не била крехка. Даже била като питбул. Щом захапела, нямало пускане. Той от нея имал бели коси. Залата се смее. Онзи с обувките, вече спокоен, пак оголва едното си ходило.

Възмутен гражданин иска думата. "Госпожо Кунева, как ще се разграничите от онези, които гравитират сега около вас, а преди бяха в други партии. Даже и сега в залата има такива?”, пита той.

Кой знае защо мислите ми обаче отлитат към Прошко Прошков, Христо Ангеличин, Петър Николов и компания. И докато вероятно и самата Кунева мисли за това, става 12 часа. Сирените озвучават неловкото мълчание, залата се изправя на крака. Човекът с плетените обувки отново ловко се е озовал в тях.

(две минути по-късно) "Трябва всички да чуваме от време на време тези сирени”, започва бившият еврокомисар. И рязко влиза в ролята на детска учителка: "Имам лична молба към вас, хайде всички като се върнем в домовете си да прочетем "В механата”.

Вярно е. А ние всички, всички сме идиоти.

Дискусията продължава. Гравитиращите, казва Кунева, нека слушат, нека бъдат в залата, така се правят дискусии. Искала да привлече всички, защото било "време събиращо, не време разделно”. Обаче обещавала, че в листите за изборните длъжности, щели да бъдат нови лица.

Ако Бареков беше наоколо, щеше да извика "Имаме новина – лицата от ДСБ по тази логика няма да участват в листите на госпожа Кунева”. Но Бареков не присъства на тази среща.

"Умни сме и затова ще се разберем”, обръща се бившият еврокомисар към гражданите. Те от своя страна се усмихват доволно. Вече имат и други въпроси, не само политически. Два от тях привличат вниманието на Даниел Вълчев. Единият, естествено, защо в България децата са необразовани, другият - защо Бойко Борисов се спусна да спасява по суперменски работниците в Мадан.

Между "пикливите надписи”, "съмнителния бизнес” и "гепения заек”

Отговорите идват моментално, отново в гаменски стил. Така де – на мускула в управленито, освен с ум, вероятно трябва да се отговаря отново с мускул.

За Мадан: „Борисов смени един бизнесмен със съмнително минало, с друг бизнесмен с още по-сълнително минало – участвал в създаването на „Мултигруп” и близкък приятел с Ахмед Доган”. Залата кима одобрително на думите на бившия вицепремиер в кабинета, чийто мандатоносител беше именно Доган.

"Вече хората разбират, че Борисов е фокусник”, добавя Вълчев. "Той трета година ни показва като фокусник заек. Но заек, всъщност няма. Той е взел заека под наем.  Това е нашият заек, който той е гепил”, допълва той, извинявайки се за разговорните думи, но вече бил изморен.

Забравил извинението, веднага обяснява защо в България няма скоро образованието да прокопса.  Преди години, докато още бил министър, гледал телевизионна дискусия за българския език. Докато умни хора разсъждавали за семантиката на думите, в кадър протекъл надпис с две пунктуационни и една правописна грешка. "Каква дискусия ми водят медиите за българския език, като един пиклив надпис не могат да напишат правилно”, виква Вълчев. Залата ръкопляска.

Без дядовци за продан

Дискусията е към своя край. Всички са изморени и само след малко ще подремнат, защото е изморително да си гражданин толкова усърдно, стоейки два часа на едно място.

Следва кратка статистика. В България на гражданите вече членуват над 14 500 души. Повечето са на между 23 и 44 години. Най-възрастният е на 85 години, казва Меглена Кунева и добавя, че той е лежал с дядо ѝ в Белене.

Само преди седмица в интервю за "24 часа”, бившият еврокомисар обясни, че няма дядовци за продан, очевидно иронизирайки Борисов, който по мои скромни сметки има трима различни дядовци: един лежал в Белене, един убит в царевицата и един кмет от БКП (за последния рядко споменава).

Странно, но тя в Хасково не спомена за другия си прародител, който е бил царски офицер. Може би за него е разказала в Димитровград, където ден по-рано е събрала гражданското общество…

Още по темата
Още от България

Какви ще са разследванията на Нова телевизия занапред?