Меркел ще забави разширяването на ЕС

Германско правителство, ръководено от консервативния Християндемократически съюз (ХДС) на Ангела Меркел, ще промени външната си политика, като забави разширяването на Европейския съюз, възприеме доста по-критично отношение към Русия и преразгледа отношенията си със САЩ, смята ключов съветник.

"Отрицателният вот във Франция и Холандия показа, че освен всичко друго има и дълбока криза, свързана с разширяването", заяви Фридберт Пфлюгер, говорител по въпросите на външните работи на парламентарната група на християндемократите и баварския консервативен Християнсоциален съюз (ХСС).

"Наложително е ЕС да определи и утвърди идентичността и границите си", каза Пфлюгер в обширно интервю, посветено на външната политика. " Искаме тясна връзка с Турция, която е много важен натовски партньор. Но пълноправното членство на Турция би обременило ЕС. Смятаме, че привилегированото партньорство е по-добър вариант."

При ръководството на бившия канцлер Хелмут Кол християндемократите ентусиазирано прегърнаха идеята за разширяването на ЕС, който преди година увеличи членовете си от 15 на 25, осем от които са страни от бившата комунистическа Източна Европа.

Наскоро ЕС подписа присъединителни договори с България и Румъния, които може да станат негови членове през 2007 г. Пфлюгер отбеляза, че партията ще преразгледа напредъка на двете страни. Освен това тя ще подкрепи кандидатурата за членство на Хърватия, въпреки че официалните преговори бяха забавени докато Хърватия предаде на Международния съд в Хага лица, обвинени във военни престъпления .

"След това разширяването няма да стои на дневен ред", каза Пфлюгер."Ще има нужда от вътрешно консолидиране."

За християндемократите стремежът към създаване на една по-голяма и с повече правомощия Европа изгуби очарованието си, особено що се отнася до Турция.

ЕС възнамерява да започне преговорите за присъединяване с Турция през октомври, но Пфлюгер каза, че ако партията му спечели предвидените за септември избори, тя ще се противопостави на идеята Турция да получи права на пълноправен член.

Християндемократите са против пълноправно членство по няколко причини. Част от партията смята, че Европа е основно християнски клуб, към който Турция не принадлежи, тъй като е мюсюлманска държава. Други се страхуват, че големината на Турция ще направи интегрирането на страната прекалено трудно. Очаква се до евентуалното присъединяване на Турция през 2015 г. населението ѝ да се увеличи от 69,5 милиона души на 80 милиона.

Това ще предостави на страната големи избирателни права в Съвета на ЕС, който представлява всички членове на съюза и където се вземат решения по най-важните въпроси.

Трети се притесняват от огромните разходи, необходими за присъединяването на Турция, която има недоразвита инфраструктура, голям земеделски сектор и дълги граници с Ирак и Сирия, които ще станат новите външни граници на Европейския съюз и като такива ще изискват по-голяма сигурност.   

Нито едно от тези опасения обаче не охлажда подкрепата на канцлера Герхард Шрьодер за членството на Турция в ЕС, което се одобрява и от САЩ.

"Турция е тема, по която мнението ни е различно от това на Вашингтон", посочи Пфлюгер.

Относно политиката към САЩ Пфлюгер посочи, че християндемократите ще преговарят по Протокола от Киото за глобалното затопляне, който Вашингтон отказва да ратифицира, и по въпроса за Международния наказателен съд, на чиято юрисдикция Вашингтон не желае да се подчини.   "Винаги ще се опитваме да убедим американските ни приятели, че многостранните споразумения са от полза", заяви Пфлюгер.

Русия също ще бъде предизвикателство за външната политика на християндемократите заради специалните отношения, които предишните правителства, независимо от управляващата партия, поддържаха с Кремъл. Шрьодер създаде изключително тесни връзки с руския президент Владимир Путин, често с цената на мълчание за нарушаването на човешките права и преследването на независимите медии от Путин.

"Русия е важна не само за Германия", посочи Пфлюгер. "С Русия работим заедно не само в енергийния сектор, но и в други области, и искаме да продължим да го правим. Това обаче не означава, че ще наречем Путин 100-процентов демократ, както направи Шрьодер. Не означава, че ще си мълчим за делото Юкос, което е политическо дело, или пък за Чечения."

Пфлюгер заяви, че много се ядосал, когато на празненствата за честванията на 60-ата годишнина от края на Втората световна война в Москва миналия месец европейските лидери си замълчали след думите на Путин, че рухването на Съветския съюз е най-голямата политическа трагедия на 20-ти век. "Мисля, че беше точно обратното", изтъкна Пфлюгер. "Бях изумен от последвалото мълчание. Рухването донесе свобода на милиони хора."

Въпреки тези различия във външната политика с управляващото коалиционно правителство на социалдемократи и зелени Пфлюгер каза, че във две критични области ще бъде запазена политиката на сегашното управление. "Ще продължим да подкрепяме мирния процес в Близкия изток и усилията на европейската тройка да постигне споразумение с Иран за ядрената му политика", посочи той.

Правителство начело с Меркел ще продължи да подкрепя всички мироопазващи мисии с германско участие в Афганистан, Македония, Босна и Косово.

На въпрос дали ще бъде част от кабинета на Меркел Пфлюгер отговори уклончиво. "Меркел е треньорът и аз имам пълно доверие в играчите на терена."

*По БТА