Металите са "горивото" на зелената енергия, но никой не желае добива им

Металите са "горивото" на зелената енергия, но никой не желае добива им

Многократно съм писал защо ВЕИ революцията няма как да се осъществи бързо и не можем да разчитаме на нея за постигане на целите на Парижкото споразумение. Към причините от физичен и икономически характер тук добавям още една – непреодолимата комбинация от ненаситния глад на новите технологии за минерали и нежеланието на хората да приемат развитието на минната индустрия, която единствена може да ги достави.

Графиката долу показва две неща:
1. Нуждите от някои материали за електромобил срещу конвенционален автомобил.
2. Нуждите от някои материали за мегават инсталирана мощност технологии за производство на електричество.

Забележете, че:
1. Относителното количество на металите в "новите" технологии е в порядъци по-голямо, а изискват и голямо разнообразие от доста редки метали, чиито добив тепърва ще трябва да се развива.
2. Производството на ток от един инсталиран мегават слънчева или вятърна централа е в пъти по-ниско от ядрена, газова или въглищна (т. нар. capacity factor), тоест нуждите от метали за единица произведена енергия са десетки пъти по-големи.
3. Показаните данни не включват изграждане на огромни полета от батерии за съхранение на голямо количество ток и цялата инфраструктура за надграждане на електроенергийните системи, за да могат да поемат толкова нови ВЕИ и електромобили, тоест не отразяват най-голямата потенциална нужда от метали за успешна ВЕИ революция.

Повишаването на добива в пъти в рамките на 10-20 г., на който и да е метал, е сизифовска задача. А за такива като кобалт, молибден, индий, телур, редкоземни елементи, които се извличат почти само като странични продукти от добива на базови метали като мед, олово и цинк, е абсолютно невъзможно. Нужни са толкова големи и спешни инвестиции в търсене, проучване и разработване на рудници, че половината световна икономика ще трябва да се впрегне в упражнението.

Дори и горното някакси да се случи, минната индустрия има друг проблем, който все по-трудно се решава с пари – никой не я иска.

Последното проучване на "Ърнс и Янг (EY) на графиката за поредна година показва, че получаването на социален лиценз за работа (license to operate) е най-значимият бизнес риск, пред който са изправени минните компании и проекти.

Печално известно е отношението към всеки нов минен проект в България – народното опълчение е в бойна готовност още преди някой геолог да е стъпил, за да разбере дали изобщо някъде имаме нещо ценно за добив…

Не, по никакъв начин не сме уникални – това се случва навсякъде в Европа. Тук хем имаме най-амбициозни политики за промотиране на ВЕИ и електромобилност, хем сме тотално зависими от внос на практически всички критични материали за производството им. На теория в Брюксел говорят колко е важно да имаме собствен добив. На практика почти всеки нов конкретен проект, без значение за колко стратегическа суровина иде рече, бива спиран в отделните страни-членки по причини, които винаги са свързани с нежеланието на хората да има мини.

Ако проблемите бяха само в Европа, може би щеше да има шанс нужните метали все пак да бъдат добити някъде по света. Да, ама не са само тук. Всъщност съпротивата срещу минната индустрия е навсякъде и расте с всяка изминала година, което прави все по-трудно разработването на нови находища дори и в Африка, Русия или Китай.

Комбинацията от нуждата от много бързо увеличение на добива и съпротивата срещу всеки нов проект прави абсолютно невъзможна самата физическа доставка на материалите за ВЕИ и електромобилност и съхранение на ток. Не, тези енергийни технологии не са в състояние да спасят климата и планетата. Нужни са ни други решения.

* Коментарът на управляващия партньор в "Денкщат България" e от корпоративния блог на консултанта за устойчиво развитие

Споделяне

Още от Анализи и Коментари

Как смятате да прекарате Коледа и Нова година?