Между “стабилността и растежа” и “измамата и бедността”

Между “стабилността и растежа” и “измамата и бедността”

Управляващите и опозицията сблъскаха познати гледни точки по проектозакона за държавния бюджет за следващата година, който в сряда бе разгледан и приет в пленарната зала на първо четене.

Десницата не подкрепи проекта заради “сбърканата и дори липсващата философия”, а от тройната коалиция го защитиха не много ентусиазирано и с негласния аргумент, че както е написан, така ще мине, защото това са решили.

След деветчасови дебати проектобюджетът заедно със становището на правителството по бюджета на съдебната власт бе приет със 163 гласа "за", 59 "против" и нито един въздържал се. 

Шефовете на повечето парламентарни комисии внесоха искания за повече разходи по различни пера, разчитайки на отработената схема “ако минат – хубаво, ако не минат, поне опитахме”.

"Стабилност, растеж и разумна политика по доходите" 

Финансовият министър Пламен Орешарски очерта като водещи приоритети “противодействие на икономическите диспропорции и на нарастващия дефицит по текущата сметка чрез залагане на бюджетен излишък от 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП); ускорено модернизиране на публичната инфраструктура чрез сериозен ръст на публичните инвестиции, подкрепян от достъпа до структурните фондове на ЕС; продължаване на реформите в ключови социални сектори като здравеопазването и образованието, по-нататъшно функционално и институционално рационализиране на публичния сектор; финансово обезпечаване на програмите за научноизследователска и развойна дейност в съответствие с обновената Лисабонска стратегия”.

Икономическият растеж ще се запази около 6.4%, инфлацията ще намалее до 4.5% в края на следващата година или 6.9% средногодишно.

Орешарски каза, че въвеждането на 10% плосък данък върху доходите на гражданите е най-ниското облагане на доходите в ЕС. “Именно затова се премахва и семейното подоходно облагане", каза финансовият министър, като разсея надеждите, че ще отстъпи на натиска за връщане на семейното облагане в схемата на плоския данък.

“При 10-процентно облагане на доходите преотстъпването на данък за отглеждане на деца или за спонсорство вече е пренебрежимо малка сума”, допълни Орешарски. Политиката в този случай е пренасочване към разходната част, където бюджетът ще даде двойно по-голяма сума за увеличение на детските надбавки в сравнение с ефективно приспаданите данъци през настоящата година”, обясни той.

Минималната работна заплата ще стане 220 лв., а пенсиите ще се актуализират от средата на следващата година с 9.5%. Обезщетението за отглеждане на деца до двегодишна възраст става 190 лв., каза още финансовият министър. 

Иван Костов: Не можем да подкрепим "бюджета на измамата"

Не можем да подкрепим "бюджет на измамата", защото, мамейки, държавата деморализира българското общество, заяви от трибуната лидерът на ДСБ Иван Костов.

Надписвате сметката на българския данъкоплатец и това най-силно разлага етичността в българското общество, деморализирате и дестабилизирате публичните услуги и това го показа учителската стачка, обърна се Костов към управляващите. 

Бюджетът е изработен на фалшива основа и на невярно отчетена инфлация, посочи лидерът на ДСБ. Според него прогнозната инфлация за следващата година не може да бъде 6%. И прогнозната цена на петрола в проектобюджета от 68 долара за барел е абсолютно недействителна, защото в момента тя е 90 долара за барел, каза още той. Според Костов цената на природния газ, който може да поскъпне с 33% до края на годината, догодина ще повиши цената си с още 45%.

Поради тези причини БВП догодина няма да бъде 61 млрд. лв., както няма да бъде 51 млрд. лв. тазгодишният, каза Костов, според когото брутният продукт до края на годината ще стане 56 млрд. лв., а догодина 64 млрд. лв., което означава преизпълнение на приходите поне с 1 млрд. лв. над заложеното.

Според лидера на ДСБ това означава, че и бюджетният излишък, който е планиран да бъде 1.821 млрд. лв., няма да бъде такъв, а значително по-висок, както и тазгодишният.

Друга причина, поради която не може да бъде подкрепен проектобюджетът, е, че изпълнението на тазгодишния бюджет е показало абсолютно безполезното членство на България в ЕС, изтъкна още Костов. От Кохезионния и Структурните фондове няма усвоено нито едно евро, единствено са усвоени средства по предприсъединителни фондове, каза той.

Нямаше нужда България да става член на ЕС, да плаща 660 млн. лв. членски внос и да не усвои нищо, смята той.

Министърът на финансите Пламен Орешарски отправи единствената си реплика по време на целия дебат, като се обърна към Костов с думите, че по отношение на усвояването на средствата от фондовете от началото на тази година в ЕК са били внесени 430 оперативни програми на всички 27 страни от ЕС. Към момента са одобрени 150 програми и се очаква одобрение на всички останали. Между тези 150 са седемте български оперативни програми, каза още Орешарски и призова да се направи извод дали страната има успех, или не. 

"Политиката по доходите е пълен провал"

Проектът за бюджет за 2008г. запазва бедността и зависимостта на гражданите от държавата, посочи депутатът от ОДС Мартин Димитров.

Той определи политиката по доходите на правителството като пълен провал. “Покупателната способност на българските граждани ще продължи да се влошава заради високата инфлация, увеличението на данъчната тежест в честта на косвените данъци и липсата на политическа воля за реформи в публичния сектор”, заяви Димитров. За поредна година акцизите върху горивата се увеличават предсрочно, което ще доведе до поскъпване на всички стоки и влошаване на стандарта на живот, каза още депутатът.

Увеличаването на максималния осигурителен доход от 1400 на 2000 лева ще обезсмисли намаляването на осигурителната тежест и въвеждането на плосък данък от 10%, смята Мартин Димитров.

Според него правителството си представя финансовата децентрализация като "даване право на общините само да увеличават данъците". Няма същинска реформа в публичния сектор, коментира той. “Истинският приоритет на правителството не е образованието, нито здравеопазването, а хазартът, където е предвидено най-голямото данъчно намаление”, заяви още Мартин Димитров.

Той каза, че България ще остане най-бедната страна в ЕС, като промяна може да настъпи само с политическа воля, каквато липсва в тройната коалиция.

Между “централизиран и ленив” и “подредба на приоритети”

Оценките за проектобюджета варираха между “централизиран” (Христо Кирчев, ОДС), през “ленив и ориенталски” (Мирослав Мурджов”, БНС) до “напълно прозрачен” (Румен Овчаров, БСП) и “подредбата на приоритетите е впечатляваща” (Хасан Адемов, ДПС). Евгени Чачев от ДСБ не вижда ясна “визия за приоритетите”, Елеонора Николова намери, че бюджетът единствено “узаконява излишъка”. Социалдемократът Николай Камов определи разчетите  като “социално несправедливи”, председателят на икономическата комисия Йордан Цонев (ДПС) се похвали, че това е “бюджетът на изпълнените обещания”, а според Веселин Методиев (ДСБ) е на “богата държава и бедни граждани”.

Станишев: Няма сериозен дебат по бюджетната политика

Премиерът Сергей Станишев слуша почти всички изказвания и накрая сам взе думата като заяви, че в обществото няма сериозен и задълбочен дебат по бюджетната политика и по прилагането на бюджета.

“Без съмнение, чрез дела от БВП личи приоритетът на един или друг сектор, но най-важното условие за успешното решаване на икономическите и социалните проблеми е гарантирането на устойчив икономически растеж, защото, ако няма растеж, трудно можем да решим проблемите в който и да е сектор, дори с по-висок дял от БВП”, каза той.   

Още по темата
Още от Бизнес