Михайлова: Днес е денят на българите, които подкрепиха реформите

Може ли да се нарече поканата за НАТО победа за България?

Определено България днес прекрачи на другия бряг, ако мога да го кажа така символично. Заслужено успя да извърви нелек път и да спечели доверие от страна на демократичните държави, което доверие днес се материализира в поканата, отправена към България.

И съм изключително щастлива и удовлетворена от това, което днес България нарича своя победа, и то съвсем заслужено.

Какво е вашето лично самочувствие на човек, свършил много работа в този извървян път до НАТО?

Знаете ли, думите ви ме връщат преди няколко години, когато трябваше да взимаме решенията по отношение на подкрепата на НАТО в акцията в Косово. Тогава всичките тези неща, които взехме като решение, да подкрепим НАТО, ако не бяха получили подкрепата от българското общество, може би България днес нямаше да се радва на този успех.

Защото именно промяната от тези 20 процента само в началото, които бяха "за" подкрепата за НАТО, в 50 процента от българското население, направи това мнозинство ефективно. И на практика днешната победа не би трябвало да бъде самочувствие на един или друг политик, а трябва да бъде самочувствието на хората, които изстрадаха тази победа и с право могат да я нарекат своя.

Какво предстои по трудния път на поемане на отговорността за мира и какво изисква тази покана от политическите сили, от тяхното поведение в бъдеще?

Преди всичко отговорност, защото поканата в НАТО е доверие в аванс, а предстои, знаете, един период на ратификация, който никак няма да бъде формален. През този период, близо една година, България трябва да извърши всички онези неща, които е обещала да извърши - и реформата в армията да приключи, и реформата в специалните служби, и да ревизира решението по отношение на достъпа до архивите на миналото, с което ще затвори завинаги на практика морално страницата за връзката с един стар комунистически режим, и, разбира се, в много голяма степен ефективността на съдебната система, развитието на реформите в страната.

Всичко това се очаква от нашите съюзници, защото НАТО не е единствено и само въпрос на сигурност на териториалните граници - сигурността е много по-широко понятие. Сигурността включва, разбира се, и стандарта на живот и усещането на хората, че животът им наистина ще се промени с това, че са станали част от демократичния и свободен свят. Едно силно правителство ще направи възможно това да се усети от хората.

Какви са поуките, които можем да извлечем, и опитът, който сме натрупали, за предстоящия път за членство в ЕС?

Разбира се, членството в Европейския съюз по никакъв начин не може да се разглежда отделно от стремежа ни да покрием изискванията и стандартите за демократичност и да реформираме обществото, икономиката, политиката, бих казала, дори и човешките взаимоотношения, защото това е и промяна на манталитета на едно цяло общество. По отношение на Европейския съюз има да се извърви също много сериозен път, но този път може да бъде извървян успешно само при ясно поемане на отговорност и при кураж да се взимат решения, които често пъти са непопулярни, мога да го твърдя това включително и от личен опит, но решения, които са важни за страната и създават перспективата, която всички очакват.

Виждате ли рискове до ратификацията на поканата?

Рискове могат да произтекат само от политика на България, не и от страна на НАТО. Просто България трябва да покрие високите стандарти на демокрация, които се изискват от всяка страна, която членува в НАТО.

Когато казахте, че Иван Костов е трябвало да бъде поканен в Прага, казахте го от свое име, от името на партията или и от негово лично?

Като човек, който работеше като външен министър в неговото правителство, безусловно не мога да не подчертая огромния принос, който той има в това, което днес ще отчетем като успех на България. В този смисъл поканата, която за мнозина днес изглежда естествена, на практика е плод на изключително много усилия.

В такива моменти изглежда все едно че не е можело да не се случи, дори някой може да каже - какво толкова, поканиха всички, поканиха и България. Но България не беше всички. Защото докато предишните държави - например Чехия, Унгария и Полша, извоюваха членството си през 56-а, 68-а и 80-а година, България направи това през последните години. И победата ни с поканата в НАТО е истинска победа, но не е последната, която ни е нужна.

Ще поздравите ли управляващите за политиката им за НАТО?

Да определено - и сегашното правителство, и мнозинството, и сегашния президент ги поздравявам за това, че продължиха усилията, които ние направихме през последните 4 години.

Но днешният ден е много повече ден за хората в България, които подкрепиха тези реформи - често пъти много непопулярни реформи, които изстрадаха този път на свободата и на защита на човешките ценности. Това не бе лек път и за много от хората често бе поставян под съмнение именно поради трудностите. Така че този ден е преди всичко ден за хората в България и това, което те успяха да постигнат през последните години.

Интервюто с лидера на СДС Надежда Михайлова от Прага е сборен материал от излъчени по БНР и Дарик радио въпроси и отговори