"Милара" строи завод за е-камиони за 20 млн. лв., ще произвежда по 1000 годишно

Българската компания "Милара Интернешънъл" ще строи завод за 20 милиона лева за производство на електрически камиони в Тракия Икономическа Зона (ТИЗ). Годишно ще се произвеждат около 1000 броя, които ще се изнасят в САЩ и Западна Европа. Цената на един автомобил е около 50 000 лв.

Електромобилът Sevic v500e беше представен днес пред вицепремиера и министър на екологията Борислав Сандов и министъра по иновациите Даниел Лорер. Двамата го подкараха, за да изпробват възможностите му.

Електрическият камион е създаден и асемблиран в Пловдив от "Милара Интернешънъл" на Йордан Найденов и Красимир Петков. Около 90 на сто от частите му са произведени в България. Единствено батерията на автомобила е внос, обясни Петков.

Товароносимостта на електрическия камион е 600 кг, а разстоянието, което може да измине с едно зареждане на батерията е 300 км. Това го прави силно приложим в търговията и логистиката. Oĸoлo 30 oбщини в Бългapия изпoлзвaт eлeĸтpoмoбилитe нa ĸoмпaниятa, ĸaтo финaнcиpaт пoĸyпĸитe cи c eвpoпeйcĸи гpaнтoвe. Сред тях са общините Смолян и Paĸoвcĸи.

Вече са произведени първите 500 броя от електрокамиона, като интересът към тях е голям, каза Красимир Петков. Той посочи, че автомобилът вече е сертифициран от европейската автомобилна организация UTAC за движение по пътищата на Европа.

Страната ни ще е сред водещите производители на електрически камиони в близко бъдеще, заяви министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер.

Кои са производителите

"Милара Интернешънъл" е основана през 2006 г. в Пловдив. Компанията, с капитал от 5000 лв., е собственост на Йордан Найденов и Красимир Петков. Двамата имат равни дялове в нея.

Фирмата е специализирана в механичната изработка на детайли за полупроводниковата индустрия, инженерно проектиране, асемблиране и автомобилостроене. Специализирана е в разработването на роботизирани технологии за САЩ, Европа и Азия. В началото на 2022 г. "Милара Интернешънъл" откри офис в "София Тех Парк" в сграда "Инкубатор". Основната му функция е развойна дейност, инженерен дизайн, спомагателни и изследователски дейности.

В "Милара Интернешънъл" работят около 200 души, като средната им заплата за 2020 г. е 2350 лв., показва последният публикуван финансов отчет на дружеството в Търговския регистър. Приходите на компанията възлизат на близо 22 млн. лв. за 2020 г. Дружеството е на печалба, която с натрупване възлиза на близо 14 млн. лв. Компанията има и задължения от над 18 млн. лв. по теглени заеми за закупуване на земя, машини и оборудване, свързано с производството.

През 2019 г. "Милара Интернешънъл" влиза в регистрираната в Германия Sevic systems SE за производство на електрически товарни автомобили.

Πpoизвoдcтвeнитe ѝ мoщнocти ca oбopyдвaни c нaй-cъвpeмeнни мaшини Маzаk, ĸoитo пpeдлaгaт виcoĸo ĸaчecтвo във вcяĸa пepcoнaлизиpaнa чacт зa V500е, ĸaзвaт oт ĸoмпaниятa Ѕеvіс. Cpeднaтa цeнa нa eднo ĸaмиoнчe e мeждy 20 000 и 24 000 eвpo.

По Плана за възстановяване са заложени 416 млн. лв. за икономическите зони

При срещата си с представителите на най-големите инвеститори в Тракия Икономическа Зона (ТИЗ) министърът на иновациите Даниел Лорер представи възможностите за финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, който чака одобрение от Европейската комисия.

"Зелените и дигиталните инвестиции са основните пера на европейските програми за период до 2027 г. и това ще се види в програмите, които Министерството на иновациите и растежа ще предостави на бизнеса за развитие в рамките на следващите години", обеща Даниел Лорер по време на срещата с бизнеса в ТИЗ.

По отношение на фиша за индустриални зони, който е в размер на 416 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, Даниел Лорер посочи, че ще бъде напълно отворен за оператори на индустриални зони от цялата страна, било то държавни, общински или частни.

Ще се акцентира върху икономическата рентабилност на зоната, а именно възможността на оператора, който кандидатства, да покаже инвеститорски интерес към неговата зона.

Фишът ще включва както грантови мерки за довеждаща инфраструктура, така и кредитни линии, които ще са съвместно с финансови партньори като Българската банка за развитие, Фонда на фондовете и Европейската инвестиционна банка, посочи Лорер.

"Грантовият елемент е важен за по-малките проекти, а кредитният елемент е важен за по-големите проекти. Добавяйки ресурс от банките въпросният фиш ще нарасне", уточни той.