Милиони се изливат за професионално обучение със съмнителен ефект

Около 190 млн. лева за обучения и квалификация на възрастни са предвидени по различни проекти на институциите само за 2019 г. Парите идват основно от европейските фондове, а индикативните им бюджети за тази година са записани в годишния план за действие към Стратегията за учене през целия живот.

Отделно различни държавни органи, организации на бюджетна издръжка, дори фирми, които получават пари по европейските програми, изпълняват малки и не чак толкова малки проекти за обучение на кадрите си. Качеството на курсовете обаче често се поставя под съмнение. Като в случая с уроците по испански на изпратения за консул във Валенсия бивш шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, в чийто сертификат дори бяха открити грешки. Този документ беше издаден от фирма, която наред с езиковите курсове се занимава и с професионално образование и обучение на охранители, портиери, готвачи и други.

В момента у нас действат около 1000 фирми, които предлагат професионално образование и обучение по професии като фризьор, козметик, екскурзовод, готвач, строител, фермер и други - т. нар. центрове за професионално обучение. Над 200 организации предлагат програми за обучение и повишаване на професионалната квалификация на учителите.

Центровете за професионално обучение се лицензират от държавата, има и изисквания за това на какво и как да обучават курсистите. Правят се и проверки, макар те да не засягат качеството на образованието. В същото време има и фирми, които правят курсове за придобиване на дадена професия, но без да имат нужния лиценз. Така завършилите даденото обучение не могат да получат легитимен сертификат, който да използват при търсенето на работа, например.

Никой не брои и не контролира езиковите школи. Там регулацията е оставена изцяло в ръцете на свободния пазар.

Странно е, че държавни институции, финансирани от данъкоплатците, не са стриктно задължени да наемат школи, които поне работят по утвърдени от образователното министерство или международно признати програми.

Въпреки милионите, които се изливат за курсове за професионално образование, придобиване на компетентности над 17% от трудоспособното население в страната (25-64 години) са нискоквалифицирани. Става въпрос за близо 680 000 души. Липсата на умения и квалификация прави трудно намирането на работа за тези хора. В същото време редица сектори изпитват недостиг на кадри дори и с елементарни умения.

Шестима души правят проверките на 1000 центъра за обучение

Около 1000-та центъра за професионално обучение в страната се контролират от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Тя лицензира въпросните фирми, както и разрешава по какви професии могат да водят курсове. За да получат лиценз, центровете трябва да работят по учебни планове и програми, които са одобрени от държавата - т. нар. държавни образователни стандарти. Могат обаче да ги допълват, за да са по-уникални и да имат конкурентно предимство, обясниха от НАПОО.

В съответния държавен образователен стандарт са посочени и изискванията към преподавателите, към материалната база, съотношението между часовете по теория и по практика. За обучение по професията екскурзовод, например, се иска центърът да има договор с туристическа фирма, за козметик и фризьор пък трябва да се осигурят нужните работни места, инструменти и техника.

Няма изискване базата да е собственост на съответния център, а преподавателите да са на постоянен договор. В почти всички случаи работилниците, кабинетите, студията са под наем, а обучителите се наемат за конкретния курс. При издаването на лиценз обаче се искат документи, че базата е осигурена, както и декларация от съответния преподавател. Документите се проверяват дистанционно, а материалната база се инспектира от външни експерти. НАПОО разполага с около 500 такива, обясни пред Mediapoool Пенка Николова, директор на дирекция "Професионална квалификация и лицензиране" в агенцията.

Външните експерти участват в процедурата по лицензиранe, но не и в проверките на място на проведените от лицензираните центрове обучения. Тази работа, както и проверката на документите преди започването на работа, проверката на всяко издадено свидетелство за професионална квалификация, се извършва от шестима души в НАПОО.

Те успяват да правят по около 150 проверки на година. Инспекциите включват проверка на нужните документи, на материалната база, на квалификацията на преподавателите. За съществени пропуски като обучение на хора, които нямат нужното минимално образование, за да придобият дадена професия, или пък не са предоставили медицинско, че могат да я упражняват, лицензите се отнемат. За миналата година отнетите лицензии са 70, като 26 от тях са заради доброволен отказ на фирмите. НАПОО не е установявала случаи на фиктивни обучения.

Качеството е субективно

От агенцията следят за качеството на курсовете, но най-важната проверка - дали усвоените умения отговарят на изискванията на работодателите и дали с квалификацията си обучените си намират работа - е много трудна и НАПОО няма ресурси да я прави. Както и при училищното образование, то е субективен показател и зависи до голяма степен от качеството на преподавателите. Има и много добри центрове за професионално обучение, и не толкова добри, обясняват експертите от агенцията.

Отпусканите европари стимулират откриването на обучителни центрове

Качеството до голяма степен зависи и от целта, за която е създаден съответният център. От статистиката може да се заключи, че не малка част от обученията се откриват и предлагат заради отпусканите европари за подобни дейности. В последно време имало бум на заявките за лицензиране на обучения, свързани със селското стопанство и фермерството. Причината е, че по някои от мерките от Програмата за развитие на селските райони от получаващите европари стопани се иска да минат обучения.

Много центрове разчитат и на проектите по "Програмата за развитие на човешките ресурси", по които се цели квалифицирането на безработни, неактивни хора в трудоспособна възраст или пък се дават ваучери за професионално обучение.

Добре работят центровете, създадени от големи производствени фирми. Те обучават не само външни лица, но и кадри за собствения си бизнес. За курсовете там кандидатите често трябва да издържат входен тест, да преминат през интервю, а обучението продължава една година и дори повече в зависимост от професията. През това време курсистите в повечето случаи получават заплащане, курсът се поема от компанията, а успелите да завършат обучението, могат да получат договор с компанията при по-добри условия.

Препоръки преди избора на курс

От НАПОО се надяват в следващите години да заработи система за външно оценяване на обучението във всички центрове. Агенцията работи по два европейски проекти, които целят да се направи инструментариум за проследяване на професионалната реализация на завършилите курсовете за професионално обучение. С прилагането му може да се дават и оценки на съответните организации - колкото по-голяма е успеваемостта на възпитаниците им, толкова по-добра оценка могат да получат. Идеята е данните да са публични, но срок кога рейтинговата система ще е факт, засега няма, тъй като проектите са в начална фаза.

До тогава от НАПОО съветват хората, които са решили да инвестират в професионалното си обучение, да направят няколко проверки, преди да се запишат на курс. В регистъра на НАПОО може да се видят действащите към момента лицензи на центровете за професионално обучение и съответно по кои професии могат да организират курсове и да издават свидетелства за професионална квалификация. След това хората могат да се обадят в НАПОО и да попитат дали въпросният център е обучавал хора по съответната професия до момента и колко хора са минали през него (тази информация е налична, но не и публично оповестена на сайта на агенцията). Тези данни са косвен признак за качеството на образованието в съответния център. За него може да се съди и по препоръки от близки, познати, мнения на бивши и настоящи курсисти.

От агенцията препоръчват на хората преди да подпишат договора за обучение със съответния център, да проверят дали в него е описан срокът на курса, графика на обучения, мястото и дали цената, която се плаща, включва и издаването на документ за професионална квалификация. Имало случаи, в които това не се посочва изрично в договора и от хората се искат допълнителни суми за издаването на документа, или пък въобще не им се дава такъв.

Качеството на курсовете за учители също е под въпрос

Държавата има регулираща функция и при квалификационните курсове за учители директори, училищни психолози и други. Програмите за квалификация се одобряват от Министерството на образованието и науката, което поддържа и регистър на курсовете. В момента в него има 3820 програми, предлагани от 207 организации.

Преди няколко седмици министърът на образованието Красимир Вълчев обяви, че на директорите ще бъде препоръчано при организиране на курсове, плащани от бюджета на образователната институция, те да се водят от други учители с опит и добри резултати. Причината е, че министерството не може да контролира качеството на курсовете. Според преподаватели те често се правят проформа.

Езиковите школи - на пазарен принцип

Другият голям дял от пазара на неформалното образование са езиковите школи. Те обаче не подлежат на държавна регулация. Изискване за работа по утвърдените от министерството учебни планове има, ако съответната организация работи по европроект например. Качеството е по-скоро въпрос на препоръки, конкурентно предимство и имидж.

Работодателите, които държат на езиковите умения, решават сами да признават издадените от школите сертификати, или да правят свои изпити на кандидатите за работа.

За международно признати сертификати се държат отделни изпити пред институции като Британския съвет (за английски) или Департамента за чуждоезиково обучение към Софийския университет (за гръцки, френски, руски).