Образованието в България: недофинансирано, некачествено и със застаряващи учители

Българското образование е недофинансирано, качеството му трябва да се подобри, очертава се сериозен недостиг на преподаватели заради застаряването на учителите. Наличните педагози имат нужда от повишаване на квалификацията, от обучения за използване на информационни и комуникационни технологии в преподаването, за това как да работят с деца със специални образователни потребности, както и в мултикултурна среда.

Това са част от изводите в годишния обзор на образованието и обучението в България, направен от Европейската комисия и публикуван в четвъртък.

Анализът показва още, че делът на преждевременно отпадналите от образователната система ученици намалява, но продължава да е над средния за ЕС.

Проблем за страната остава качеството на обучението, което често не отговаря на изискванията на пазара на труда. И въпреки че работната сила в страната намалява, а съществена част от нея не притежава нужните за бизнеса умения, прекалено малко възрастни се включват в обучения и курсове.

Криза за учители

Въпреки увеличението на заплатите на преподавателите през последните години, престижът на тази професия у нас остава нисък. Студентите, които завършват педагогически специалности в България, са приблизително същият брой като средния дял за ЕС. Проблемът е, че едва 60 на сто от дипломираните учители започват да преподават, отбелязват от ЕК. Фактори за това, освен заплащането, са и непривлекателните условия на работа, недостатъчните възможности за професионално развитие или влошаването на дисциплината в час.

Възраст на преподавателите според образователната степен, 2017г.

Илюстрация: ЕК

На фона на недостигащите млади преподаватели учителското съсловие като цяло застарява. Припомня се, че в следващите десетина години половината от педагозите вече ще са в пенсионна възраст, а това ще прави още по-сериозен недостигът на кадри в сектора. Най-сериозни са проблемите при детските и начални учители, при преподавателите по чужди езици, по информационни и комуникационни технологии (ИКТ), по математика, физика и по някои предмети в областта на професионалното образование и обучение.

Да обучим преподавателите

От Европейската комисия посочват, че има голяма нужда от "по-добра подготовка на преподавателите с цел справяне с предизвикателствата в класните стаи". Цитира се международното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2019 г., според което почти една пета от учителите имат нужда от продължаващо професионално развитие по предметите, които преподават, както и за познаване на учебната програма. Нужда от обучение за подобряване на педагогическите компетенции имат 17 на сто от действащите учители, а 16% трябва да бъдат бъдат обучени за работа с ИКТ.

Действащите педагози имат нужда да бъдат научени как да работят в мултикултурна и многоезична среда, както и как да се справят с поведението на учениците в класната стая. "Налице е също така остра нужда от обучение, съпътстващо приобщаването на деца със специални образователни потребности и с увреждания", пише още в документа.

В същото време за 60 на сто от учителите участието в обучения и курсове е ограничено поради високи разходи.

Проблем е и качеството на подготовката на новите преподаватели.

Основни показатели

Илюстрация: ЕК

От ЕК допълват, че образователната инфраструктура също се нуждае от спешна модернизация. В училищата често липсват основни съоръжения или оборудване. Няма лаборатории и спортни съоръжения. В по-бедните общини проблем е дори отоплението на сградите през зимата. Училищата, които са добре оборудвани с цифрови технологии за целите на преподаването, са сравнително малко.

Финансирането изостава

И подобряването на инфраструктурата, и качеството на образованието изискват публични инвестиции в сектора. Въпреки че през последните години парите от държавния бюджет се увеличават номинално, средствата за образование като дял от БВП остават под средните за ЕС. У нас за сектора отиват 3.6% от БВП, докато средно за останалите държави от съюза делът на тези разходи е 4.6% от БВП.

Издръжката на един ученик в номинална стойност е два и три пъти по-ниска от средното за ЕС - особено в училищното образование.

Финансиране на образованието

Илюстрация: ЕК

В същото време качеството на образованието трябва да се подобри. Международни проучвания показват, че над 40% от 15-годишните българчета показват лоши резултати по четене, математика и природни науки - т.е. не притежават основни компетентности. Процентът на ниски резултати е над 60 сред учениците в неравностойно положение.

Цифровите умения сред младежите са на ниско равнище - само 53% от младите оценяват своето ниво на цифрови умения като основно или над основното в сравнение със средната стойност за ЕС от 83%.

9% от децата ходят официално на ясла

"Участието в образованието и грижите в ранна детска възраст продължава да бъде слабо, което възпрепятства ранното придобиване на познавателни и социално-емоционални умения. Доброто качество на образованието и грижите в ранна детска възраст са от съществено значение за развитието на ключови компетенции", пише в анализа на ЕК.

Допълва се, че от 2014 г. насам процентът на децата между 4 и 7 години, които ходят на градина, намалява. Според последните налични данни в забавачки са записани почти 84 на сто от децата в тази група, което е с 11 процентни пункта по-малко в сравнение със средното за ЕС.

Изключително нисък е делът на децата до 3-годишна възраст, които посещават официални ясли - само 9.4%. За ЕС тази стойност е над 34 на сто. Причина за ниския дял в България освен таксите, които спират по-бедните родители, е и липсата на достатъчно места.

Таксите за детските градини спират и част от семействата с нисък социален и икономически статус да пускат децата си на забавачка и след 3-годишна възраст. В същото време те са най-уязвими от отпадане от училище в последствие. Това, че не са ходили на градина е допълнителен рисков фактор за преждевременното прекъсване на образованието.

Отпадането от училище още е проблем

Въпреки усилията на правителството в последните години да издири отпадналите от образователната система ученици и да ги върне и задържи в клас, това продължава да е проблем за България, отбелязва ЕК. През 2018г. делът на лицата, преждевременно напускащи образователната система (възрастова група 18 - 24 години), е 12.7%, което все още надвишава националната цел на България по стратегията "Европа 2020" от 11% и средната стойност за ЕС от 10.6%.

Илюстрация: ЕК

"От 2010 г. насам не е отбелязан съществен напредък, като делът варира около 12 - 14%. Твърде ранното напускане на образователната система без подходящо образование и умения е особено проблематично сред ромите и в селските райони, където бедността е на по-високи равнища, а качеството на образованието обикновено е по-ниско. То също така представлява проблем от гледна точка на пазара на труда предвид нарастващата нужда от висококвалифицирани работници и намаляването на населението в трудоспособна възраст и на учащото население", пише в анализа.

Студентите са по-малко, знанията им под въпрос

Броят на студентите продължава да намалява главно поради демографските тенденции, но също така и поради националната политика за намаляване на броя на студентите в някои учебни области. През 2018 г. броят на записаните студенти е бил с 20% по-нисък за бакалавърска степен и с 15% по-нисък за магистърска степен, отколкото през 2013/2014г. Същевременно броят на докторантите се е увеличил със 7% за същия период. Броят на международните студенти се увеличава, но недостатъчно, за да компенсира големия брой българи, учещи в чужбина.

"Осъществяват се мерки за повишаване на приложимостта за пазара на труда, но като цяло висшето образование все още не е съобразено в достатъчна степен с нуждите на пазара на труда", отбелязват от ЕК. В допълнение на проблемите с качеството профилът на висшистите не съответства на квалификациите, които се търсят на пазара на труда. България продължава да има един от най-високите проценти висшисти в областта на социалните науки, стопанската дейност и правото, докато висшистите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката остават малко. Отбелязва се политиката на образователното министерство за обвързване на финансирането на университетите с качеството на образованието и търсенето на пазара на труда, както и стимулите за студентите, които избират търсени от бизнеса специалности.

Илюстрация: ЕК

"Забелязват се някои положителни тенденции (като например намаляване на броя на студентите по бизнес администрация и увеличаване на студентите по ИКТ и в медицинските специалности). Привлекателността на областите на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика), по отношение на които търсенето на пазара на труда е голямо, е все още твърде слаба", посочват от ЕК. Допълват, че това може отчасти да се обясни със слабите резултати на българските ученици по математика и природни науки, с недостатъчното професионално ориентиране и видимия дисбаланс между половете при участието във висшето образование.

И въпреки недостатъчната квалификация и пропуските в знанията на висшистите, които работодателите посочват, ученето след завършване на официалното образование не е разпространено в България. Едва 2.5% от хората на възраст 25 - 64 години в България са преминали обучение през четирите седмици, предхождащи наблюдението на работната сила (средна стойност за ЕС 11.1%).