Минималната заплата вече ще се договаря по браншове

Бизнесът и синдикатите ще договарят минимална работна заплата по браншове и това ще замени сегашното договаряне на минимални осигурителни прагове. Промяната в начина, по който се определя минималната заплата, ще започне още от тази година, като целта е да се приожи от 2021 година. Това предвижда национално тристранно споразумение в 5 ключови области за повишаване растежа на икономиката, което беше подписано в сряда от правителството, бизнеса и синдикатите. Петте области са: бизнес среда и икономика; енергетика; европейска зелена сделка; демография, образование, пазар на труда и трудова миграция; политики за социална защита. 

Документът предвижда за заплатите в частния и бюджетния сектор да има препоръчителен индекс на нарастване.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че е постигнато съгласие с правителството да осигурява ежегоден ръст на заплатите в бюджетните сектори.

Минималните осигуровки на земеделците и самоосигуряващите се, които в момента са по-ниски след години на компромиси, трябва да се изравнят с минималната заплата. Сега се предвижда те да нарастват по швейцарското правило с половината от ръста на осигурителния доход и инфлацията от 2022 година.  По същата формула ще се определя и максималният осигурителен доход.

Споразумението предвижда още в следващите няколко години БВП на България да достигне 60% от средния за ЕС.

Според президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов завършилите държавна поръчка висшисти ще трябва да работят известно време у нас.

"Най-големият компромис от страна на бизнеса беше това, че трите дни болнични продължават да се плащат от работодателите, а най-големият компромис, който направиха от своя страна синдикатите, е това, че не се прие тяхното предложение да се връща част от дохода на най-бедните семейства в края на годината", коментира социалният министър Деница Сачева.

Като национален приоритет в документа е изведено влизането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и чакалнята на Еврозоната.

Другите приоритети са борба със сивата икономика и корупцията, демонополизацията и картелите, ускорено изграждане на е-управление, ограничаване и намаляване на административната тежест над бизнеса, облекчаване на дейността на малките и средни предприятия.

Премиерът Бойко Борисов заяви след подписването на споразумението, че "с този акт на добра воля на работодателите, синдикатите и правителството проявяваме разум". "Много е сложно и никой сам не може да се справи. С общи усилия, ако можем да се измъкнем от кризата, предизвикана от Covid-19, ще е добре", каза Борисов.

Енергийният министър Теменужка Петкова съобщи, че е записано разработването и приемането на енергийна стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Този документ ще даде ясна визия за това какво ще се случва в енергийния сектор, пречупено през призмата на европейската зелена сделка."Договорихме се за разработването на ясна визия за бъдещето на Маришкия басейн, комплексът, който е енергийното сърце на България, свързан с развитието на въгледобива, производството на ел. енергия. До голяма степен именно този комплекс гарантира енергийната сигурност на страната", посочи тя.

"Безспорно друга важна тема е пълната либерализация на пазара на електрическа енергия в България, защото години наред сме една от последните страни членки на ЕС, която не го е сторила, но имаме ангажименти, които трябва да спазим. Либерализацията ни ще мине през няколко фази, като срокът е между 3 и 5 години", каза Петкова. Българският потребител трябва да бъде максимално защитен, защото сме едни от първенците по енергийна бедност в ЕС, посочи още тя.

"Либерализацията на пазара на електроенергия не може да се случи с преференциални договори с централи за изкупуване на енергия на преференциални цени", посочи от своя страна Васил Велев от АИКБ.

"Модерна държава с модерни работодатели и синдикати"

"Трябва България да бъде модерна държава, с модерни работодатели, модерни синдикати и добър социален диалог. Решихме да заровим томахавките и след осем месеца срещи на разменни начала успяхме да постигнем консенсус по много теми, имаше и компромиси", каза председателят на КРБИ Кирил Домусчиев.

"Таргетът ни е в рамките на следващите 6-8 месеца да бъдат стартирани съответните законодателни постъпки или реформи. Не трябва да чакаме следващите 10 години и тези неща трябва да се случат в рамките на мандата на това правителство, за да създадем една среда за правене на бизнес и социална среда. Това национално тристранно споразумение ще има сериозно значение за преодоляване на кризата с коронавируса", каза той.