Мисията (не)възможна: Ще има ли избори 2 в 1?

След решението на ГЕРБ да прекрати преговорите за формиране на правителство с ПП-ДБ предсрочните избори изглеждат неизбежни, а основният въпрос е дали ще се проведат едновременно с евроизборите на 9 юни.

За да се стигне до вот 2 в 1, президентът и парламентарно представените партии имат време до 9 април, за да приключи конституционната процедура. Това обаче засега изглежда малко вероятно.

На 26 март се очаква Народното събрание да приеме решение, че мандатът за формиране на правителство на Мария Габриел е неуспешен. След това президентът Румен Радев и основните политически сили трябва буквално да синхронизират действията си, за да приключат навреме за организиране на избори в един ден.

"Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок", гласи новата ал. 5 на чл. 99 от конституцията, която предстои да бъде изпробванa за първи път.

След провала на мандата на ГЕРБ, президентът ще връчи втория мандат на ПП-ДБ, които имат срок от 7 дни, за да го върнат – независимо дали изпълнен, или не. Ако двете страни постигнат съгласие, ПП-ДБ може да го върне веднага. Според източници на Mediapool обаче това е почти невъзможно. Формацията все още не е казала публично дали смята да задържи мандата една седмица, или ще го върне бързо.

След като вторият мандат бъде изчерпан, президентът има 7-дневен срок да връчи третия. Политическата сила, която го получи, има конституционната възможност да го бави неопределено време. Причината е, че третият мандат се връчва на политическа партия, която няма точно определен срок за излъчване на кандидат за министър-председател.

Досега президентът Румен Радев винаги е връчвал мандата на БСП, като Корнелия Нинова вече обяви, че няма да се опитва да го реализира и обяви подкрепа за предсрочни избори. Ако цялата процедура с мандатите се реализира максимално бързо, тя може да приключи дори до сряда, 27 март. Но това зависи не само от партиите, които предстои да получат мандати, а и от президента.

Румен Радев може да реши да връчи мандата на ПП-ДБ още във вторник, но може и да го забави. Същото важи и за третия мандат – може да го забави със седмица след връщането на втория.

При старата конституция процедурата приключваше до връщането на празната папка с неизпълнен трети мандат. Отмененият конституционен текст предвиждаше след това президентът да назначи служебно правителство, да разпусне парламента и да насрочи парламентарни избори.

След конституционните промени, приети през декември, нещата са доста по-сложни.

Президентът трябва да назначи служебен министър-председател измежду 10 души на високи позиции в държавния апарат - председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

Президентът Радев ще се нуждае от допълнително време за консултации с парламентарните групи и с потенциалните кандидати за министър-председатели. Това ще отнеме още време, за което няма срокове. Новият конституционен текст разглежда като единен акт назначаването служебно правителство и насрочването на изборите в двумесечен срок. Това означава, че изборите ще бъдат насрочени, когато има съгласие.

Рисковете от забавяне на процедурите може да дойдат от нежеланието на Радев да назначи за служебен премиер някой измежду съгласните да заемат тази позиция. Може да се окаже и че никой от десетимата не е съгласен да стане премиер, което има потенциал да хвърли държавата в конституционна криза. Тя може да бъде избегната с трудни политически преговори между президента и основните парламентарни сили, които да назначат за председател на парламента човек, когото Радев след това би назначил за служебен премиер.

Неизвестните са твърде много, а парламентът и Румен Радев ще имат буквално две седмици, за да извървят целия труден път до насрочването на избори 2 в 1 за 9 юни. Поради множеството рискове мнозина депутати от разпадналата се "сглобка" допускат, че парламентарните избори може да се проведат на 16 юни и дори по-късно.

Политологът от социологическата агенция “Тренд“ Димитър Ганев коментира в неделя вечерта, че е наложително предсрочните парламентарни избори да се обединят с тези за Европейския парламент. Ако това не се случи, избирателната активност ще е много ниска заради умората на българските избиратели от избори.

Проблемът се задълбочава допълнително, защото за много избиратели изборите няма да произведат някаква алтернатива, тъй като след това същите партии трябва да преговарят за съставяне на правителството. Това ще подтисне допълнително избирателна активност, ако има отделни парламенарни и европейски избори.