Младежите в Европа имат основателна причина да са гневни

Снимка от форума в Давос, сн. ЕПА/БГНЕС
На Световния икономически форум в Давос неравенството е сред най-обсъжданите теми. Бизнес лидери и банкери проявяват огромен интерес към дебатите как глобализацията да бъде от полза за повечето хора, а не само за малцина. Това, разбира се, не е чист алтруизъм - те са наясно, че популизмът като ответна реакция може да се окаже опустошителен и за техния бизнес.
 
Тези разговори, подобно на разговорите, които се водят и извън СИФ, често не успяват да определят точно с кой вид неравенство трябва да се борят правителствата. Например, малцина споменават, че световното неравенство значително е намаляло през последните три десетилетия благодарение на възхода на страните с нововъзникващи пазари и най-вече Китай.
 
Ново изследване на Световната банка неотдавна също показа, че страните, които отчитат намаляване на неравенството, са два пъти повече от държавите, където се отчита увеличаване. Тези резултати означават, че трябва да сме много по-точни по въпроса за неравенството, ако искаме правителствата и бизнесът да вземат правилните мерки срещу него.
 
Международният валутен фонд (МВФ) заслужава похвала за изследването на неравенството, което представи в Давос в сряда (24 януари). Вместо да говори за неравенствата по принцип, Фондът избра точно в този доклад да се съсредоточи върху неравенството между поколенията. Трудно би било страните от ЕС да станат по-справедливи, освен ако не ребалансират приоритетите си при харченето на данъчните приходи, отдръпвайки се от възрастните и насочвайки се към младите.
 
Докладът на МВФ започва с установяване на категоричен факт - неравенството в доходите в ЕС 27, обикновено представяно чрез показател, известен като коефициентът Gini, като цяло е останало стабилно през последните 10 години. В същото време обаче неравенството между поколенията рязко се е увеличило. Делът на хората над 65 години и между 18 и 24 години, застрашени от бедност, бе приблизително еднакъв през 2005 година - около 20 %. Оттогава той се е понижил до около 15 % за възрастните и е нараснал до близо 25 % за младите.
 
Това разкритие показва, че европейската мрежа за социална сигурност е свършила много добра работа, защитавайки пенсионерите през периода на кризата. Тя обаче не е успяла да подкрепи хората, които преминаха през етап на висока безработица и стагнация на заплатите.
 
"Ако не се действа, едно поколение може никога да не успее да се възстанови", каза управляващият директор на МВФ Кристин Лагард.
 
МВФ има дълъг списък от мерки, които евентуално биха могли да помогнат на по-младите поколения. Те варират от намаляване на данъци и вноски за социално осигуряване за по-младите работници, особено за получаващите по-ниски възнаграждения, до по-големи разходи за образование и обучение. Някои от тези предложения са и доста амбициозни. Например, МВФ посочва, че страните биха могли да вдигнат здравните вноски.
 
Тъй като по-възрастните традиционно имат повече активи, които са натрупали през трудовия си живот, това е начин по-голяма част от данъчното бреме да падне върху тях и да се намали до минимум рискът хората да бъдат обезкуражавани да работят.
 
МВФ все пак не е толкова радикален, колкото би могъл да бъде.
 
Докладът отбелязва колко е важно социалните разходи да бъдат пренасочени в полза на хората в трудоспособна възраст, което може да помогне на попадналите в порочния кръг на безработицата или ненадеждната работа. Както отбелязват авторите на доклада, от избухването на кризата 60 % от увеличаването на социалните разходи в ЕС, бе насочено към пенсии за възрастните. 
 
МВФ обаче не стига до там да настоява правителствата да намалят прекомерните пенсионни плащания, когато те са много по-високи от вноските, които правят работниците. В презентацията си в Давос Лагард предпочете да говори за необходимостта пенсионните системи да бъдат по-устойчиви, например чрез увеличаване на пенсионната възраст заедно с очакваната продължителност на живота. Правителствата обаче обикновено въвеждат пенсионни реформи само след дълъг преходен период и може да се окаже, че тези промени в крайна сметка отново ще стоварят бремето върху днешните младежи.
 
Разбира се, не би било лесно да се поиска от пенсионерите да приемат по-малко пари. В Европа пред урните често се явяват много повече по-възрастни гласоподаватели отколкото техните по-млади съграждани. И тъй като вече в няколко случая по-младите избиратели предпочетоха антиситемни партии като Движението "Пет звезди" в Италия, традиционните политически сили може би имат дори още по-малко стимули за действие.
 
Ако обаче правителствата от ЕС са сериозни в намеренията си да се борят с неравенството, то те трябва да се заемат с бедността и изключването сред младежите. Да се съсредоточиш върху погрешния вид неравенство е все едно да пренебрегнеш напълно проблема.
 
 
По БТА.
Още по темата
Още от Свят

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?