Модерната информационна система в отбраната е ключово условие за НАТО

Едно от ключовите направления в подготовката на България за членство в НАТО е напредъкът по т.нар. комплекс С4 - командване, управление, комуникации, компютри + ISR - разузнаване, следене, наблюдение. Тази седмица се състоя дискусия по темата, организирана от Атлантическия клуб в България, Сдружение Джордж С. Маршал и БАН. В кръглата маса участваха и над 20 представители на IT компании, част от коитосе очаква да бъдат пряко ангажирани в изграждането на системите за командване, управление и комуникации на българските въоръжени сили и системите за сигурност.

До септември България трябва да покаже реални резултати в модернизацията на българската армия и особено в областта на С4 системите, заяви Богдан Цанев, съветник на военния министър Николай Свинаров, под чийто патронаж се проведе кръглата маса. Той посочи, че макар и със закъснение от 1-2 месеца, през пролетта на тази година се очаква да бъде изградена Полева информационно - комуникационна система (ПИКИС), която се разработва от 61 бригада.

Един изключително важен проект за България е VTMIS (vessels traffic management system), посочи Богдан Цанев. Идеята е да бъде изградена единна система за контрол и наблюдение на морската граница на Република България, която ще бъде източната морска граница на Европейския съюз, когато България стане член на съюза. Освен Министерството на отбраната, проектът ангажира МВР, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерство на финансите. От една такава система са особено заинтересовани и гранични войск, и митниците.

Друг изключително важен проект е т.нар. АИС - автоматизирана информационна система на българската армия. Тя включва няколко подсистеми, като финанси и счетоводство, складово стопанство, логистика, личен състав и др.

През тази година ще продължи развитието на друг важен проект - АСОК - за охрана на въздушното пространство на страната, обвързан с ПВО.

До есента трябва да даде реални резултати NMCC - National Military command center.

Един от основните проблеми в C4I проектите в Министерството на отбраната е тяхното интегриране в една единна информационна система. Крайната цел е информацията от всички информационни системи да достигне до този национален команден център.

Във връзка с изграждането на единната система засега има неясноти и относно финансирането и изпълнителите, по думите на участници във форума.

Акцент в дискусията беше и менажирането на системите С 4. Експертите от Министерството на отбраната посочиха, че България се опитва да адаптира структурата на институцията Главен информационен мениджър в България, такава каквато е в САЩ. Тази институция не може да се копира изцяло, а ще се адаптира към българските реалности. В САЩ тази институция е изцяло цивилна. Води се от хора от научните среди, доказани специалисти, а при нас такъв рязък преход би бил труден и най-малкото невъзможен в кратките срокове, в които имаме да решаваме тези задачи до есента. Ето защо у нас ще се запази водещата роля на Генералния щаб (ген. Атанас Запрянов), като се създаде един апарат от специалисти, които да подпомагат изпълнението на проектите.

Новото във визията на Министерството на отбраната, е че има по-стриктно дефиниране на функциите на Главния информационен мениджър и отделянето на бизнес-дейностите от оперативните изисквания. Задължението на военните специалисти е да дефинират оперативни изисквания и да експлоатират С4I системите. Проблемът, който досега е спъвал работата, е по съвместяването на отделните системи и необходимостта от изготвяне на подробно, грамотно и по възможност пълно технико-икономическо задание, тоест, в разработването трябва да се включат външни специалисти.

Друга важна стъпка ще е включването на цивилни специалисти и в ръководството на проектите, което досега се осъществява само от военни лица.

Един от проблемите в управлението на проектите е системният интегратор. Становището на военното министерство е, че по отношение на системите С4I се нуждае от един български системен интегратор, като изпълнител на тази роля може да бъде един консорциум от български частни фирми.

Проектите се финансират основно от бюджета на отбраната, но и по линия на НАТО. За тази година по FMF са отпуснати 10 милиона долара.

Дефинирането на С4 системите е приоритет в отбранителното строителство на съседните страни, посочи ген. Атанас Запрянов. Във всички съседни на България страни развитието на тези системи цели технологичен скок в отбранителните възможности на базата на информационното превъзходство. За Турция и Гърция - като страни-членки, а за България, Румъния и Македония - като страни кандидатки за членство в НАТО, С4 системите са част от средата за управление на Многонационалните оперативни сили на алианса. В този смисъл развитието на С4 системите и поканата ни за членство в НАТО през 2002 г. са еднозначно свързани, подчерта ген. Атанас Запрянов. В разработения и осъществяван от Министерство на отбраната план за действие за членство и в списъка на утвърдените за изпълнение цели ключова е ролята на тези, свързани с оперативната съвместимост и най-вече в съвместимостта на системите С4. Всяка цел носи в себе си оперативно-тактическо или научно-техническо съдържание, организационно, ресурсно и времево осигуряване.