Мохамед Дейф - мозъкът на атаката срещу Израел?

Наричат го призрак, но той съществува и го демонстрира в тези часове. Мохамед Диаб ал Масри, псевдоним Мохамед Дейф, е архитектът на безпрецедентната атака срещу Израел. 58-годишен, чиято последна и единствена снимка е от 2001 г., когато е освободен от палестински затвор.

Операцията от събота е подготвена от човек, който, оставайки в сянка, превърна шепа партизани в страхотна формация. Ръководителят на военното крило на "Хамас" е роден в Хан Юнис, Газа, и въпреки оскъдните средства на семейството си успява да се изучи.

Намира начин да се посвети на театъра, като играе ролята на Абу Халед в пиесата, озаглавена "Клоун". Той израства под крилото на Яя Хайяш, инженерът, който координира самоубийствените атаки в средата на 90-те години на миналия век, и когато наставникът му е убит, той предприема стъпки да го замести. Израел се е опитвал да го убие пет пъти и той е бил издирван номер едно в най-дългата война в Газа през 2014 г., която приключи след 51 дни именно защото Израел беше сигурен, че е мъртъв. Вместо това се появи отново с едно око, посочва БГНЕС.

Дейф не е истинското му име. На арабски това означава "гост": защото той спи в различна къща всяка вечер. Първата му специалност беше вземането на заложници, действие, повторено през последните часове в масов мащаб. Те са пионки с висока пазарна стойност, животи за размяна. След това се посвещава на изграждането на арсенала на фракцията. Бригадите Езедин ал Касам, военното крило на Хамас, преминаха от Калашников към дронове и ракети.

В допълнение към ракетите "Касам", той проектира така нареченото метро в Газа: мрежата от тунели, от които в най-трудните години на ембаргото, когато Израел изчисляваше средно минималните калории, необходими за оцеляването, 2279 на глава от населението, за да бъдем точни, така че, за да няма излишна троха на палестинците, стоките от първа необходимост бяха контрабандни.

Но след това постепенно всичко това позволи на Хамас да построи не само 110 000 ракети Касам в сегашния си арсенал, но и всички възможни домашно направени оръжия, от запалителни балони до мрежи против комари за улавяне на дронове, от калаени брони на превозни средства до несравнима тъкан военнотранспортни самолети. Федаините наеха палестинци в чужбина, които можеха да помогнат на тях, но също и на тези в ивицата Газа, за да се възползват от подкрепата на шиитската ос, Иран и ливанската Хизбула, което е непрекъсната координация във военно-политически план.

Двамата съюзници предоставиха инструкции, материали, части, докато техните инструктори дадоха съвети. Някои проекти са огледални копия: шиитските милиции искаха да окупират села в Горна Галилея, техните палестински събратя се насочиха към кибуци на границата с Газа. Голямо внимание беше отделено на създаването на бункери, подземни станции за предотвратяване на инвазия или изстрелване на бомби срещу еврейската държава. Призракът винаги е в центъра. Израел не му даде краен срок.

Йерусалим, под ръководството на Арафат, поиска арестуването му и за известен период той беше настанен в резиденция, наблюдавана от властите. Инициатива на неговия съсед и познат Мохамед Далхан, който дълго време отговаряше за сигурността. Престой от няколко месеца, който не прекъсва кариерата му, превръщайки се в най-желания номер едно от израелците. От небето с хеликоптери удари по колите, които го транспортират – 2001 и 2002 – с проникване, с използване на шпиони. Биографиите цитират шест до осем епизода на опити за убийството му, но той винаги се е разминавал със сериозни наранявания. Никой не е сигурен, но има хора, които казват, че е загубил око и ръка или че едва може да ходи поради последиците от разкъсване.

Други предполагат по-големи щети, но нищо, което да компрометира важността и статуса. През август 2014 г. те бомбардираха дома му, акция отне живота на една от жените му и дъщеря му. Някои от неговите сътрудници също паднаха, номер две - Ал Джабаари или купувачи на военни материали, убити от Мосад в Емирствата, Тунис и Малайзия. Тактически успехи, които обаче не повлияха на Езедин ал Касам, организирани да оцелеят при евентуално обезглавяване на лидерите.

Постоянният лов и дългият опит в конфликти го принудиха да вземе строги мерки за сигурност. Има само една стара негова снимка в обръщение, без телефон, само куриери и записани съобщения, публикувани онлайн. В първото известно аудио от 2003 г. той обещава на опонентите си: „Животът ви ще бъде ад“. Двадесет години по-късно той го направи.