Молдова се опитва да си върне Приднестровието – с икономически лостове и търпение

Три десетилетия нищо особено не се случваше в отношенията между Приднестровската молдовска република (накратко наричана Приднестровие) - самопровъзгласила се държава в източната част на Република Молдова, и централните власти в Кишинев. През 1992 г. след кратка гражданска война се стигна до примирие и руски войници останаха в региона. За да се реши приднестровския процес, се водеха преговори във формат 5+2 (Молдова, Приднестровието, Русия, Украйна, ОССЕ, с наблюдатели от САЩ и ЕС), който раждаше срещи, но не и решения.

С началото на войната в Украйна през 2022 г. и със старта на геополитическите промени в региона, довели до началото на преговорите за присъединяване на Република Молдова към ЕС, се задвижиха промени в молдовската геополитика. Властите в Кишинев активираха процес на реинтеграция на Приднестровието чрез данъчни закони, газови доставки и конвергентен фонд. Приднестровието вече няма предишната икономическа и енергийна опора от Русия. Европейската интеграция и диверсификацията на енергетиката дадоха на Кишинев нови лостове за влияние спрямо Тираспол. Преди 2022 г. Русия можеше сравнително лесно да снабдява Приднестровието през Украйна. Сега това е много по–трудно и именно това е една от фундаменталните промени в стратегическата ситуация.

Така се стигна до момента, когато за първи път от отхвърления руски "Меморандум Козак" (план за федерализация на страната) през 2003 г. Кишинев извади на бял свят цялостен план за реинтеграция. Нон-пейпърът "Основни подходи в процеса на постепенна реинтеграция на Приднестровския регион" от февруари 2026 г. беше занесен лично в Брюксел от вицепремиера по реинтеграцията Валериу Кивери, който се срещна с еврокомисаря по разширяването Марта Кос. По-късно планът се превърна в основа на управленската програма на новия премиер Василе Тофан, представена на 20 юли 2026 г. Важен елемент от плана е, че от 1 януари 2027 г. трябва да заработи и специален "Фонд за конвергенция".

Опитът за реинтеграция вече се разгръща на данъчно ниво

Любопитен факт за 2026 г.: приднестровската икономика зависи от ЕС повече от всякога, а политически регионът остава лоялен на Москва. Според Бюрото за реинтеграция (което е ръководено от самия Кивери), ЕС поглъща близо 77% от износа на региона и осигурява 41,5% от вноса му. Цената на тази зависимост обаче е болезнена – по данни на фондация "Фридрих Науман" БВП на Приднестровието е паднал с 18% през 2025 г., а промишлеността се е свила с 30%, стигайки до едва 75% от нивото си отпреди трийсет и седем години. Заплатите и пенсиите в Приднестровието вече са на около половината от тези на десния бряг.

От 2024 г. приднестровските фирми вече плащат мита към Кишинев, след близо четвърт век освобождаване от това задължение, и работят по режима на дълбоката и всеобхватна зона за свободна търговия с ЕС. От 1 септември 2026 г. върху вноса на алкохол, тютюн, автомобили, бижута и парфюми от левия бряг се въвеждат ДДС и акцизи. Засега храните, лекарствата и комуналните услуги остават пощадени. От 2027 г. на ред са енергоносителите и металите, а до 1 януари 2030 г. данъчният режим на региона трябва напълно да се слее с останалата част от страната. Изчисленията са, че премахването на всички стари данъчни облекчения може да донесе до 195 млн. долара в бюджета само за година, а Конвергентният фонд, тръгвайки от скромни около 15 млн. евро до края на 2026 г., да набъбне до 200 млн. евро годишно до 2030 г..

Друга важна част от промяната е в областта на енергетиката

Германският фонд "Маршал" формулира протичащия процес така: реинтеграцията е "енергиен проект преди да стане политически проект".

Трийсет години Приднестровието и Молдова споделяха една обща – и субсидирана от Москва – газова зависимост през електроцентралата "Кучурган": Русия доставяше газ при много изгодни условия, а централата връщаше евтин ток за цялата страна. Схемата рухна в края на 2024 г., когато Украйна отказа да поднови транзита на руски газ и Приднестровието остана без газ буквално на мига. Оттогава регионът минава от криза в криза.

Вместо да чака следващия удар, Кишинев реши да действа: държавната газова компания започна да купува газ на европейската борса и да го препродава на Приднестровието. Лидерът Вадим Красноселски в крайна сметка прие тези доставки – ход, който шведският анализатор Якоб Хеденског нарече "пробив в тазгодишната енергийна криза в Молдова, включително в пророуския сепаратистки регион".

Зад промените в енергетиката в региона стои инфраструктура, строена с години. Част от нея е аварийната синхронизация на молдовската електромрежа с европейската ENTSO-E през март 2022 г., завършена за по-малко от три седмици вместо планираната една година. Друг елемент е газопроводът Яш–Унгени–Кишинев, способен да покрие до 75% от потреблението на страната, допълван от нов газопровод Унгени–Бълци и от регионалния "Вертикален коридор" на България, Гърция, Унгария и Румъния. Не на последно място са слънчевите електроцентрали, чийто общ капацитет скочи над 13 пъти за пет години и вече покрива в някои случаи над 70% от електропотреблението – макар страната пак да внася скъпа електроенергия в пиковите часове.

Така планът за реинтеграция включва едностранно разширяване на молдовските мита, ДДС и екологични норми към левия бряг и учредяване на преходна международна гражданска мисия, която да замени руската мироопазваща операция след демилитаризация. Конвергентният фонд трябва да гарантира на приднестровчани права на гражданство, амнистия за длъжностни лица без нарушения и обещание социалните плащания да не паднат под сегашните нива.

Как гледат на плана за реинтеграция властите в Тираспол и в Москва?

Официално сепаратистите обвиняват Кишинев в "разрушителен курс", а Конвергентния фонд наричат "механизъм за неправомерно изтегляне на ресурси". Но зад тази реторика някои анализитори виждат разцепление между два неофициални центъра на власт: силовите структури, тясно свързани с Москва, и бизнес групата "Шериф", чиито интереси все повече гледат на запад, тъй като около 80% от приднестровския износ вече минава през търговското споразумение на Молдова с ЕС.

Дори самият Красноселски понякога е по-прагматичен от служителите си – предлагал е съвместна борба с трафика на наркотици и замърсяването на Днестър и признава сътрудничеството с Кишинев по въпросите на природния газ. Официалните проучвания, цитирани от про-тираспополски медии, сочат 82,5% подкрепа за т.нар. руски мироопазващи войски сред местното население, докато проучване, цитирано от CSIS добавя, че вече около 45% от самите приднестровци подкрепят реинтеграцията – знак, че "икономическите реалности променят нагласите", както обясняват анализаторите.

Русия отхвърля целия подход на Кишинев – говорителката на МВнР Мария Захарова обвини молдовските власти, че пречат на изтеглянето на руските сили, и настоява, че форматът "5+2" остава "безалтернативен". Но с изчерпани лостове Кремъл се връща към старата тактика – паспортизация. Бившият министър на отбраната Сергей Шойгу предупреди, че над 220 000 руски граждани в региона са "застрашени", а Путин подписа указ, улесняващ получаването на руско гражданство. Германският фонд "Маршал" чете това не като сила, а като опит за компенсация за загубено влияние.

Западните сили

След молдовските парламентарни избори от септември 2025 г. позицията на ЕС изглежда по-твърда. Декларацията от срещата на върха ЕС–Молдова от юли 2025 г. изисква пълно изтегляне на руските войски от региона, а реалната тежест на подкрепата носят Германия, Франция и Румъния чрез Платформата за подкрепа на Молдова, стартирана в Берлин през 2022 г. Австрия играе по-тиха, но дългогодишна посредническа роля през ОССЕ, а Унгария дълго блокираше преговорните клъстери на Молдова заради собствената си позиция спрямо Украйна – вето, паднало едва след унгарските избори през април 2026 г.

САЩ действат по-предпазливо – в началото на 2026 г. отпуснаха 36,5 млн. долара за молдовската сигурност, а висш американски дипломат посети едновременно и Кишинев, и Тираспол. Една авторска статия в The National Interest дори призова лично Тръмп да посредничи по модела на арменско-азербайджанското споразумение, предлагайки статут на "автономна република" по подобие на Гагаузия.

Ще доведе ли този натиск до истинска реинтеграция – или просто ще остави левия бряг по-беден и по-озлобен? Германският фонд "Маршал" предупреждава за "тесен коридор" на действие: натиск без политическо решение може да отвори врати, но зле управляван, може също толкова лесно да втвърди недоверието на хората, които Кишинев се надява един ден да управлява пряко.