Московският православен джихадизъм

Откакто преди осем месеца Путин започна своята агресивна война в Украйна нямам съмнение, че Руската православна църква – Московска патриаршия, с която формално повечето автокефални православни църкви продължават да бъдат в общение, се е превърнала чисто и просто във войнстваща апокалиптична секта, която "снабдява" с мистически оправдания и "сакраментална" поддръжка престъпленията срещу човечеството, извършвани от руския "фюрер". Онова, което все повече ме безпокои обаче е, че духът на този войнствен апокалиптизъм прониква и в определени, уви, все по-разширяващи се, среди на православната духовност изобщо. Под масивно руско влияние Православието – трябва да го забележим – започва да се самостилизира като "обсадена крепост", на която "този свят", проникнат от "разложителен либерализъм", напредващ по пътя на "разчовечаващия трансхуманизъм" (все руски пропагандни конструкции), е обявил "есхатологична война". Този свят за все по-широки православни среди – именно под руско влияние – вече не е обект на спасителни грижи, а единствено на яростна религиозна вражда – той е "врагът" на спасението ни, с който трябва да воюваме, след като той, именно той ни е обявил война (разразила се вече на територията на Украйна, но готвеща се в най-скоро време да обхване всички "православни земи").

Не може да не се забележи, че според настоящия руски апокалиптизъм с Православието вече не воюва – както в предишните векове – "католичеството", "протестантизмът" и т.н., а наистина буквално целият свят, изпълнен с "джендъризъм" и разчовечаваща "потребителска култура". Именно параправославни руски среди като т.нар. "Изборски клуб", старообрядци и "царебожники" с най-голям интензитет разпространяват апокалиптичните теории за това, че светът се управлява днес от секретно "световно правителство", че негова основна цел е драстичното "намаляване на световното население", централизираният дистанционен контрол над човешкото поведение. Преди двадесет-тридесет години всички тези конспиративни теории и фобии се разпространяваха от маргинални среди в Православната църква – у нас от т.нар. "старостилци" и от разни обладани от духовно прелестничество самозвани "атонски старци". Днес те са на почти "официално въоръжение" в РПЦ-МП, тиражират се агресивно в православните страни, а могат да бъдат чути и от амвоните на някои наши православни храмове.

Щом ситуацията е такава – внушава ни се от Москва – православните вече не могат да се спасяват в света, не могат да спасяват света, но са встъпили в свещена война със света (в православен "джихад") и символичен команден център на този православен "джихадизъм" е зловещият Московски храм "на въоръжените сили" – с кървавочервените "пламъци", изрисувани по олтарната му абсида, със страховития полумрак, придаващ на цялата му вътрешност атмосферата на някаква доменна пещ в металургичен завод. Нека се забележи, че именно от този храм "на въоръжените сили" все по-редовно се обръща към "най-православния народ в света" Московският и на цяла Русия патриарх Кирил. На Пасха тази година видяхме как причастява в него (първи и преди всички) цял взвод войници в униформи, маршируващи от наоса към Св. Чаша с отривиста строева крачка под възторжения поглед на благочестиви "женщини", загърнати с шамии на главите. Наистина почти джихадистки пейзаж. Характерно започнаха да звучат именно от този храм и тържествените патриаршески поздравления към "главата" на православното "государство". Забелязахме например, че в поздравителния адрес на патриарха за седемдесетгодишния юбилей на Путин специално бе отбелязано, че той съвпадал с деня, в който РПЦ чества паметта на св. Сергий Радонежки, за когото ни бе припомнено не нещо друго, а че някога си благословил великия княз Дмитрий Донский встъпващ в битка с не знам кой си "враг на Светата Русь". От същия този храм светейшеството само преди броени седмици обяви с "богопроизведенната" си власт нещо наистина умопомрачително: на руските воини, които пролеят кръвта си на бойното поле в Украйна, ще бъдат простени всички сторени от тях грехове. Да имат да взимат средновековните римски папи, разпореждали продаването на индулгенции – с тях те са съкращавали пребиваването в чистилището само срещу известно количество пари. Тук обаче патриархът на най-голямата православна църква обещава пълно опрощение срещу… проливането на кръв. Сиреч, ако например руски пилот, който току що е хвърлил бомба над жилищна сграда в Харков, Киев или Лвов и с нея е убил възрастни жени или майки с децата им, а след това е бил свален от украинската ПВО и е загинал, той тутакси ще иде в Царството небесно, защото – заради ето тази заслуга – предишните му грехове (да речем злоупотребата с водка и побоят над жена му) ще бъдат напълно простени.

Със специална патриаршеска или епископска благословия – научихме също – тръгват заедно с попадналите под "частичната мобилизация" руски момчурляци и чичовци и "родолюбивите" свещеници на РПЦ-МП, въздигнали кръст над потеглящите към бойното поле нестройни редици. Чуйте също, макар да е на руски и не всички читатели биха могли да го разберат, какво казва един от потеглящите под благословението на такъв православен кръст воин: украинците, казва той, са "бесновати" (обладани са от бесове) и ние отиваме там, за да ги изцелим и "разубедим". [1] Ако не успеем – да, ще трябва да ги убием, за да не ги оставим на бесовете. Прочетете накрай и с какви заети от военната лексика понятия определя руският атонски манастир "Св. Пантелеймон" добре познатият у нас "благочестивец" генерал Леонид Решетников:

Русия няма да бъде Русия без такъв духовен център… Пантелеймоновският манастир е духовният щаб на руското православие, духовният щаб на Светата Рус… Ние, поклонниците, идваме тук именно защото тук е духовният център на нашата борба. Молитвата, която се предлага тук, е необходима преди всичко на нас, миряните. Тук се храним. Следователно Атон в близко бъдеще все още може да стане обект на атака от тези сатанински сили, прикриващи се зад тези за "демокрация", "универсални ценности", "лични права и свободи" и т.н. (курс. мой- К.Я.). [2]

Да, всичко това много ме безпокои. Защото Православието, в което се въцъркових преди десетилетия, бе съвсем друго и с него искам да остана в общение и занапред – не с апокалиптично-джихадистката секта, в която се опитват да го превърнат от зловещия "храм на въоръжените сили" в Москва люде, с които нямам и не желая да имам нищо общо.

_______________

[1] Павел Губарев — самозван "народен губернатор" на Донбас, доброволец на СВО.
[2] Цитат по: