Може би Джордж Буш е бил прав за Ирак

Беше ли прав Буш в крайна сметка? Наистина ли свалянето на иракския диктатор Саддам Хюсеин беше само началото? А дали сега демократичната плочка на доминото ще събори следващата? Първо Ирак, после Палестина, след това Ливан и Сирия и най-накрая Египет. Не се ли намира Близкият изток пред нова ера на свободата, както предричаше Джордж Буш преди започването на войната в Ирак?

Събитията в Ливан дават нов стимул на пророците в американското правителство. Сега те наричат процесите в Бейрут "революция на кедъра", като определено изхождат от "оранжевата революция" в Украйна. Изглежда напоследък в институциите във Вашингтон се е загнездил някакъв хегелиански исторически детерминизъм. Буш разбира демократизацията като универсален процес, възприема я като исторически парен валяк, който не може да бъде спрян от никоя власт в света.

Това обаче не означава, че САЩ изгарят от желание демократичния дух да се установи навсякъде. Има места по света, където те предпочитат да има стабилност, особено ако там става дума за военни или енергийни интереси.

След атентатите от 11 септември 2001 г. Буш определи Близкия изток като проблемна зона, която се нуждае от спешни промени. Тиранията и изостаналостта се смятат за благоприятна почва на терора. Затова Буш реши да преоре точно тази благоприятна почва. Оранта в Ирак обаче започна с мечове и оттогава терорът властва в страната, както никога досега, при това с непредвидими последици.

Оттук песимистите извеждат своя апокалиптична теория на доминото. Военната намеса в Ирак доведе до обратното на това, което се целеше. Оптимистите обаче са изпълнени с надежда след произвеждането на демократичните избори в Ирак и сегашните антисирийски протести в Ливан.

Да се свали едно управление с демонстрации, както в Бейрут, е нещо нечувано за Близкия изток. Подобни действия могат да вдъхновят и други, като се има предвид, че недоволството от арабските режими е огромно. Едва ли има регион в света, който да е управляван по-лошо. Деспотизмът и некадърното управление са откъснали арабския свят от света.

Арабските автократи усещат насрещен вятър. Президентът на Египет Мубарак обяви, че за първи път в страната ще се произведат преки президентски избори. В Саудитска Арабия се състояха местни избори, на които жените не гласуваха. САЩ окуражават опозиционни сили да излязат зад завесата.

Оказва се, че инвазията в Ирак има трайно сплашващо въздействие, за което свидетелстват и плахите сирийски реакции към промени от другата страна на ливанската граница.

Може би Буш наистина е бил прав. Сега обаче възниква въпросът : кой ще дойде на власт след произвеждане на свободни избори в Близкия изток? Ислямистите?

По БТА