Може ли един преврат да бъде демократичен?

Събитията се развиват бързо в Египет, където военните свалиха от власт президента Мохамед Морси след седмица на масови демонстрации срещу оглавяваното от "Мюсюлманските братя" египетско правителство.

Съветникът по националната сигурност на Морси описа случилото се като военен преврат. Според традиционната дефиниция това понятие означава, че "армията или част от армията насочват своята сила срещу върховете на властта, като установяват себе си там, а останалата част от държавата се подчинява на заповедите на новия режим".

В случая с Египет това отговаря на дефиницията. Командващият египетските въоръжени сили генерал Абдел Фатах ас Сиси обяви по телевизията, че конституцията е суспеднирана и че ще бъде установено управление на технократи, начело с председателя на Върховния конституционен съд.

Какво ли мислят привържениците на демокрацията в Египет - множеството на площад "Тахрир" и чуждите наблюдатели - за тези събития? Традиционно се смята, че военните преврати са антитеза на демократичния процес. Грубата политическа власт се упражнява през цевта на оръжието вместо чрез избирателните урни.

В действителност според американското законодателство - въпреки че става дума за доста често заобикаляно законодателство - външна помощ не може да бъде предоставяна на правителства, които взимат властта чрез военни преврати. (Въпреки че не трябва да очаквате в реакциите на американските представители на събитията в Египет да се използва думата "преврат").

Но има ли случаи, в които превратите могат да доведат до напредък в демокрацията? През 2012 г. в статия във в. "Харвард интернешънъл ло джърнъл" Озан Варол, сега професор в юридическия колеж "Люис енд Кларк", заяви, че докато голяма част от военните преврати са недемократични по своя характер и водят до по-малко демократични политически режими, има значими примери и за "демократични преврати".

Ако понятието ви изглежда нелепо, то обърнете внимание, че американците утре ще празнуват въоръжения бунт за сваляне на едно авторитарно правителство /Денят на независимостта - бел.ред./ Защо кървавите бунтове понякога са смятани за законни, но не и действията, предприети от армията в името на лишените от граждански права граждани?

Варол цитира три случая. На първо място турския преврат през 1960 г., в който военните свалиха от власт Демократическата партия, която постепенно консолидира политическата си власт и смаза политическата опозиция и печата. На второ място - португалския преврат през 1974 г., известен като Революцията на карамфилите, в която авторитарната Нова държава (политическия режим, установен в Португалия в резултат на преврата от 28 май 1926 г. срещу първата демократична, но нестабилна португалска република) беше свалена от военните, след като съсипа икономиката на страната и затъна в серия от непопулярни войни в португалските колонии в Африка.

В този контекст е интересно да отбележим, че третият пример на Варол беше за свалянето от власт на Хосни Мубарак през 2011 година.

Варол твърди, че има седем отличителни черти, заради които един военен преврат може да се смята за демократичен.

1) Превратът е организиран срещу авторитарен и тоталитарен режим, 2) военните реагират на исканията на упорито народно противопоставяне срещу режима, 3) авторитарният или тоталитарният режим отказват да се откажат от властта в отговор на народния бунт, 4) превратът е организиран от военни, които са много уважавани от народа, обикновено заради задължителната военна служба, 5) военните извършват преврата, за да свалят авторитарния или тоталитарен режим, 6) военните улесняват произвеждането на честни и свободни избори в кратък период от време и 7) превратът приключва с предаването на властта на демократично избрани лидери.

Но дали случващото се в Египет отговаря на тези критерии?

По отношение на последните два, предстои да видим. Два от останалите пет съвпадат доста добре. Но трудно можем да се убедим, че е изпълнен първият и най-важният от всички критерии. Морси дойде на власт с демократични избори преди година. Това, че изборите бяха помрачени от политическа намеса, беше в ущърб на "Мюсюлманските братя".

От друга страна опонентите на Морси вероятно ще изтъкнат, че Мюсюлманските братя сами се въвлякоха в онова, което някои наричат автопреврат, при който демократично избраното правителство постепенно разяжда политическите институции на страната, за да се задържи на власт. В конкретния случай Морси увеличи правомощията на изпълнителната власт чрез серия от президентски укази.

Военните в Египет казват, че намесата им е била необходима, за да предотврати появата на нов авторитарен управник. Добрите новини са, че по света тези дни превратите по-често водят до бързо връщане към нормалния демократичен процес, отколкото бе в лошите стари дни на Студената война. Но също така е възможно Египет да се окаже нещо подобно на старомодния турски модел, при който правителството по дефиниция е демократично, но военните периодично излизат, за да "коригират" нещата. Има доказателства, че египетските военни са били заинтересовани от този модел още от свалянето на власт на Мубарак.

Действията на египетските военни през идните няколко седмици ще определят до голяма степен мнението на историците за сегашните събития. И опасността от признаването, че съществуват "демократични преврати" е, че организаторите на преврата почти винаги твърдят, че онова, което вършат, е с цел защита на демокрацията, дори и когато става дума за трупане на власт. Дали дадено събитие е "преврат" или революция и дали този преврат е демократичен или не, зависи обикновено от гледната точка на очевидеца.

По БТА