Мръсният въздух у нас убива 15 000 души годишно

По данни на СЗО в България умират 15 000 души годишно вследствие на замърсен въздух. България е една от страните в ЕС с най-много смъртни случаи, свързани със замърсяване на въздуха. По оценки на СЗО разходите за лечение на причинените от замърсяване на въздуха заболявания стопяват еквивалента на 29.5% от БВП на страната. Това съобщи председателят на парламентарната здравна комисия д-р Антон Тонев по време на кръгла маса в Народното събрание "Чист въздух за здраве", организирана от Сдружение "Въздух за здраве" и лекарската мрежа към него.

Председателят на сдружението и зам.-председател на здравната комисия д-р Александър Симидчиев коментира, че приемаме въздуха за даденост, но по отношение на индивидуалното здраве и това на нашата планета, той е от голямо значение. "България е на 8-мо място в Европа по брой загинали вследствие на мръсен въздух, но не на глава от населението. Когато преизчислим тази бройка на база населението се качваме на второ място в Европа", посочи той.

Симидчиев допълни, че всички хронични незаразни заболявания се влияят от въздушното замърсяване. "Всеки може да реши сам дали да пуши, пие или кара бързо кола, но не решава сам какъв въздух да диша и затова са нужни обединени усилия и мерки", посочи той.

Инвазивният кардиолог проф. Иво Петров заяви, че замърсяването на въздуха е невидим, но изключително съществен фактор. "Замърсяването води до ритъмни проблеми и сърдечна недостатъчност, като вследствие на това увеличава смъртността от сърдечно-съдови заболявания", каза той. Петров допълни, че мръсният въздух независим, самостоятелен фактор, за повишаване на смъртността, отделно от тютюнопушенето и др.

"След първоначалните респираторни симптоми вследствие на замърсения въздух настъпват усложненията и най-често те са сърдечно-съдови", заяви Петров.

Той припомни, че в България 65% от смъртността е по сърдечно-съдови причини и това е най-големият убиец на нашето общество.

Негови колеги споделиха и данни за влошаване белодробното здраве при децата в последните години.

Иван Михайлов от сдружение "Въздух за здраве" представи пациентска анкета, според която под 50% от анкетираните са наясно как мръсният въздух въздейства върху здравето им. За сметка на това абсолютно всички са наясно, че мръсният въздух ги засяга и е сред основните рискове за човешкото здраве.

"Хората са наясно, че живеем в неблагоприятна среда", посочи той. Всички участници в анкетата са на мнение, че са нужни политики на местно и национално ниво за борба със замърсяването на въздуха. Всички са готови, макар и в различна степен, за подобряване на средата, в която живеем. "Политиците са длъжни да чуят какво им казват избирателите и са в дълг да направят необходимото, за да живеем в по-здравословна среда", коментира Михайлов. Борбата за чист въздух трябва да се заложи от МЗ като основно средство за профилактика, заяви той.

Адвокат Станислав Малчев очерта възможностите за подобряване на законодателството за справяне с последствията от замърсяването на въздуха. Компетенциите между министерствата и агенциите са добре уредени, но липсва добра стиковка между служителите в администрациите, за да са максимално ефективни. Разпокъсаната поднормативна база също е проблем.

Форумът се провежда под патронажа на Комисията по здравеопазването и цели да очертае мерки за справяне с проблема.