Екоминистърът с идея за задължителна електрификация на таксита и куриери

"Страстен защитник съм на идеята за пълна електрификация на градския транспорт, на таксиметровите и куриерски услуги, както и на доставчиците на стоки", заяви министърът на околната среда и водите Юлиян Попов пред журналисти. Според него това ще има много по-голям ефект за елиминиране замърсяването на въздух от купуването на лични електромобили. Причината е, че електрификацията на едно такси се равнява на електрификацията на десет коли, които не се използват постоянно, докато куриери, доставчици и таксита са постоянно в движение.

"Ако общините натиснат регулаторно тези сектори, ще се създаде критична маса за разпространение на електрическия транспорт и дори 2024 г. може да се превърне в преломна в това отношение", каза още Попов.

Той обаче уточни, че това е изцяло в правомощията на общините, както и въвеждането на нискоемисионни зони в градовете, в които да бъде забранено влизането на автомобили, неотговарящи на определени критерии за допустимо замърсяване на въздуха, или да се наложат екотакси за колите.

Такава зона засега е обявила само София за центъра си и тя е само на хартия, тъй като нарушителите на забраната все още не се глобяват. Според изнесени преди ден данни между 8 и 10 хиляди автомобила, които не отговарят на изискванията за влизане в центъра, правят това ежедневно. Те обаче не се глобяват, а зоната ще бъде премахната от 1 март, за да бъде въведена отново на 1 декември 2024 г. с по-широк обхват.

По повод критиките, че в България има само една нискоемисионна зона и то на хартия, Попов коментира, че въвеждането на такъв периметър не става лесно и опитът от тази в София ще се анализира, за да се види как точно да се синхронизира електронната идентификация на влизащите в тази зони автомобили и начините за глобяването на нарушителите, "за да не ходят едни куриери да разнасят фишове".

Според екоминистъра електрификацията на градския транспорт в София, Русе и други големи градове със средства от еврофондовете вече дава ефект за подобряването на качеството на въздуха, но най-пълно той може да се усети при изцяло електрически обществен транспорт.

Темата със замърсяването на въздуха отново бе повдигната, след като в четвъртък ековедомството обяви данните от доклада за състоянието на околната среда в България през 2021 г.

Подобрение, но недостатъчно

Те се представят с две години закъснение, защото трябва време за тяхната обработка и анализ. Според тях азотните оксиди, изхвърляни от транспорта през 2021 г., са намалели трикратно спрямо 2000 г., но бележат ръст от 7 процента в сравнение с 2020 г. Емисиите на неметанови летливи органични съединения от автомобилите са със 72 процента по-малко спрямо 2000 г. Количествата метан пък са спаднали с 41 на сто.

По думите на Мадлена Станимирова, шеф на дирекция "Мониторинг на околнат асреда" в екоминистерството, тенденцията за спад на замърсяването на въздуха се запазва и през 2022 и 2023 г., конкретните данни от които все още се обработват.

Този отчитан от Министерството на околната среда и водите напредък обаче не се смята за достатъчен от Европейската комисия. В края на ноември миналата година тя обяви, че ще даде на съд държавата ни, ако продължава да не спазва поетия ангажимент за намаляване на замърсяването с изхвърляните от транспорта азотни оксиди, неметавони летливи органични съединения, серен двуокис), амоняк и фини прахови частици 2.5. 

От Брюксел поискаха от България да има и да спазва национална програма за контрол на изхвърлянето на тези замърсителите.

Отговорността е на общините, отнасят го всички

Попов не отговори конкретно на въпроса как България ще отвърне на Брюксел, за да не се задейства следващата стъпка от наказателната процедура – даването на държавата на Съда на ЕС, но посочи, че всяка община трябва да изпълнява своя програма за намаляване замърсяването на въздуха. За разработването на такива бяха предоставени на два пъти средства от оперативната програма "Околна среда". "Тяхното спазване се контролира и има глобени общини", каза Попов, но не можа да даде конкретни данни.

Според него, освен лансираната идея за задължителна електрификация на градския, таксиметровия и куриерския транспорт, трябва да се работи а за връщането на силните пазарни позиции на железопътния транспорт.

Данните в доклада за околната среда сочат, че през 2021 г. жп превозите са имали дял от едва 11.4 на сто срещу 86.4 процента на автомобилните, докато през 2000 г. съотношението е било съответно 44.9:51.9.

"Правителството работи усилено за осигуряване на добри жп трасета и на железопътен състав за развитието на този сектор, който през годините е неглижиран", каза още Юлиян Попов.

Той също така изказа мнението, че България няма никаква нужда от вътрешен авиотранспорт заради късите разстояния между летищата, и трафикът между големите градове спокойно може да бъде поет от железниците. Това обаче е възможно, но само ако влаковете ни започнат да пътуват нормално – тогава с влак ще се стига по-бързо отколкото със самолет, допълни екоминистърът.

Транспортът и енергетиката са главните виновници за мръсния въдху

И докато транспортът емитира над 50 процента от азотните оксиди и 34 на сто от въглеродния окис, енергетиката е най-големят замърсител с парникови газове като е отговорна за изхвърлянето на 90 процента от тях. Все пак изпусканият въглероден двуокис в страната през 2021 г. отчита спад с 52.55 на сто спрямо базовата 1988 г. Основната причина за този спад са структурните изменения на промишлеността. но принос за това има и намаляването на популациите от отглеждания у нас добитък, както и свиването на депонираните отпадъци от бита.

В същото време обаче крайното енергийно потребление в страната е нараснало с 6.7 на сто през 2021 г. спрямо година по-рано. Намалял обаче е делът на потребената енергия от възобновяеми енергийни източници. Така той е бил 17.02 процента от крайната консумация при поет от България ангажимент пред Брюксел за дял от 20.87% към онзи момента.