МВФ: България не бива да облага повече бедните, отколкото богатите

За Международния валутен фонд (МВФ) е неразбираемо защо България продължава да натоварва бедните с по-висока данъчно-осигурителна тежест, отколкото богатите. Това стана ясно от изказването на Жан-Франсоа Дофен, ръководител на редовната мисия на фонда у нас, която приключва във вторник. По думите му въпреки че България е с най-високо ниво на неравенството в ЕС, тя поддържа регресивна скала на облагане – равна ставка на плоския данък от 10% без необлагаем минимум и нулеви социални вноски за месечните доходи над 3750 лв.

Като мярка за борба с неравенството и за повишаване на приходите в бюджета МВФ препоръчва България да се откаже от плоския данък върху доходите и да въведе прогресивно облагане, при което хората с по-високи доходи се облагат с по-висока ставка. Водещите политически сили – ГЕРБ и ПП-ДБ, обаче не желаят да отварят този дебат.

Най-революционна обаче е другата препоръка на МВФ – за премахване на максималния осигурителен доход с цел хората с високи доходи също да плащат осигуровки върху целия си доход, какъвто е законът за тези с ниски и средни доходи. Това означава и премахването на тавана върху пенсиите. Идеята обаче звучи крайно нереалистично, защото би предизвикала буря сред високотехнологичните индустрии у нас, които официално плащат най-високите заплати в страната, а пенсионната система няма готовност да плаща пенсии от по десетки и стотици хиляди левове на човек. Според МВФ обаче премахването на тавана на осигуровките ще стимулира хората да ги плащат, защото ще получават по-висока пенсия.

МВФ препоръчва още вдигане и на други данъци – например тези върху имуществото, както и връщане на намалените ставки на ДДС, например за ресторантьорите, до стандартното ниво от 20%. Въпреки че през есента на миналата година имаше подобно предложение, то не мина през парламента заради силен лобистки натиск.

2025 г. е реалистична дата за приемане на България в еврозоната, смята още МВФ. Според него България е готова за това, конвергенцията с икономиките на еврозоната е въпрос на време.

Въпреки че банковият сектор е стабилен, МВФ вижда рискове във финансовия сектор заради силния ръст на жилищното кредитиране. За да не се влезе в спирала с цените на недвижимостите, фондът препоръчва взимането не само на антициклични мерки, но и затягане на кредитирането чрез затягане на изискванията към потребителите.

За да намали дефицита, България не бива да орязва инвестициите си в инфраструктура и човешки капитал, съветва още МВФ.

Консултациите са в изпълнение на член ІV от Учредителния договор на Фонда, който предвижда осъществяване на годишни прегледи на изпълнението на макроикономическите показатели и финансово-икономическите политики в страната. 

Икономиката на България през последните три-четири години беше засегната от сериозни сътресения, но независимо от тях, се оказа изключително устойчива, което е достойно за похвала, коментира още ръководителят на мисията Жан-Франсоа Дофен. МВФ очаква възстановяване на растежа у нас до 2.7-2.75% тази година. Инфлацията също се забавя, основно поради намаляването на цените на суровините в международен план. Миналата година инфлацията беше 8.6%. Тази година прогнозата ни е индексът да е около 3.5%, каза ръководителят на мисията на МВФ.

Според фонда най-голямото дългосрочно предизвикателство пред България е сравнително големият процент от населението, което живее в бедност, значителните неравенства в икономически и социален план в българското общество, а също и това, че България изостава спрямо съпоставимите с нея държави от Централна и Източна Европа в догонването на равнището на доходи и стандарта на живот.