МВФ ще се примири с политиката на кабинета

Г-н Велчев, досега не е публикувана информация за приходите в държавния бюджет за първите девет месеца на годината, която би трябвало да е базата за разговорите с МВФ за приходите, заложени в бюджета за 2003 г. Какво показват данните на министерството на финансите?

Очакваме преизпълнение на консолидираните приходи в бюджета засега с около 190 млн.лв., което през декември може да се окаже и малко повече. Това е една консервативна оценка за преизпълнението и на тази основа сме заложили и съответните приходи за догодина. Различията ни с МВФ са фокусирани главно около приходите на НОИ и Националната здравноосигурителна каса, заради предвижданията ни за тяхното увеличаване вследствие на административни и законодателни мерки.

На оперативното заседание на правителството посветено на приходите за първите девет месеца, Вие говорихте за преизпълнение от 500 млн.лв. От къде идват останалите 310 млн.лв.?

Сумата е всъщност около 580 млн.лв. Този ресурс може да се разпредели допълнително и е комбинация от преизпълнение на приходите и икономия на разходите.

Има ли възможност да не стигнете до компромис с мисията на МВФ до декември и така да не бъде отпуснат януарския транш по двегодишното споразумение?

Да. Теоретически такава възможност съществува, но не бих се фокусирал върху получаването на януарския или някой друг транш като проблем. По-важното е в преговорите с МВФ да постигнем съгласие, за да докажем пред света разумността на нашата фискална политика.

Ръководителят на мисията на МВФ Джералд Шиф каза, че има съгласие по целите на бюджета, но различията са по политиките, които го подкрепят. Не се ли повтаря ситуацията от миналата година, когато заради липса на време министерствата не успяха да подготвят своя политика? Сега обаче е минала цяла година и това оправдание не важи. Кой е виновен за разминаванията с фонда по основните намерения на правителството в такива области като осигуряването, здравеопазването, енергетиката, транспорта и.т.н. - министерството на финансите или отрасловите министерства?

Коментарът на фонда е свързан с това, че конкретните мерки, които сме предприели досега, не показват достатъчен бърз напредък в реформите на някои публични сектори, като например здравеопазването. Имаме съгласие по целите, но те биха искали да видят конкретни политики, които ще постигнат тези цели.

Може ли те да бъдат представени до декември, защото имат пряко отношение и върху бюджета за догодина?

Става дума и за това, и за приходите в НОИ и НЗОК. Не крием, че политиката, която е заложена за повишаване на тези приходи, не се одобрява напълно от МВФ. Тя обаче не е препъни камък - те ще се примирят с тази политика, след като българското правителство смята, че е необходима, но не възлагат на нея надежди за повишаване на приходите.

При предишното правителство МВФ е склонявал и на по-висок бюджетен дефицит. Може ли тогава да се каже, че сега проблемът не е в дефицита, а в недоверието на фонда към реформите в енергетиката, БДЖ, здравеопазването и др.?

Не бих казал, че това, което споменахте е проблем. Наистина здравната реформа е сред тези, за която фонда е загрижен. Естествено, че ако те трябваше да управляват България, без да се съобразяват с мнението на избирателите, най-вероятно реформите и в другите сфери щяха да вървят по-бързо, но нека да бъдем реалисти.

Има ли вариант да се намали сегашната разлика в позициите между правителството и фонда по отношение на приходите за догодина и най-вече на тези в НОИ?

Да. Предложили сме на МВФ няколко мерки, които биха довели до реалистично залагане на допълнителни приходи в бюджета, с което можем да компенсираме намаляване на прогнозата на приходите в НОИ.

Защо сте на различни позиции по отношение на приходите от ДДС?

Това е на основата на досегашната събираемост за първите девет месеца. В началото на годината тя бе много ниска, но бързо успяхме да компенсираме изоставането през второто и третото тримесечие. Смятам, че фондът гледа комплексното изпълнение и не отчита, че събираемостта вече се е подобрила и очакваме тя да продължи и през следващата година, особено и с въвеждането на ДДС - сметката.

Доколко е голям рискът фискалната децентрализация да доведе отново до дефицити в общинските бюджети?

Има едно разграничаване на отговорностите на общините и правителството. Общините ще имат повече права, но и повече отговорности. Ако те не се справят със събирането на достатъчно приходи, то ще трябва да намалят разходите за тези пера, които са тяхна отговорност. Оттук нататък правителството няма да носи отговорност за покриване на неразплатени разходи за дейностите, които са общинска отговорност.

Как ще се отрази на приходите икономическата ситуация в ЕС? Германия и Франция прогнозират ръст от едва 1% от БВП през следващата година.

Той ще повлияе индиректно, но промяната на прогнозите е достатъчно минимална, за да не ни принуди да променим своята прогноза. По-малък растеж в ЕС ще повлияе на нашата икономика чрез по-малко търсене на наши стоки, но размерът на това влияние е малък. Първоначалната оценка за ръста в ЕС не бе много по-различна от сегашната.