МЗ се сдоби с "Лозенец" - още една закъсала болница за спасяване

Кабинетът не смята да покрива дълговете на лечебното заведение засега

МЗ се сдоби с "Лозенец" - още една закъсала болница за спасяване

Болница "Лозенец" окончателно се прости със статута си на правителствена и започва преобразуването ѝ в държавно търговско дружество към Министерствота на здравеопазването. Това решиха депутатите с приети на второ чете поправки в Закона за лечебните заведения. Заради задълженията ѝ от десетки милиони лева и отнемането на държавната ѝ субсидия бъдещето на болницата остава неясно.

Според ГЕРБ след промяната ще се намерят по-добри мениджърски решения за ефективното ѝ управление, докато от БСП смятат, че който има добри чувства към болницата, "може да се снима за спомен с нея", защото се обрича на фалит.

Засега кабинетът не смята да разплаща останалите задължения на болницата, а здравният министър Кирил Ананиев не е притеснен, че получава болницата с дългове, защото вече отговаря за около 30 такива.

Преобразуването трябва да се случи в шестмесечен срок, като междувременно трябва да се уточни желае ли Софийският университет "Св. Климент Охридски" да поеме управлението ѝ, тъй като тя е база за обучение на студентите по медицина.

Кабинетът не смята да покрива дълговете на болницата засега

По- късно от думите на финансовия министър Владислав Горанов се разбра, че в момента правителството не вижда причина да поеме погасяването на дълговете на болницата.

"Ако въпросът е дали правителството ще доразплати натрупани от някой просрочени задължения, първо трябва да направим анализ защо и как функционира това лечебно заведение, на какви основания се предоставя допълнителна субсидия и след това ще преценяваме. Ако няма устойчив модел на финансиране на тази болница, тя трудно ще продължи да съществува в сегашния си вид", заяви той. По думите му въпросът кой ще плаща натрупаните задължения за стари договори трябва да бъде зададен на "този, който го е сключвал".

Горанов коментира, че не е запознат с актуалното финансово състояние на лечебното заведение и не му е известно Министерският съвет да е утвърждавал договори на болницата, които да поемат ангажименти.

Той допълни, че държавата би финансирала лечебното заведение занапред само ако то има специален статут като на ВМА, която получава пари от Министерството на отбраната заради това, че обслужва военните контингенти.

"Ако законодателят прецени, че болницата трябва да има специални функции, защото видите ли трябва да обслужва специален контингент - то това трябва ясно да намери място в нормативната уредба и ясно да бъде разписано за какво се дават тези пари. В противен случай ще ви задам въпрос защо не финансираме по специален ред "Пирогов?", каза той.

Според Горанов на болницата вече трябвало да се гледа като на "всяко друго лечебно заведение", което има договор с НЗОК - получават трансфери за извършена дейност.

Неясно бъдеще

С приетите в петък промени в закона по предложение на ГЕРБ се създава специален ред и се уреждат отношенията между здравното министерство и висшите училища, които искат да управляват университетски болници. До момента има само един такъв случай – през март миналата година Министерският съвет предостави на Медицинския университет във Варна правата на едноличен собственик на капитала на университетската болница "Света Марина".

Поправките обаче се приемат с притеснение и резерви от ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, според когото те се правят специално за СУ и не са съгласувани с академичното ръководство.

Тепърва МЗ и Софийският университет трябва да уточнят в евентуален договор предоставянето на управлението на болницата на висшето училище. Ако СУ не желае болницата, тя ще остане на здравното министерство и то ще трябва да се оправя с поредното затънало финансово лечебно заведение.

Здравният министър Кирил Ананиев обаче не е притеснен от дълговете“Аз имам над 60 болници, от които поне половината имат дългове и си ги разсрочват, разплащат и така нататък. Въпрос на добро управление и добър мениджмънт“, коментира Ананиев в петък в парламента.

Актуалните данни, с които той разполага, тъй като досега не е бил принципал на болницата, са към 31 ноември миналата година. Тогава болницата е била с 36 млн. лева просрочени задължения и поети ангажименти за 60 млн. лева, чиито падеж още не е настъпил.

След като кабинетът погаси в края на миналата година част от дълговете ѝ тя била останала с 13 млн. лева просрочия. По думите на Ананиев обаче ръководството на болницата се е срещнало с кредиторите и е разсрочило дълговете. 

Болница "Лозенец" ще продължи да осъществява дейностите по обучение на студенти и специализанти като акредитирана болница към Медицинския факултет на Софийския университет. Тя запазва и договора си с НЗОК докато трае преобразуването ѝ след това, но при неяснота дали ще бъде финансиран по-голям обем дейност от досегашния.

БСП: Обричаме болницата на фалит

От БСП обвиниха управляващите, че действат по отношение на болница "Лозенец" като "слон в стъкларски магазин". "Ние ликвидираме правителствена болница и този, който има добри чувства към нея, може да се снима за спомен с нея", заяви депутатът от левицата Георги Йорданов. Според него с тези действия се прави всичко възможно да се опорочи съществуването на Медицинския факултет на Софийския университет.

Той коментира, че БСП не е съгласна с преобразуването на "Лозенец" в търговско дружество, защото болница със 140 легла и над 800 души персонал не може да функционира като такова и ще фалира. "По-коректно е да я закрием, защото иначе я хвърляме в агония. Но е хубаво след няколко месеца да ѝ разпродадем имотите и там да изникне търговски или жилищен комплекс", коментира Йорданов.

Той посочи, че като цяло БСП е против това болниците да са търговски дружества.

ГЕРБ: Никой няма намерение нищо да разпродава

Председателят на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова (ГЕРБ) заяви, че никой няма намерение нищо да разпродава. "Напротив, гарантираме, че този, който управлява болницата, без решение на министъра и на Министерския съвет, няма да се разпорежда с имуществото", каза тя.

С предложените от ГЕРБ поправки се регламентира, че всички разпоредителни сделки над 10 000 лева с активи на държавните болници и отдаване под наем ще трябва да стават със санкцията на министъра на здравеопазването.

В отговор на критиките на БСП Дариткова заяви, че "Лозенец" е натрупала сериозни задължения именно функционирайки като ведомствена болница, а не като търговско дружество. "Тя ще продължи да работи като акредитирана болница към Медицинския факултет на СУ, по никакъв начин не застрашаваме обучението на студентите", увери Дариткова.

"Във всички случаи трябва да се оптимизира менажирането на болница "Лозенец", защото наистина със 140 легла да се поддържа около 900 човека персонал е нереалистично и нерентабилно“, каза тя. Дариткова изрази увереност, че ще се намерят по-добрите мениджърски решения, а наличните специалисти ще привлекат повече пациенти.

Властта предаде болницата на народа

С преобразуването беше изпълнена заръката на премиера Бойко Борисов болницата повече да не е правителствена, "защото това го дразни".

Опитите за смяна на статута ѝ започнаха в края на миналата година с предложението тя да се превърне в Национална педиатрична болница. Срещу тази идея обаче се обявиха ръководствата на Медицинския факултет и Софийският университет, както и педиатричната общност.

Заради обществения натиск Борисов оттегли идеята за превръщането на "Лозенец" в детска болница, но даде да се разбере, че повече не иска да е ведомствена болница към Министерския съвет, защото специалният ѝ статут и това, че я свързват с привилегии за властта, го дразни.

Още по темата
Още от България

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?