На финалната права. Кой ще реши милиардната сделка за бронирани машини?

Въпреки политическото безвремие един от най-скъпите и приоритетни проекти за модернизацията на армията – закупуването на нови бронирани машини за около 1.5 млрд. лева, излиза на финалната права.

Сделката е в ръцете на парламента, но при липса на реакция или бързото му разпадане, евентуално ново служебно правителство може да го форсира и предреши.

"До края на 2023 година ще има подписан договор", прогнозира на няколко пъти служебният военен министър Димитър Стоянов.

Как може да стане това?

Проектът бе блокиран в края на управлението на последното правителството на Бойко Борисов. Тогава очаквано се оказа, че и двете подадени оферти - на финландската фирма "Patria" и на мултинационалната "General Dynamics" (с предимно американско участие), надвишават тавана на проекта от близо 1.5 млрд. лева.

През последните две години военното министерство обсъждаше различни възможности за рестартирането на проекта. Екипът на Стоянов отхвърли варианта да се реализира чрез договор "правителство-правителство", защото според анализа на МО това ще го оскъпи значително.

Така военното министерство отново поиска и получи нова информация (Request for Information, RFI) от компаниите, които могат да изпълнят проекта. МО разтвори ветрилото и поиска информации от повече от 10 компании, включително турски.

Според два независими източника от отговорите може да се предположи, че заложеният бюджет все пак да бъде доближен при определени условия, въпреки аргументираните очаквания в бранша, че това е много малко вероятно.

Това става най-малкото при отпадане на изискването машините да бъдат сглобени у нас. Следгаранционната поддръжка обаче остава в България.

МО подготвя от седмици и искането за нови оферти (Request for Proposal, RFP), като те ще са решаващи за реалните намерения на компаниите.

Изборът до кои фирми ще бъде изпратено, ще стесни кръга на възможните изпълнители.

Ролята на парламента

Съгласно Закона за отбраната проектите над 100 млн. лева минават през парламента, като сега вече има одобрен Проект за инвестиционен разход (ПИР).

Промяната му би следвало да изисква санкция на парламента. МО има възможност да вкара нов ПИР в сегашния парламент, в който поне на думи има консенсус за модернизация на армията.

Друг е въпросът, че партиите дадоха ясен сигнал, че няма да приемат служебният кабинет да направлява модернизацията, след като предишното Народно събрание отхвърли програмата, предложена от Димитър Стоянов.

Според източници на Mediapool въпросът бързо ще влезе в дневния ред на парламентарната комисия по отбрана.

Ресорните депутати на първо време ще искат да разберат дали са отпаднали и други изисквания, включително за определени способности, които да бъдат изкарани извън основния договор.

Ключов остава и въпросът колко средства ще бъдат отделени за отбрана в бюджета за следващата година. МО настоява за минимум 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП).

Какво става, ако парламентът се разпусне

Ако парламентът има кратък живот, проектът остава в ръцете на служебен кабинет.

Едва ли той ще да бъде подписан от служебен министър, дори да влезе в бюджета от 1.5 млрд. с ДДС.

Със сигурност, обаче, служебният кабинет ще работи по избора на изпълнител, като има възможност да го предопредели и да го остави за одобрение на следващ парламент, който да носи отговорност за избора или за отказа да го потвърди и ново изтегляне във времето на един от най-важните проекти.