Задава ли се казус "Gripen" и с бронираните машини?

Служебното правителство на Румен Радев се зае да реши една от най-големите и най-приоритетни военни сделки – закупуването на бронирани машини за Сухопътните сили.

Проектът е на приблизителна стойност 1.5 млрд. лева (с ДДС) и от години не може да се реализира заради лошо планиране, неправилни анализи и различни интереси.

Сега обаче, служебният военен министър Димитър Стоянов има възможност скоростно да избере коя фирма ще получи сделката, потвърдиха източници на Mediapool.

Като най-реалистичен вариант се очертава служебният кабинет да определи победителя и да го остави на следващия парламент. Така ще се повтори случая, когато служебният кабинет на Огнян Герджиков избра да бъдат закупени изтребители Gripen, а след това парламентът не се съобрази с този избор, като се стигна до силно напрежение и различни спекулации.

Не е изключено кабинетът на Гълъб Донев да "поправи" отчасти този избор и да осигури поръчка на Gripen, но като т.нар. "заместващи изтребители".

По отношение на бронираните машини обаче, основният въпрос е как кабинетът ще вкара бъдещата сделка в заложения бюджет, който още преди няколко години бе неадекватен, а сега военната продукция поскъпва почти всекидневно.

Как се стигна до тук?

Проектът бе блокиран в края на управлението на последното правителството на Бойко Борисов, след като очаквано се оказа, че и двете подадени оферти - на финландската фирма "Patria", която би трябвало да се конкурира с мултинационалната "General Dynamics" (с предимно американско участие), надвишават тавана на проекта от близо 1.5 млрд. лева.

Какво прави служебният кабинет?

През последните две години военното министерство обсъждаше две възможности за реализирането на проекта. Първата - чрез договор "правителство-правителство". Това е моделът, по който бяха закупени от САЩ изтребителите F-16 Block 70.

Той бе предпочетен от работна група от МО, която анализира проекта. Военното ръководство на армията също се изказа в негова полза.

Втората - проектът да бъде изпълнен от ведомствения холдинг "ТЕРЕМ", но е ясно, че той няма достатъчно капацитет и ще разчита на чужд подизпълнител.

Служебният кабинет, обаче, се отказва от тези варианти. МО е преценило, че ако се премине към междудържавно договаряне ще се стигне до оскъпяване, а "ТЕРЕМ" няма реални възможности да се справи с подобен проект.

И докато е ясно, че "ТЕРЕМ" не може да се справи с подобна поръчка, отказът от междудържавни преговори не е напълно аргументиран.

Затова МО е решило да продължи проекта и вече поиска и получи нова информация (Request for Information, RFI) от възможните изпълнители на проекта. Става въпрос за 13 компании.

Информацията е получена и сега МО планира да иска и конкретни оферти (Request for Proposal, RFP).

"Вече има отговор с исканата информация от фирмите, анализиран е, предстои подготовка на искане за предоставяне на конкретна оферта", потвърди военният министър.

Как да се свали цената?

Според експерти от бранша поскъпването в цените от времето, когато е направена оценката за бюджет от 1.5. млрд. лева, е над 40%. И няма как да бъде свалена цената без да отказ от способности, намаляване броя на машини и други.

Като основен лост се очертава възможността част от оборудването да бъде извадено от поръчката.

Мисли се, например, в посока да бъдат извадени от проекта комуникационно-информационните системи (КИС), което ще доведе до по-ниска цена.

Те обаче ще трябва да бъдат закупени отделно, което дефакто няма да промени нищо, освен че ще направи сделката "по-приемлива", но само на първо време.

Основен въпрос е обаче дали това може да се случи без санкция на парламента.

Съгласно Закона за отбраната проектите над 100 млн. лева минават през парламента и сега вече има одобрен Проект за инвестиционен разход (ПИР).

Промяната му би следвало да изисква санкция на парламента.

Ключово решение

Сега предстои МО да избере фирмите, на които ще изпрати искане за оферта (RFP), на база на вече получената информация.

Така ще свали значително броя на кандидатите.

Според източници на Mediapool като най-вероятно развитие на процеса се очертава служебният кабинет да докара проекта до финала – да бъде избран победител, и да го остави на следващия парламент.

Така депутатите ще трябва да одобрят избора на служебния кабинет, включително постигнатата цена и условия, без да се минава през ново гласуване на Проект за инвестиционен разход.

Депутатите от почти всички партии в последния парламент дадоха ясен сигнал, че не приемат такъв тип поведение, като отхвърлиха предложената от Димитър Стоянов програма за модернизация, но той не прие критиките им и се очертава да заложи на точно такъв подход.

На масата остава и въпросът дали служебния кабинет може да подпише сделката, ако успее по някакъв начин да я вкара във вече одобрения от Народното събрание проект за инвестиционен разход. Или какво ще стане, ако бъдат променени изискванията в него, но не и финансовия таван. В тази област няма практика до момента. Подобно развитие на нещата, обаче, изглежда малко вероятно.

Кои са играчите?

Очаква се в играта отново да са "General Dynamics European, "Patria", френската NEXTER Group, германската Artec, но и турски фирми.

Според експерти с най-големи шансове са двете фирми, които стигнаха до последния кръг на "предишното издание" на конкурса, но не се изключват и изненади.

Ако парламентът откаже да одобри вече избрана от българското правителство фирма, това със сигурност ще доведе най-малкото до дипломатическо напрежение.

Президентът Румен Радев и хората около него пък ще имат възможност да развият кампания с лайтмотив, че се саботира модернизацията на армията.

Защо ни трябват бронирани машини?

Бронираните машини са необходими, за да се оборудват батальонните бойни групи, които са основното изискване на НАТО към България и които се превърнаха в нещо като двигател на реформата на въоръжените ни сили през последните пет години.

МО иска да закупи 150 машини – 90 бойни и 60 спомагателни, за 1.46 млрд. лева с ДДС, като проектът закъсня сериозно заради дългите разправии около техническите изисквания.

Предвижда се поръчката да се изплаща разсрочено.