На Източния фронт нещо ново

Мечтата на всеки журналист е да свали от поста поне един министър. Томас Фридмън от Ню Йорк Таймс успя да пришпори историята като измъкна от устата на саудитския престолонаследник Абдула ибн Абдул Азиз ас Сауд, който фактически управлява страната на петролните кладенци и терористите от Ал Каида, думите "отношенията с Израел може напълно да се нормализират ако той се изтегли напълно от окупираните територии".

Това се случи на 17 февруари, след тази дата дипломатическата мелница се върти все по-бързо. Израелският президент Кацав дори възнамерява да иде до Рияд, за да разговаря с Абдула.

Външният министър Перес смята да обсъди "мирния план" с френския президент. Колегата му Пауъл разговаряше по телефона в края на седмицата с най-влиятелните управници в района. Генералният секретар на ООН Анан говори за "новия начин на мислене" в арабския свят, а вицепрезидентът Чейни смята да обиколи района през март.

Един слаб отблясък се възприема като светлина, и с основание. През последните 17 месеца мини-война на израелците и палестинците прерасна едва ли не в истинска . След всяка плаха надежда идваше ред на ескалация на терора и насилието. Американският пратеник Зини и външният министър Фишер се завръщаха все по-разочаровани след обиколките си. В лицето на Абдула на сцената се появи нов актьор, "пазител на свещените места", арабски националист, който все още поддържа добри отношения с Вашингтон. Човек, способен на незначителни великодушни постъпки, които да приведат в движение някои лостове.

Саудитците наистина не са сред най-смелите в Близкия изток. Срещата на върха на Арабската лига в края на март ще покаже дали опитният балон ще се превърне в програма. Засега се поставя въпроса кой би имал интерес да торпилира процеса, който всъщност все още не се е разгърнал? Обичайните заподозрени лица са терористичните групировки, които издигат девиза "Колкото по-зле, толкова по-добре". Във втората редица се нареждат Шарон и Арафат, които следват една и съща цел. Всеки иска да свали другия, тъй като смята, че с приемника му ще се справи по-лесно. Ето защо единият изпраща танкове, а другият използва механизмите на тероризма.

И все пак от 17 месеца насам районът не е преживял проблясък на светлина подобен на сегашния. Да си представим само, че арабските режими кажат на израелците, не, ние не искаме да ви прогоним от страната, и признаваме правото ви да живеете тук. Това ще сложи край на 50-годишния израелски кошмар. Да си представим, че израелците постепенно се изтеглят от окупираните райони и признаят палестинската държава, но не държава, разпокъсана на малки бантустани от израелските военни бази, а една жизнеспособна държава.

Грохотът на танковите вериги и на бомбите в ръцете на самоубийци може още утре да погребе тази мечта. И все пак мечтата се осъществи през 1977 г., когато египтянинът Ануар Садат внезапно се появи в Ерусалим. Садат се срещна с Менахем Бегин, за да избегне опасността от натрапничеството на САЩ и СССР. Днес арабските владетели се страхуват от американско нападение срещу Ирак, замислено вероятно като етап в установяването на нов ред в целия район по вкуса на САЩ. Дори планът на Абдула да цели единствено да обърка сметките на САЩ, той може да промени хода на историята.

По БТА