На парламентарните избори в Русия спечелиха специалните служби

Г-н Тодоров, удар срещу демокрацията ли са резултатите от парламентарните избори за държавната Дума или по-скоро те осветлиха истинското състояние в Русия?

От кампанията и резултатите могат да бъдат направени няколко извода. Изводът, който дава структуриращ ефект е, че на изборите в Русия победиха специалните служби. Тук не става дума затова, че руският президент Владимир Путин в някаква степен подготви партията "Единна Русия", която на практика спечели половината парламентарни мандати. А за реалности, които не могат да не бъдат взети предвид.

След тези избори в Русия няма реален политически плурализъм и това твърдение има за база няколко факта. Един от тях е липсата на независими медии. Контролът и ликвидацията им може да се определи дори като по-важния фактор за резултата от тези избори. На практика "абортираните" парламентарни избори създадоха политически модел, изцяло доминиран от хората с пагони и такива, които адмирират тяхното влизане във властта. Този процес тече от три години, още от избора на Путин за президент и дава основните характеристики на руската политика. Партията "Единство" - сборище на правителствени чиновници и на хора от силовите ведомства, успя да разцепи компартията с помощта на блока "Родина", създаден от Кремъл. Като добавим партията на Жириновски става ясно, че в Русия "караулът отново се измори". Кратковременният експеримент с демокрацията не се получи!

Това не показва ли, че настъплението на национализма е най-страшната тенденция, която излиза наяве след парламентарните избори в Русия? И ако стария континент и неговите развити граждански общества намериха механизми, за да ограничат проявите на национализма, дори да го направят смешен в определени моменти, то какво може да се случи в Русия, където Владимир Жириновси удвои гласовете си, а в парламентарния речник на доскорошните Съвети се появи понятие като "единорасови"?

Това е важно да бъде анализирано, тъй като след тези избори в руската Дума няма партия, която дори и формално да бъде определена като дясна, либерална или такава, която залага на свободата. Нещо, което според мен е основният критерий дали една партия е нормална или не. Това би трябвало да лиши от сън не само демократично мислещите хора в Русия, каквито безспорно има, но и онези, които вземат решенията на Запад.

В момента се сещам за един призив на Уилям Сафайер - известният анализатор на "Ню Йорк Таймс", който казва, че първата стъпка след тези избори трябва да бъде изваждането на Русия от Г-8. Това би дало знак, че тези избори се тълкуват нееднозначно. Включително и от гледна точка на нарастващия национализъм, който има много точното име "великоруски шовинизъм". То беше дадено и от наблюдателите на ОССЕ, които казаха, че тези избори може да се били свободни, но не и честни.

Ако обобщим, нещото, което обединява тези хора в руската Дума, представлява тяхното преклонение пред държавността. Но руското "държавничество" няма нищо общо с западния институционализъм и конституционализъм. По-скоро това е едно преклонение пред властта, а облагите, които тя дава, прави на практика хората от тези властови етажи единствено свободните хора в Русия. Това е базата, на която се гради "Единна Русия", т.нар. партия на властта.

Ако човек погледне опитите за теоретизиране на Генадий Зюганов и на Владимир Жириновски, не би могъл да не забележи, че там редом с великоруския шовинизъм се прокрадва един много интересен феномен. Става дума за антиеврейския патос. Винаги съм възроптавал против термина "антисемитски", тъй като и арабите са семите, но антисемитизмът не означава антиарабски уклон. Антиеврейството има дълбоки традиции в руската история, в "черносотничеството" от началото на XX век. Затова не бива да бъде подценявана подобна тенденция. Далеч съм от мисълта, че в близките години предстои изграждането на концентрационни лагери или нещо подобно. Но това е една тлееща вражда и заплаха, която трябва да бъде следена отблизо. Още повече, че в Русия на няколко пъти в изблик на подобни настроения бяха закривани офиси на "Отворено общество", имаше и други изстъпления, които в момента все пак не са придобили формата на държавна политика.

Ще тръгне ли, според Вас, президентът Путин към поправка на конституцията на Русия, за да премахне бариерата от два мандата или да промени неговата продължителност на 7 години?

Както се казва, никога не бива да казваме "никога", т.е. не искам да се ангажирам с прогноза, че няма никакъв начин Владимир Путин да не бъде следващият президент на Русия. Но ако човек стъпи на реалните факти, трудно е да се каже, че той няма да бъде следващият президент. Нещо повече, ще си позволя да заявя, че на базата на резултатите от парламентарните избори ясно се очертават няколко цели, които Путин има. Като че ли най-важната от тях, макар и неартикулирана за момента от него, е идеята да бъде постигнато такова парламентарно мнозинство, което да позволи промяна на руската конституция, съответно позволяването на трети мандат. Тогава бихме могли спокойно да заявим, че Русия се е върнала към абортираната монархическа традиция, която властваше по времето на Съветите и по времето на партийните режими.

Не можем да не забележим и да не заявим, че това мнозинство от хора, които изповядват великоруски шовинизъм и преклонение пред "силната ръка", хора които до един, поне на ключовите постове, са били по 20 и повече години в бившите съветски и след това руски служби, не би могло да няма отражение върху руската външна политика. Тук е мястото да се каже, че лидерът на "Единна Русия" Борис Гризлов всъщност е вътрешният министър на Русия - нещо много симптоматично за типа хора, които правят политиката в държавата и които някои със странна самонадеяност наричат "либерална" или "демократична" политика.

За мен е важно да отбележим възможните промени във външната руска политика, нещо, което не бива да бъде подминавано с лека ръка. В резултат на управлението на Русия - по-малко и повече на икономически фактори /като цените на петрола/ дадоха възможност на управлението на Путин да натрупа един сериозен валутен резерв, който да бъде вложен в издигането на Русия до статут на някаква квази суперсила. В руската военна и външна политика се забелязва едно връщане към нейните, бих казал имперски измерения. И това е лесно забележимо. Проблемът е, че в Русия има сериозни демографски и инфраструктурни фактори, които за момента не позволяват тази държава да експанзира по познатия ни отпреди начин. Ако използваме един от сленговите изрази на диктатора Ленин, в момента Русия използва една фаза на отдъхване, за да събере сили за ново пулсиращо избухване в нейните експанзионистични планове.

Това не е ли добър сигнал към Европа и целия свободен свят, че подобна експанзионистична политика може да има претенции в по-близко или далечно бъдеще към създаването на нов военен блок, в който Русия ще се опитва да привлича страни с неукрепнала демокрация?

Да, това е едната страна на въпроса и тази тенденция трябва да бъде следена, тъй като в момента Русия разширява с големи темпове своя оръжеен износ за подобни държави, което създава предпоставки за сътрудничество и във външната политика.

Но според мен е по-важно да бъде наблюдаван опита на Путин да реализира старата съветска стратегия за разделяне на Европа от САЩ. Не непразно в една от последните си статии "Нека да запазим трансатлантически отношения", Хенри Кисинджър в доста по-меки изрази изразява тази заплаха, че е възможно Европа да бъде разчленена и части от нея като Франция и Германия да бъдат инкорпорирани в една отбранителна система. Нещо, което Путин направи като заявка на базата на едно предложение за обща противоракетна отбрана между тези държави. Това би било стъпка към ерозирането на НАТО и свеждането му една нищо незначеща организация.

За мен е напълно ясно, че за много хора подобна версия може да им стори преувеличена. Но само ще обясня един факт -подобна система за противоракетна отбрана, официално заявена като предложение от Путин и доста допаднала на някои хора, би създала едни много по-тесни и всеобемащи връзки, отколкото връзките в НАТО. Това само по себе си вече ще представлява реализация на старата съветска стратегия за ерозирането на Алианса.

Всъщност това е една от заплахите от новата конфигурация в руския парламент. Връзката не е пряка, а косвена, но хората, които ще вземат решенията, до един не са показали с нищо, че биха били застъпници на една нормална, отворена и свободна външна политика.