Над 250 хиляди румънци отново излязоха на протест

ЕК предупреди, че Румъния може да загуби средства от фондовете на ЕС заради отстъплението от борбата с корупцията

Масовите протести срещу правителственото решение да декриминализира част от случаите на политическа корупция и злоупотреба с власт стигнаха до сблъсъци с полицията в сряда вечерта в румънската столица Букурещ, провокирани от футболни запалянковци, изпратени срещу протестиращите.

Решението, прието с извънреден указ и без обсъждания в парламента, предизвика и остра международна реакция, като Европейската комисия предупреди, че страната може да загуби средства от европейските фондове заради отстъплението в борбата срещу корупцията.

След като вчера двете основни опозиционни партии внесоха вот на недоверие към правителството, в четвъртък президентът Клаус Йоханис сезира Конституционния съд за приетите от кабинета промени в наказателния кодекс.

Масови протести и провокации от "контрапротестиращи" футболни запалянковци

В сряда вечер над 250 000 румънци излязоха на протест в цялата страна срещу промяната в Наказателния кодекс, която се възприема като най-голямото отстъпление от реформите, откакто Румъния се присъедини към Европейския съюз през 2007 г.

В столицата Букурещ протестиращите бяха между 130 000 и 150 000, а в други 5 населени места се събраха общо между 100 000 и 150 000 демонстранти.

По време на протестите в Букурещ избухнаха и сблъсъци, които според румънски медии са били предизвикани от футболни запалянковци, които умишлено са били докарани на демонстрацията с тази цел. Привърженици на футболния клуб "Динамо" (Букурещ) са нападнали демонстрантите и започнали да хвърлят бутилки, камъни, пиратки и димки по полицията, която отвърна със сълзотворен газ и палки.

Президентът Клаус Йоханис поиска днес от министъра на вътрешните работи Кармен Дан и от жандармерията да обяснят "защо насилствени елементи са били оставени да разрушат една мирна демонстрация", съобщава Аджерпрес. Йоханис заяви, че е много впечатлен от мащаба на протестите и от факта, че румънците са показали много ясно какво искат: правова държава, съобщава информационният сайт "Зиаре".

Румънската прокуратура в момента разследва над 2000 случая на злоупотреба със служебно положение. Правителственото решение декриминализира тези нарушения, ако подкупите в тях са под 200 000 леи (44 000 евро).

Новото румънско правителство прие постановлението късно във вторник и то веднага бе публикувано в Държавен вестник, като следва да влезе в сила 10 дни по-късно. Промените ще дадат възможност на множество политици да избегнат наказателно преследване за злоупотреба със служебно положение.

Сред тях е и лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня, обвинен, че е използвал политическото си влияние през периода 2006-2013 г., за да осигури място в администрацията на двама души, работещи в партийната централа. Прокурорите по делото изчисляват щетите по случая на 24 000 евро. Така Драгня ще се размина с влизането в затвора, което иначе щеше да е неизбежно, понеже той вече има двугодишна условна присъда за манипулиране на гласуването на референдум през 2012 година.

Президентът сезира Конституционния съд

Румънският президент Клаус Йоханис обяви в четвъртък, че е сезирал Конституционния съд във връзка с извънредното правителствено постановление за промяна на наказателните кодекси.

Йоханис е поискал Конституционният съд да се произнесе дали съществува юридически конфликт от конституционно естество между правителството от една страна и съдебната система и парламента от друга, предаде агенция Аджерпрес.

По повод информации, които се разпространяват в румънските медии, за готвена реорганизация на Националната дирекция за борба с корупцията, президентът Клаус Йоханис заяви: "Казвам ви нещо много ясно и най-вече на управляващите: Долу ръцете от Националната дирекция за борба с корупцията!", съобщава още Аджерпрес.

По същия повод министерството на правосъдието посочи, че не планира реорганизация на Националната дирекция за борба с корупцията и на Дирекцията за разследване на престъпленията на организираната престъпност и тероризма.

Коментирайки същите спекулации, главният прокурор на Румъния заяви, че евентуално решение за сливане на двете институции чрез извънредно правителствено постановление би представлявало "фундаментална грешка".

ЕК предупреди Румъния, че ще изгуби предоставяните средства от ЕС

Европейската комисия предупреди Румъния, че отпусканите средства от фондовете на ЕС може да бъдат прекратени заради приетите от правителството промени в законодателството за борба с корупцията. Тази позиция бе огласена от зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс по време на извънреден дебат в Европейския парламент в Брюксел.

Постигнатият от Румъния напредък в последните десетилетия показва силната воля на румънците да се превърнат в демократична нация. Преди седмица отчетохме напредъка на страната за последните 10 години по механизма за сътрудничество и проверка - той е забележителен. Румъния е в последната отсечка от дълъг маратон в утвърждаването на необратимостта на върховенството на закона, посочи Тимерманс.

Това, което виждаме в последните дни, е тревожно. Новото законодателство е отстъпление от напредъка, постигнат в последните 10 години. Призовавам настоятелно правителството да преразгледа законовите промени, заяви Тимерманс.

Румънците, както всички в Европа, заслужават власт, която се бори с корупцията, за да я изкорени. Призовавам правителството да не се отклонява от пътя и да успеем да приключим с механизма. Новото законодателство може да се отрази в осигуряването на европейско финансиране, предупреди зам.-председателят на ЕК.

В последвалия дебат мнозинството евродепутати изразиха тревога от събитията в Румъния от последните дни. Европейската народна партия изрази загриженост от действията на правителството в Букурещ и се усъмни, че то чува възраженията и протестите. Членството в ЕС не се изразява единствено в получаването на европейски средства, то предвижда приемането и прилагането на европейските ценности. Задължително е корупцията да бъде преследвана. Въпреки че е суверенно, румънското правителство не може да прави, каквото му хрумне. Ако правителството не следва волята на народа, то не е демократично, посочи парламентарната група.

Социалистите и демократите коментираха, че основни принципи са поставени под въпрос и когато са нарушени, ЕП трябва да вземе отношение. Групата защити виждането, че в Румъния трябва да бъдат изпратени наблюдатели.

По-рано шест западни държави изразиха дълбоко безпокойство от решението на румънското правителство да декриминализира някои корупционни нарушения и заявиха, че това може да подкопае успехите на Букурещ в борбата с корупцията и да постави под въпрос международните ѝ партньорства, предаде Ройтерс.

В съвместно изявление посолствата на САЩ, Канада, Германия, Франция, Белгия и Холандия изразиха дълбоко безпокойство "от действията на правителството, които подкопават напредъка на Румъния от последните десет години за правова държава и борбата с корупцията".

Решението на правителството да смекчи антикорупционното си законодателство "може само да урони репутацията на Румъния в международната общност и рискува да засегне партньорства, опиращи се на споделени ценности, присъщи на ръководните принципи на ЕС и НАТО", предупреждават шестте западни държави.

Първа министерска оставка

Провокиран от вчерашните многохилядни протести, рано сутринта в четвъртък румънският министър на бизнеса, търговията и предприемачеството Флорин Жиану обяви, че подава оставка, защото "така му диктува съвестта, а тя не подлежи на преговори".

В профила си във "Фейсбук" той посочва, цитиран от сайта Дневник.бг, че е разсъждавал отговорно върху етичността на по-нататъшните си действия и за това как ще погледне детето си в очите и какво ще му каже след няколко години.

"Да му кажа, че баща му е бил един страхливец и е гарантирал действия, които не споделя, или е избрал да излезе с вдигната глава от история, която не е негова", написа Жиану.

Още по темата
Още от Свят

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?