Намерете решение на войната, която Израел не може да спечели

Но, ако не го направи ще влоши вече напрегнатите отношения между Съединените щати и Саудитска Арабия. Има мощни сили в и извън САЩ, които блокират всяка сериозна стъпка за намиране на решение, включително и в арабския лагер. Твърдо установената политика на правителството на Шарон предвижда да бъдат контролирани и разширявани еврейските селища на териториите под военна окупация - въпрос, който мотивира избухването и на двете интифади. Трудно е да си представим, че израелският кабинет ще приеме идеята за изтегляне от окупираните територии.

Саудитското предложение предвижда пълно признаване на Израел от всички арабски правителства с произтичащото от това установяване на политически и търговски отношения. В замяна на това еврейската държава трябва да се върне в границите си отпреди 1967 г. Идеята е важна, защото саудитците разполагат с основателен шанс да привлекат останалите арабски държави, ако Съединените щати я подкрепят.

Планът предвижда Израел да се откаже от териториите на Западния бряг на р.Йордан и в ивицата Газа, върху които страната има контрол по силата на военната победа през 1967 г. и впоследствие бяха заселени с еврейски граждани. Но международната общност, включително и Съединените щати , никога не са признавали тези територии като легитимна част от еврейската държава. Според предложението Израел трябва да се изтегли от населения с араби Източен Ерусалим, освен ако не бъде постигнат някакъв компромис, като съвместно управление или поставянето му под общ суверенитет, или международен суверенитет - идеи, отхвърляни в миналото от израелската страна.

Явно е, че компромис е необходим и относно "правото на завръщане" на палестинските бежанци, чиито домове са били на територията, където сега е разположена израелската държава. Обичайната формула е символично връщане на ограничен брой прокудени по родните им места и компенсации и заселване някъде другаде за останалите.

Сирия вече изрази несъгласието си със саудитското предложение, а някои палестинци винаги са настоявали, че ще се задоволят единствено с унищожаването на Израел. Напълно е възможно даже и в случай, че бъде прието саудитското предложение, палестинци да продължат да взривяват експлозивни устройства. Но политическият климат значително ще се промени, ако бъде постигнато споразумение, а огромното мнозинство палестинци и араби в другите страни ще имат интерес то да действа. Днес палестинците, даже и тези, които са най-отдадени на каузата за мирно уреждане на конфликта, автоматично имат интерес от насилието, защото в исторически план само то е карало израелците да правят компромис. Двете страни винаги са използвали насилието, за да получат желаното от тях. Ето защо насилиствените действия сигурно ще продължат и няма съмнение, че положението ще се влоши, ако отново бъде отхвърлен компромисът. Палестинците няма да спрат сега. Те печелят втората си интифада. Тяхната способност да издържат на страданията и да отвърнат на удара се оказва по-силна от готовността на израелската общественост да приеме страданието и да наложи наказание. Силата на слабия е да подтикне по-силния да извърши най-лошото, на което е способен, да го приеме и да го повали на земята, където той или ще се подвоуми и ще се пречупи, или ще извърши морално самоубийство.

Преди година, разочаровани от Ясер Арафат, убедени, че са предложили на палестинците колкото могат да си позволят - може би повече отколкото тогавашният израелски премиер Ехуд Барак би допуснал, израелците бяха готови да слушат обещанията на Ариел Шарон да прекрати насилието чрез репресии. Те му повярваха, но той не успя и по-голямата част от обществеността и пресата се обърнаха срещу него.

Движението за мир отново се активизира. Армията, в която има повече от 500 запасняци и подофицери, отказващи да участват в това, което те наричат неморална война, е в криза. Премиерът доведе страната до хаотична патова ситуация. Той предлага само две по-нататъшни стъпки. Едната от тях не е практична в материално отношение, а другата е нещо, което може да унищожи морално Израел. Първата е радикално разделение - бариери, стени, ровове и може би даже минни полета. Някои от тези неща вече са в ход. Но тоталното отделяне не е нито материално, нито икономически осъществимо, със сигурност не и за повечето изолирани еврейски селища. Другата стъпка е да бъдат изтласкани палестинците извън Палестина със сила, иначе казано етническо прочистване. Някои еврейски екстремисти искат това. То е въпрос на обществен дебат в момента и е включено като опция в проучванията на общественото мнение. Както отбелязват политическите наблюдатели това се случва за първи път в израелската демокрация - престъпление срещу човечеството да се обсъжда като политически вариант.

Нищо не може да се изключи. Това е война, която Израел не може да спечели, разделяща и деморализираща страната. Силна американска намеса в подкрепа на саудитското предложение може да се окаже единственото, което ще спаси не само палестинците, но и Израел.

По БТА