Народът без право на глас за бюджета и сигурността

Народът няма да може да се произнася по държавния бюджет и данъците в България, нито по решенията на изпълнителната власт. Народното събрание реши, че в страната могат да се провеждат два вида референдуми - решаващи, чието изпълнение ще е задължително за институциите, и консултативни, които ще служат за информация.

"Подкрепа" застана зад нововремци за допитването 1 юли 2004 Предложението за закон, който да регламентира по нов начин референдумите, е навременно и обосновано, каза президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев след среща в парламента с ръководството на ПГ "Новото време". още

Това са част от промените в Закона за допитването до народа, които парламентът започна да обсъжда на второ четене. По предложения от "Новото време" и социалисти проект, след първото четене се обсъждаха идея от всички групи. Дебатът се проточи около три часа и голяма част от текстовете бяха върнати за доработка в комисията по въпросите на гражданското общество. Накрая Емил Кошлуков от "Новото време" официално благодари на бившите си колеги от НДСВ, които допуснаха обсъждане в залата на проекта, и отбеляза, че за първи път и от ОДС дават подкрепата си за нововремци.

Гражданите няма да имат право да се произнасят и по решенията на изпълнителната власт. Подобен е казус решението на правителството, което се съгласи предсрочно да затворим блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", каквито се опитват да предизвикат в момента социалистите чрез подписка на граждани от Врачански регион.

С подписа на 300 000 български граждани - 5 на сто от населението, Народното събрание ще е задължено да гласува искания за провеждане на национален референдум по въпроси, свързани с решенията на Народното събрание.

Гражданите по този начин ще могат да се произнесат по въпроса дали в България да се произвеждат генно-модифицирани храни, защото такъв закон се гледа от парламента.

Според действащия в момента закон, право на инициатива за референдум имаха парламентът, правителството и президента. Отхвърлено бе предложение една пета от общинските съветници също да получат такова правомощие.

С подписка на над 670 000 граждани - 10 на сто от населението, депутатите ще са задължени да гласуват решение за допитване до народа за промени в конституцията. Този референдумът обаче ще е с консултативен характер и резултатът от него не е задължаващ за държавните институции.

Първоначално включеният текст в проектозакона, който предвиждаше възможност за допитване и по държавния бюджет и данъците, отпадна по предложение на депутатката от НДСВ Марияна Костадинова. Подкрепиха я Екатерина Михайлова от ОДС и Георги Пирински от БСП. От социалистите единствено Янаки Стоилов се изказа в подкрепа на този тип допитвания.

Държавният бюджет е от изключителни компетенции на Министерския съвет и засяга политиката на държавата, посочи Костадинова. Екатерина Михайлова подчерта, че това е деликатна тема, която е отговорност на Министерски съвет и дори парламентът няма особени компетенции. "Законът за бюджета прокарва политиката на едно правителство е твърде опасно гражданите да се произнасят по него", посочи тя и обяви, че би било "див популизъм" да се позволи такава възможност.

Георги Пирински пък заяви, че с един такъв референдум се създава възможност за тактическа смяна на политическата система.

Единствен от червените Янаки Стоилов настояваше да има допитване за бюджета. По думите му в една страна с утвърдена демокрация народът трябва да контролира разходите, които са над определена стойност. Стоилов настоя да има поне допитване за данъците и даде пример с Швейцария, където народът дори гласувал против намаляване на данъците.

Стоилов, който е от вносителите на проекта, се ядоса на съпартиеца си Георги Пирински, че постоянно го контрира. Янаки Стоилов нападна и НДСВ и "Новото време", които имали сделка и само видимо имали спорове. По думите му нововремци имитират законодателна инициатива.

Стоилов настояваше да има референдуми при обявяване на война, сключване на мир, извеждане на български войски извън граница или пък при даване на държавен заем, които според стария закон са теми, по които не е възможно свикване на референдуми. Никой обаче не го подкрепи при дебатите в зала, включително и от левицата.

Екатерина Михайлова предложи в изричен текст да се предвиди насрочване на референдум по въпроси, свързани с външната политика, но с уточнението, че те трябва да са само консултативни. Иначе е изключително опасно за държавата, посочи тя.

Това предложение допълнително ще се гледа в комисията по въпросите на гражданското общество заедно с идеята на Станимир Илчев изрично да се укаже в закона, че въпроси, свързани със сигурността и отбраната, не може да са предмет на допитване до народа. Шефът на ПГ на НДСВ посочи, че това секретни теми. "Една държава може да е подложена на изпитание и да е в криза, но този сектор е светая светих и не трябва да се подлага на допитване".

Емил Кошлуков от "Новото време" прие и двете предложения като основателни и се съгласи да бъдат разгледани в комисията, която председателства. Заради това Кошлуков бе нападнат от социалиста Янаки Стоилов, че не защитава пряката демокрация.