Нашата полиция не желае да каже кого и за колко охранява

В редакцията на Mediapool се получиха 26 отказа за достъп до информацията за сключените от областните дирекции на МВР договори за предоставяне на охранителни услуги. Отговорите обаче дават възможност да се види по какъв начин полицията гледа на себе си. Началниците на ОДП-та пазят ревностно бизнеса, от който министерството печели по над 50 млн. лева годишно. МВР работи добре поне в това отношение, защото оборотът на полицията я превръща в най-голямата охранителна фирма.

Проблемът, който се поставя от години е, че министерството също така лицензира, контролира и наказва частните си конкуренти.

В началото на март Българският съюз на индустрията за сигурност съобщи за наличието на интересни "търговски" практики в министерството. Според организацията, МВР сключва договори с избрани частни охранителни фирми, позволявайки им да пестят ресурси с полицейската екипировка, което ги прави нелоялна конкуренция в бранша.

Поради тази причина Mediapool поиска от министерството списък с договорите за охрана с частни фирми и лица, както и спечелените суми от охранителна дейност за 2010 и 2011 година. Справката бе поискана с разбивка по сключени договори за охрана с частни фирми и публични институции.

Първоначално в редакцията се получи отговор от МВР с общите суми от тази дейност - 106.5 милиона лева за последните 2 години. Институцията отговори, че не събира договорите за охрана и не може да направи разбивката по искания критерий.

Поради това искането за достъп бе препратено до 28-те областни дирекции. В продължение на цял месец в редакцията се трупаха откази за предоставяне на информация, въпреки че срокът за отговор по Закона за достъп до обществена информация е 14 дни.

Отказът от предоставяне на информация не е новост за МВР, но странното този път бе, че голяма част от полицейските началници бяха открили свои, почти лични, причини да не оповестят договорите. Общо 3/4 от тях отказаха достъп и до оборотите на своите дирекции, останалите поканиха представител на Mediapool да отиде до градовете им, за да получи справка, струваща между 9 стотинки и 2 лева.

Само един от 28-те се сети да изпрати поне тези данни по пощата, макар имейлите отдавна да съществуват. Ръководителите в Габрово и Сливен дори не счетоха за нужно да отговорят.

Шеф на фирма?

Най-интересните отговори дойдоха до началниците във Варна и Перник.

Комисар Димитър Димитров от морския град не обсъжда възможността да се прати някакъв отговор за общите суми и преминава по същество към отказа си да предостави договорите. От него става ясно, че служителите на МВР, които се занимават с охранителна дейност, на практика не са служители на МВР, защото са назначени извън щата на министерството.

Той развива тезата, че звеното за сигнално-охранителни дейност е една малка "фирма" в рамките на министерството и се издържат единствено постъпилите приходи. Общото впечатление, че става дума по-скоро за частен СОТ, отколкото за вътрешно министерство, се затвърждава от мотивите на полицая да не даде отговор – тези договори на полицията са търговска тайна по смисъла на Търговския закон.

След като се разбра, че МВР функционира и според Търговския закон, дойде отказът от Перник, който затвърждава това впечатление. Комисар Владимир Васев започва писмото си със своя дефиниция на обществена информация, според която "обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни..."

След като се разбира, че документът е отделен вид материален носител, комисар Васев продължава по същество, обяснявайки, че договорите за охрана не са обществена информация, защото МВР има чисто "търговски" отношения с хората.

Ударно е и обяснението му, че МВР създава информация от "частен характер", което го прави уникално в цялата система на публичната власт.

От Кюстендил отговарят в същия дух, макар местният ръководител на полицията да не развива нашироко тези за търговска дейност. Според тамошното ОДП, контрактите не са публична информация, защото са договорни отношения и не свързани конкретно с приходите на дирекцията.

Явно колегите му във Видин обаче работят по друга система, защото местният комисар заявява, че дирекцията му се обезпечава финансово от тази дейност. Той дава достъп до общите суми, но условието е някой да отиде до Видин, за да плати 2.28 лева и да получи таблица, събираща се на половин лист. Ако журналистите, поискали данните, не са доволни, могат да заведат дело в местния административен съд.

Три от дирекциите отказват достъп, защото ще се засегнат интересите на трети лица, които не са дали своето изрично съгласие. По подобен начин много публични институции отказва договори за възлагане на обществени поръчки.

Застрашават се националната сигурност и морала

Повече от половината областни дирекции са отказали достъп до договорите с аргумента, че това ще застраши сигурността на контрагентите и ще наруши законните им права и интереси. Това поставя въпроса защо клиентите на "частната" част на МВР масово си лепят стикерите по вратите.

Според ОДП-София, например, правото на информация не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала. Този цитат от Закона за достъп до обществена информация е използван масово от ОДП-тата.

Много популярен е и мотивът, че списъкът с договорите няма да спомогне на обществото да си състави "собствено мнение" за дейността на МВР. В превод това означава, че сключването на договори за охрана от министерството с частни субекти не е типична негова функция и информацията за тази дейност няма да спомогне да се разбере същинската работа на МВР. Ако обаче са налични договори на полицията, примерно, за охрана на охранителни фирми, надали ще има някой, който да не си състави мнение за работата на министерството.

Ще ни затрудните

Областната дирекция в Плевен също успява да допринесе към новаторския дух в МВР по отказите на информация. Местното ОДП отказва да предостави данни за общите суми, спечелени от охрана, защото събирането на информацията ще изисква усилия. На този фон София, Силистра, Враца, Видин и Шумен заявяват, че ако заявителят пожелае, може да отиде лично до всички тези градове и да си вземе табличките.

Изключителен сам по себе си е отговорът на ОДП-Хасково. Оттам канят представител на Mediapool да отиде на място, за да си получи отказа лично и срещу подпис.

Единствено комисар Георги Костов от Благоевград достига до революционното за МВР заключение, че може да прати таблицата от четири реда по пощата. Данните още веднъж показва значителните обороти, които прави министерството от охранителна дейност - 4.06 млн. лв. за 2 години от една дирекция.

Защо останалите 21 областни дирекции не предоставят дори общите суми от охранителна дейност, е въпрос, чийто отговор се намира в писмото на ОДП-Хасково.

Местният заместник-директор Стоян Зайков си признава, че от София са го посъветвали как да се отговори на заявлението. В резултат комисар Зайков пише цели 9 страници, в които се казва, че МВР вече е предоставило общата сума за приходите от охрана и това е достатъчно. Този съвет е последван от 20 негови колеги.