Нашият свят

В края на август имах възможност да посетя прочутото ранчо на Роналд Рейгън. След вълнуващо посрещане във фондацията на бившия президент в Санта Барбара, Калифорния, присъствахме на среща с един от нашумелите консервативни активисти – Андрю Брейтбарт – типична проява на актуалната в момента Чаена партия и отдавнашна американска традиция.

Събират се хора с общи убеждения, плащат си обяда, както и разходите и хонорара на поканения говорител, и го правят с видимо удоволствие и уважение, скромност и идеализъм, самочувствие и патриотизъм. След вдъхновено изложение и откровен разговор с публиката бяха обявени следващите събрания и говорители, а ние се отправихме към ранчото на четиридесетия президент на САЩ.

Въпреки общоизвестността на фактите от живота на Рейгън и неговата политическа и държавническа кариера, това скромно място провокира у мен неочаквани чувства и мисли. Разположено високо в планината над Санта Барбара, Ранчо дел Сиело е истинският пристан на президента и символ на неговото разбиране за лична свобода, на естествеността и човешката му устойчивост, превърнали го в един от най-великите лидери на Америка. Нашият домакин Рик Кийт подсилваше неимоверно усещането за автентичност с вдъхновението и посветеността, с които представяше личността и различни моменти от живота на Рейгън.

Съзерцавайки миниатюрната едноетажна дървена постройка, приютявала личности като кралица Елизабет ІІ, Маргарет Тачър и Михаил Горбачов, си дадох сметка за огромния дефицит на лидери и държавници като Рейгън, за моралния и ценностен вакуум, в който днес е изпаднал развитият западен свят.

Личната скромност на Роналд Рейгън, кристалната яснота на принципите и ценностите му, ясно декларираната християнска вяра, прямотата и искреността му са качества, които днес очевидно не са на мода. Вместо характерното за Рейгън "Бог да благослови Америка” настоящият му приемник ни убеждава, че Америка не е християнска страна. Вместо да приемат оценката му, че Кадафи е "бясното куче на изтока”, западните лидери доскоро го приемаха като скъп гост в столиците си (което никак не им пречи сега вкупом да заклеймяват сваления диктатор).

Вместо Рейгъновото смело отхвърляне на "империята на злото”, съвременните лидери на "свободния" свят внимателно се пазят от оценки и не обелват и дума за потъпкването на човешките права и свободата в голяма част от съвременния свят – Русия, Китай, редица мюсюлмански страни. Доброволно преглъщайки нарушаването на свободата по света, Обама, Меркел и компания предопределят нейната загуба и в собствените си страни. И това вече започва да се случва – в САЩ и Германия, Франция и Холандия, Обединеното кралство и Белгия ...

"Намесата" във вътрешните работи

Но как така някой ще се намесва във вътрешните работи на суверенни страни – чувам познатия навъсен въпрос ...тези американци станаха полицаите на света, навсякъде са ...

Да, може би днешната американска външна политика има своите сериозни грешки. Но управлението на президента Рейгън, без да е водил големи войни (единственият случай с локално значение е нахлуването в Гренада), е пример за твърдост, принципност и солидарност - в името на ценности и убеждения.

Твърдост по отношение на тези, които потискат собствените си народи; безкомпромисност за спазването на човешките права и свободата навсякъде по света; солидарност с тези, на които се отказват исконните им права като Божии създания. И той спечели битката със световния комунизъм – без нито един изстрел, със силата на моралната убеденост, точната оценка и решимостта да брани ценностите, в които вярва.

Нека не забравяме, че и тогава Рейгън бе подложен на постоянно осмиване, игнориране и яростно заклеймяване от американските либерали и целокупното световно левичарство. И най-близките му сътрудници са изненадани и стреснати от спонтанната формулировка "империя на злото”. Почти всички около него са убедени, че президентът трябва да е по-дипломатичен и не толкова остър в оценките си. "Защо, нали това е вярно” – е обезоръжаващият отговор на Рейгън.

Ако не беше неговата твърдост и морална убеденост да защити потиснатите по света, сега може би България нямаше да е част от свободния запад, а да празнува поредния конгрес на "обновената и демократизирана” БКП.

Защо тогава днес ние (дотолкова свикнали със свободата си, че дори не си спомняме това, което беше преди повече от 20 години) отказваме подобно отношение и ясна оценка на страни, където милиони са лишени от правото свободно да мислят, говорят, вярват и обичат? Удобно не забелязваме, че зад клишетата за национална или религиозна идентичност политически, идеологически и културни противници са убивани, затваряни и насилвани.

Превърнали сме се в безнадеждни конформисти, преценяващи всичко единствено според собствената си моментна изгода, забравяйки за лишените от свобода в голяма част от света ...

Заплахата пред днешния смят

А днес светът е изправен пред по-голяма заплаха, отколкото по времето на Студената война. Тогава врагът беше ясен, разделителната линия се виждаше, свободата и човешките права бяха знамето на "добрите” и всички ние, несвободните източноевропейци, разчитахме на свободния свят. Мечтаехме той да се намеси във "вътрешните ни работи”. Всъщност това беше най-голямата ни (в България – единствена!) надежда. Защо сега отказваме това на други, които копнеят за свободата?

Очевидно станали сме част от един свят, в който властват интересът, конформизмът и нежеланието да се дефинират и отстояват ценности. По-лесно, по-безопасно и по-евтино е. Безотговорни политици говорят на хората това, които последните искат да чуят, внимавайки да не засегнат някого. Без рискове - никакви ценности, никакво християнство и морални принципи, оценките са забранени, всички са добри, лоши няма. Искат да се харесат на всички. Единствената им цел е да бъдат избирани и преизбирани.

При това положение най-важни вече са не хората със собствено мнение, ясни убеждения и активна ценностна и икономическа позиция, а все по-увеличаващата се маса от безразлични и маргинали, за които е важно да получат, за тях да се погрижи държавата.

Съюз между безотговорни политици и профанизирани избиратели

Получава се смъртоносен за устоите на цивилизацията съюз между безотговорни политици и пролетаризирани и профанизирани гласоподаватели – едните си гарантират избираемост, а другите получават неща наготово. Потърпевшите в това уравнение са превръщащите се в малцинство активни, създаващи, независими и отговорни граждани.

Това се случва пред очите ни в Западна Европа.

Големи градове в Холандия и Франция се управляват от смъртоносни ислямо-социалистически коалиции, родени от общата им омраза към това, което е създало развитието и просперитета на Западната цивилизация – християнската етика и морал, свободата на словото и върховенството на закона.

Официалната статистика през последните години за Холандия показва засилваща се емиграция в чужбина на етнически холандци, както и вътрешна имиграция от големите градове (с необратимо променена етно-демографска картина) във вътрешността на страната.

Подобни тенденции се наблюдават и в САЩ. Либерална Калифорния от години се опитва да се спаси от надвисналия над нея банкрут, хронично подхранван от неконтролируемата нелегална имиграция и безотговорното харчене на публичния ресурс, само и само да се гарантира одобрението на все по-многобройната маса от неграмотни и чужди на американските ценности държавни (щатски) храненици.

Най-богатият и населен американски щат осезаемо е западнал – като инфраструктура, публични финанси, качество на обществените услуги. Вижда се с невъоръжено око още при пресичане на щатската граница. Общото с Европа е опасният за устоите на западната цивилизация съюз между безотговорни либерални политици и все по-увеличаващи се маси от маргинализирано и разчитащо на социални помощи и на държавата  население, напиращо предимно от съседно Мексико. И консервативните, предприемчиви, разчитащи на собствените си усилия и недоверчиви към държавата калифорнийци все повече напускат щата в посока някой от консервативните и икономически преуспяващи щати (Тексас и др.).

Смъртоносната българска инерция

А какво да кажем за родната ни България. Същата смъртоносна инерция, поставила начело на държавата ни хора, еманация на посредствеността, безотговорността и наглостта. Тези, които ценят свободата, законността и нормалността, все по-често ги търсят в чужбина. България видимо се пролетаризира и профанизира. Но, за разлика от САЩ и (донякъде) Европа, тук няма и елементарна консервативна традиция и съпротивителен ресурс, който да дава някакви надежди. Бойко е безалтернативен, Борисов е героят на нашето време, ГЕРБ е общата ни диагноза.

За нас, хората от свободния западен свят, днес е жизнено необходима ясна реабилитация на ценностите и моралните стандарти, които са в основата на нашата цивилизация. Въпрос на цивилизационно оцеляване е осъзнатото противопоставяне на моралния релативизъм, обезличаващия мултикултурализъм, тоталитарната политкоректност и агресивния атеизъм, разяждащи основите на свободния свят. Самоубийствената загуба на идентичност и презрението към самите себе си вещаят загуба и на всичко останало, което си мислим, че имаме. Защото, загубвайки лицето и ценностите си, губим всичко.

Затова примерът на лидери и политици като Роналд Рейгън са изключително важни днес. Защото, когато нямаш силата и свободата да посочиш заплахите за света и злото в него, ти вече си загубил войната - поради нежеланието и страха да водиш битки и да отстояваш ценности и убеждения. Единствените победители от подобно малодушие са тези, които издават смъртни присъди заради стих или рисунка; тези, които не крият презрението си към западната цивилизация, нагло възползвайки се от благата и свободите ѝ; тези, които взривяват сгради и погубват невинни животи, принуждавайки все повече хора да живеят в страх и зависимост.

Днес сме заплашени от една много по-опасна "Империя на злото” от тази, срещу която Роналд Рейгън поведе своята морална и политическа битка.

Империята на собствените ни глупост и страх, егоизъм и безразличие, алчност и малодушие - заплашваща да унищожи света, който познаваме и обичаме. Нашият свят ...