Наследството от Варшавския договор е основен проблем пред кандидатите за НАТО

Основната трудност за новоприетите членове на НАТО беше наследството от епохата на Варшавския пакт - прекалено многобройни и трудно подвижни въоръжени сили, остаряла съветска технология и необходимост от намаляване на инфраструктурата. Това посочва в своя публикация Джефри Саймън, старши преподавател в Института за стратегически изследвания към Националния университет по отбраната във Вашингтон. Джефри Саймън в момента е в София, където участва в конференция за разширяването на НАТО.

В статията си Саймън отбелязва, че Планът за действие за новите членове, изготвен от НАТО (Меmbership Action Plan) предвижда общо пет области, в които ще бъде наблюдаван напредъкът на всяка от страните. Извършените до 1999 г. наблюдения показват, че в сравнение с трите нови членки Чехия, Полша, Унгария останалите девет страни- кандидатки значително изостават, особено в политическо-икономически и отбранително-военен аспект.

И след приемането им в НАТО Чехия, Полша и Унгария продължават да се сблъскват със следните основни трудности:

1. Несъответствие в числеността на въоръжените сили. След приемането на трите нови кандидатки за всички тях се наложи да започнат бързо преструктуриране и намаляване на въоръжените сили. Така според Националния план за отбрана на Полша от 2000 г. страната се ангажира да намали до 2002 г. въоръжените сили до 165 000, а до 2006 г. - на 150 000 . След приемането си Унгария се ангажира да преразгледа отношенията между ГЩ и Министерството на отбраната и да намали въоръжените сили до 37 700 до януари 2002 г. Чехия също най-вероятно ще се ангажира да намали силите си почти наполовина като след 6 години те да станат 35 000.
2. Неправилно разпределение на отпуснатите от бюджета средства. Голяма част от определените цели не се изпълняват заради икономически ограничения, но и заради липсата на политическа воля. Причината за това е липсата на политически интерес и слабата информираност на висши политически лидери по всички въпроси на ресурсното осигуряване на реформите, малкият и недостатъчен брой граждански експерти и отсъствието на активни лобита по въпросите на отбраната. Често необходимостта от организиране на "показни акции" за обществото, с изцяло политически ефект се състезава с изпълнението на онези неща, които са наложителни.
3. Преструктуриране на военния състав. Необходимостта от освобождаване на голяма част от офицерския състав и изграждането на подофицерски състав. Тази задача изисква изграждането на ясни перспективи за професионален растеж и провеждането на стриктна кадрова политика.
4. Приемането и изпълнението на стратегически документи - Концепция за национална сигурност, отбранителна концепция и военна доктрина.
5. Пречки и ограничения, произтичащи от несъответствие на конституцията и други нормативни актове с изискванията на НАТО.
6. Несъответствия между процесите на планиране на отбраната в новите членове и в НАТО. Този проблем съществува отчасти, заради липсата на кадри, обучени на английски език, които да разбират процедурите на НАТО. Също така причината за съществуване на подобно затруднение е, че осъществяването на политическо планиране и граждански контрол не се изразяват само в подмяната на военни с цивилни.
7. Новите членки не успяха добре да обосноват пред обществото и политическия елит членството в НАТО. Вследствие на това подкрепата спадна още в първите месеци на членството.

Въпреки тези проблеми, Чехия, Полша и Унгария са значително по-напреднали от останалите страни-кандидатки. Изводите, направени на базата на първите три години от членството на тези страни и опитът от прилагането на плана за действие на НАТО трябва да окаже съответното въздействие върху взимането на решения, вследствие на което ще бъдат отправени поканите за членство на срещата в Прага.