НАТО няма доверие в проверките за надеждност на НСС

Желанието на НАТО е Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) да има непосредствен достъп до архивите на бившата Държавна сигурност (ДС). Това каза днес пред журналисти председателят на комисията Цвета Маркова на летище София след пристигането ѝ от Брюксел, където участва в двудневното заседание на Комитета по сигурността на Алианса.

Абсолютно задължително изискване на НАТО е ДКСИ да разполага с информация дали дадено лице е сътрудничило на ДС, подчерта Цвета Маркова, цитирана от БТА. По време на заседанието на комитета германските представители са отправили запитване към българската делегация дали ДКСИ има достъп до архивите на бившата Държавна сигурност.

Цвета Маркова заяви, че комисията прави справки в архива, който се намира в МВР.

Детайлните проверки за надеждност на кандидатите за работа с класифицирана информация обаче се извършват от Национална служба "Сигурност", както и от военното контраразузнаване в МО.

Очевидно НАТО няма достатъчно доверие в проверките за надеждност, извършвани от НСС, където и в момента работят служители на бившата ДС, включително и на ръководни длъжности. Общо 19 на сто от състава на контраразузнаването ни е работило в ДС, призна наскоро вътрешният министър Георги Петканов.

По-рано, пред БНР Маркова каза, че на срещата не бил обсъждан въпроса с планираното и осуетено назначение на о.з. ген. Бриго Аспарухов за съветник на премиера.

Сигурността на системите при пренасяне на информация, както и надеждността на фирмите, които изпълняват договори за доставки в сферата на отбраната и службите за сигурност са сферите, в които Държавната комисия по сигурността на информацията трябва да насочи усилията си до пролетта на 2004 г., когато ще стане реален член на НАТО. Сертификати за индустриална сигурност се издават на всички юридически лица, които при изпълнение на договорите биха имали достъп до класифицирана информация.

Маркова посочи, че предстои България да поиска методологическа помощ от НАТО по въпросите, свързани с индустриалната сигурност. Тя съобщи също, че НАТО ще поеме разноските по оборудването с техника за осигуряване на криптографска сигурност.

По време на заседанието на Комитета по сигурността на НАТО са били обсъдени проблеми, свързани с декласификацията на документи на Алианса, датирани от преди 1974 г. , за да се осигури достъп на гражданите до тази информация, информира Маркова. Говорено било и за възможностите да се осигури достъп до документи на НАТО, които не са засекретени с гриф. Засегнати са били и въпроси, свързани с унищожаването на натовска класифицирана информация.

До този момент ДКСИ е издала общо 75 сертификата за достъп до такава информация, като 38 от тях са на военнослужещи. Маркова допълни, че до този момент няма постановен отказ за издаване на сертификат.

В отговор на въпрос Маркова, каза, че няма разлика с другите държави, които предстои да станат пълноправни членки на НАТО, по отношение на хода на сертифицирането на лица за достъп до натовска информация. Процедурата по сертификацията е била оценена като подробна, стриктна и изключително внимателна, посочи Маркова.

След като ДКСИ издаде сертификат, има процедура от 3-4 седмици, в рамките на която НАТО проверява дали за сертифицираните лица има информация в архивите на страните-членки, каза Маркова.

"Беше дадена отлична оценка на начина, по който комисията като национален орган по сигурността си взаимодейства със службите, как също така те си взаимодействат помежду и какъв е онзи обем от информация, на базата на който комисията стъпва, за да издаде разрешенията или сертификатите", заяви Маркова по БНР.