Европейците най-после имат повод за радост. От години те се чувстваха недолюбвани от американците. Политиката на Джордж У. Буш "разделяй и владей" (спомнете си за разделението между Стара и Нова Европа) беше последвана от курса на Барак Обама за издигане на САЩ отново като тихоокеанска сила. Ами ние? - нададоха вой тези стари съюзници, когато Обама оповести ориентирането на САЩ към Азия. Ето че сега на Европа се обещават силни приятели в президентския екип.
След като Обама номинира Джон Кери за шеф на Държавния департамент, а Чък Хейгъл - на Пентагона, тези два висши поста може да бъдат заети от политици, с които европейците би трябвало да се радват да работят. Те принадлежат към поколение, закърмено с атлантизма: това са американци, чийто мироглед беше оформен от важността на съюза в борбата през Студената война.
Те са твърди поддръжници на НАТО и ЕС. Хейгъл беше председател на Атлантическия съвет – вашингтонския изследователски център, занимаващ се с поддържане на трансатлантическите връзки. И двамата номинирани са твърди поддръжници на Мюнхенската конференция за политиката по сигурността.
Има и други добри новини за тези, които се страхуваха, че континентът, обхванат от кризата в еврозоната, е обречен на геостратегическа несъстоятелност. Белият дом иска да съживи отдавна отлаганата цел за трансатлантическа зона за свободна търговия.
Европа създава доста неудобства, чуват се да казват американски служители (не на последно място когато президентът трябва да се среща с трима или четирима различни "президенти" от Брюксел), но тя все пак е най-непоколебимият съюзник на Америка и най-важният ѝ икономически партньор. Как по-добре да се укрепи съюзът (и да се натрупа толкова нужният икономически растеж), освен чрез премахване на регулиращия контрол и бюрократичните вътрешни борби, които продължават да пречат на търговията и инвестициите.
Вярно, новото настроение във Вашингтон изтъква проблема за контактуването с един европейски лидер. Тази седмица служител от Държавния департамент на САЩ публично заяви това, което президентски сътрудници от известно време казват в части разговори: министър-председателят Дейвид Камерън е луд да говори за референдум, който може да отдели Великобритания от Европа. Доколкото става дума за т. нар. специални отношения, атлантизмът не е алтернатива на европеизма. Евентуално излизане на Великобритания от ЕС със сигурност би довело до отслабване на британските позиции във Вашингтон. Сега Камерън е предупреждаван, че ако напусне ЕС, Великобритания би останала сама.
Господата Кери и Хейгъл - титулувани военни ветерани – са водещи представители на американската външнополитическа школа, която се ръководи от принципа "първо говори, а стреляй само когато се налага". Те разглеждат съюзите като неща, които увеличават, а не ограничават силата на САЩ. Те не са меки. По-скоро разбират, че дори една свръхсила би трябвало дълбоко да се замисли как ще свърши дадена война, преди да се реши да я започне. Ирак и Афганистан представляват кърваво и скъпо свидетелство за стойността на подобно благоразумие.
Хейгъл е критикуван от някои съпартийци в Републиканската партия като твърде мек към Иран. Републиканските неоконсерватори обещават унищожителни атаки при изслушванията за утвърждаването му от Сената. Всъщност неговата предпазливост към още една война по избор отразява позицията на американската военна и разузнавателна върхушка. Хейгъл иска преговори с Техеран. Защо не? САЩ трудно ще аргументират евентуално решение да започнат война със страна, с която не са говорили от 30 години. Най-малкото човек трябва да познава врага си, преди да го бомбардира.
Неоконсерваторите обвиняват Хейгъл и за това, че е антиизраелски настроен. Това се основава на опасното приравняване на подкрепата за Израел с подкрепата за осъществяваното от Бенямин Нетаняху колонизиране на палестинския Западен бряг. Нетаняху превърна в своя мисия унищожаването на всякакви изгледи за споразумение за две държави. За израелския министър-председател бомбардирането на Иран е алтернативата на постигането на мир с Палестина. Човек може да е произраелски настроен, без да подкрепя Нетаняху.
Въпреки всичките си обиколки по света Хилари Клинтън не обръща особено внимание на израелско-палестинския конфликт. Един равнопоставен подход би настроил отрицателно "твърдото" израелското лоби във Вашингтон, а това се смята за твърде опасно за американски политик с амбиции за Белия дом. Говори се, че за разлика от нея Кери има желание да възобнови преговорите. Това няма да е лесно, особено ако, както се очаква, Нетаняху се задържи на власт след изборите този месец.
Европейците могат да помогнат. Т. нар. преговори "три ЕС плюс три" с иранците може да послужат като чадър за отделни двустранни разговори между САЩ и Иран. ЕС може да се съгласи да затегне още повече примката от санкции около Иран, за да го подтикне да се ангажира с истински преговори. Европейските правителства също така имат потенциала да упражнят икономически и дипломатически натиск върху Израел и палестинските лидери, за да се върнат на масата за преговори.
Ориентирането на Вашингтон към Европа съдържа по-големи възможности. То дава шанс на европейците да се освободят от задушаващото затваряне в себе си, предизвикано от кризата с еврото, и отново да потърсят своята роля на световната сцена.
Изтеглянето от Афганистан осигурява пространство за преобразуване на НАТО по начин, който запазва мястото ѝ на най-силния военен съюз в света. Защо да не може Европа да се ориентира към Азия заедно със САЩ?
Реорганизирането на съюза ще има цена, но това важи за всичко, което си струва. Европейците не могат да очакват да бъдат вземани на сериозно, ако още повече намалят скромните си бюджети за отбрана. САЩ вече осигуряват над 75 процента от разходите на НАТО. Постигането на трансатлантическо споразумение за свободна търговия би изисквало болезнени отстъпки и от двете страни, но необходимото условие е европейците да са готови да решат въпроса със селскостопанските субсидии.
Вероятно всичко това ще се окаже твърде много за континента, изтощен от кризата с еврото. Но кадровите промени във Вашингтон предоставят сериозна възможност на Европа. Дали тя наистина иска да избере вместо това живот в периферията?
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
17 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
11,Относно "разделянето на републиканската партия" от Обама.. Вчера имаше интервю по ТВ с генерал Пауъл.Той подчерта, че е израсналс идеалите на републиканската партия, но е разтревожен от настъпилата поляризация в нея и от засилването на твърде десните. Едва ли това е резултат от политика на президента.По скоро разумните политици и от двете партии търсят необходимия компромис в една критична в страната и света ситуация.
Големи американисти са се изходили по-долу по въпросите...
На тези с пяната на устата ще кажа: God Bless Prezident Obama, Това значи Бог да благослови Обама
11, изкарахте Обама, че е някакъв свръх силен
свръх човек по-кафяв отколкото е...
Как си обяснявате факта, че Обама възнамерява да положи клетва
за втория си президентски мандат заклевайки се да служи честно
с две християнски Библии:
на някогашния американски президент Абрахам Линкълн (19 век) и
на преподобния лидер за равни граждански права Мартин Лутър Кинг (20 век)
(и двамата загинали от екстремисти)?
Апропо, през 1861 г. в християнска Русия бил публикуван декрет на цар Александър II за …
еманципация, равни поданически права,
на "крепостните крестяни", серви, sefs.
В Русия били напрежение и размирици, като в Европа, Азия, Америка.
В Америка, при Линколн, два броя "САЩ":
на про Демократичен север и на про Робовладелски юг.
Войни "граждански", в които "север" и "юг" също са условности.
Демокрацията надделяла, северното Обединение надделяло над
робовладелската южна Конфедерация, която подписала капитулация.
Дни по-късно Линкълн бил убит.
3 години по-късно Карл Маркс, който публикувал още през 1848 в Лондон
глобален антитеистичен Манифест за диктаторси "пролетарски" революции,
основал в Ню Йорк и Лондон глобална Асоциация на "работнически" профсъюзи.
Почти едновременно, Конфедеративни агенти от американския юг подпалили голям музей и хотели в Ню Йорк, опитвайки се да изгорят целия град.
В Стария свят... Европа... е Априлското въстание в България
срещу турската окупация през 1876 г.
После е християнската освободителна война на Балканите,
спонсорирана от руския цар Александър II.
Християнските войски (главно руски) стигат в Сан Стефано, предградие на Константинопол.
Не освобождават Константинопол от османските мохамедански турци поради ултиматум от някои европейски и азиатски монархии: британска, австрийска, балкански монархии и други.
Руският про демократичен цар Александър II загинал от атентат, подобно на американския президент Линкълн.
Предварителният мирен договор в Сан Стефано бил последван от
Берлински сговор на "велики" сили - за разпокъсване на България
Македония Европа, за нови про-тиранични войни,
под знамена на Марксизъм, Капитализъм и прочее разколнически "ценности".
Междувременно, Сан Стефано отдавна не се споменява като град квартал въпреки че е имало такъв дори в турската османска империя.
За съжаление, мърлявщина разнообразна омърляла Светини
на човеците в Европа, Азия и по-далеч.
Божието Богу, кесаревото кесарю...
докога ще забравяте вие другари...
Апропо, през 19 век били първите монети в Новия християнски свят
с надпис: In God We Trust.
Постоянно напомняйки за Един Господ Бог и за Вяра човечна.
Различно от марксистки а(нти)теистичен материализъм. Много различно.
Себе си събери в едно, разпилени.
Вредно вредиш, в крайно време.
Мърляш неистово, раздуваш вражди.
За Сан Стефано защо не помислиш.
Предварителен договор, предварителен мир
омърлял се някак си в стабул безспир.
Как тъй изчезнал Константинопол?
Великата столица на Бога Христа?
11
А Обама е вреден за САЩ защото
се стреми да раздели американското общество по няколко посоки:
1. Раздели ги на богати и бедни (няма средна класа)
2. Раздели ги на бели и черни (по разбираеми причини)
...
...
...
...
...
Американски атлантици в Куба ще ограничат емиграцията на високо квалифицирани работници и спортисти, която се очаква да се отприщи считано от идващия понеделник. http://edition.cnn.com/2013/01/11/world/americas/cuba-travel/index.html?hpt=hp_t3
Напално си прав №1. Не обращай внимание на глупазите 2,3 и4. А Обама е вреден за САЩ защото се стреми да раздели американското общество по няколко посоки:
1. Раздели ги на богати и бедни (няма средна класа)
2. Раздели ги на бели и черни (по разбираеми причини)
3. Раздели ги на нелегални и легални (заради латиносите)
4. Раздели ги на традизионни и нетрадизионни семеиства:
а) Поддражка за геи-браковете
б) Обещанията кам самотните майки (78% от черните раждат без детето да има офизиално баща, 54% от …
латиносите и27% са останалите - бели , монголоидни и т.н.
Сега се стреми с назначенията си да разтзепи и републиканската партия, само и само да остане на власт.
Преди 4 години бедните нуждаещи се от купони за храна бяха 32млн. сега- 45млн.
Още подробности?
The Trapper
САЩ успяха да се справят с кризата и вече бележат ръст в икономиката, но това едва ли беше заслуга на Барак Обама, този прогрес повече се дължеше на шистовата революция и избавянето от пълната енергийна зависимост на Америка от въглеводородни доставки, което пък отвори стотици хиляди нови работни места. И ако на икономическия фронт американският президент все пак може да отчете някакви успехи, то на външнополитическия фронт претърпя катастрофа. Последния месец Обама е подложен на унищожителна критика …
от републиканците заради краха на политиката му към Русия. Очевиден е пълния провал на така нареченото "презареждане" с която Обама толкова се гордееше преди 4 години. То не постигна нищо от основната си цел да направи Русия приятел на САЩ. В действителност с последните закони които прие Москва, закона за регистрация на чуждите агенти и антисирашкия закон от декември бяха ясен сигнал, че Русия се е запътила към нова Студена война. Путин пое по опасния реваншистки път да ревизира резултатите от загубената Първа Студена Война. Навремето Хитлерова Германия се спусна по същия опасен наклон да ревизира резултатите от загубата на Първата Световна Война и знаем колко печален беше краят на това начинание. Подобен ще бъде и резултата от Втората Студена Война, още повече че Русия няма ресурсите на СССР. Този провал във външната политика беше и основната причина за оттеглянето на Хилари Клинтън от поста на държавен секретар. В последната си реч от 06.12.2012 Клинтън подчерта, че САЩ няма да допуснат създаването на нов СССР, което вбеси Путин. Не стана ясно обаче дали това е мнението на Барак Обама или си е чисто емоционално изказване от страна на Клинтън. По склонен съм да вярвам, че това е личното мнение на дипломат номер едно на Америка, вземайки предвид, че през последните дни Обама търси дипломатически пътища за съживяване на "презареждането", каето според мен си е чиста загуба на време от страна на американската администраци. Явно, че е прекалено голямо желанието на президента да докаже на неговите опоненти, че той е бил правия по отношение на "презареждането", но това вече подсказва, че по отношение на Русия Обама изобщо не е в час и тепърва за него предстоят още по големи огорчения и разочарования във външната политика.
Хе-хе, Европа ще има да плаче за Джордж Буш. След като Обама ги остави да се разправят с Кадафи, скоро ще ги остави сами срещу мюсюлманите. А те не са далече, противно на наивните им илюзии. Досега ЦРУ е успяло да предоврати няколко атента в Европа (два от които в Германия), обаче ноже да има пропуски, като в Бургас. И след това ... вопли! Дим и пламъци! Кво стана, как така при нас!
Човек,който живее в САЩ и вижда положението отблизо, не може да не се съгласи с № 1. Обама се стреми към отдръпване на САЩ като световен арбитър.Налага драстично намаление на военният бюджет.Гласува доверие на отдавна изгубилата авторитет ООН,командвана от страни на третият свят и леви диктатури.Старият военен"хипар"и левичар Кери и Атлантическият пакт ! Как да не се засмееш?! Колкото до Хейгън,той отдавна е толкова републиканец,колкото и Обама. Статията е тенденциозно написана от привърженик на Обама.