Не е ли време да се спре съсипването на Седемте Рилски езера – и не само на тях

Както се оказва, една от най-ярките прояви на българщината в наши дни е да нагазиш с потури в Седемте Рилски езера и да цопаш там хоро, което да бъде надлежно заснето, за да поставиш рекорд в (небългарския) Гинес. Случаят от този уикенд предизвика многобройни реакции, включително от екоминистерството, което се закани да глоби танцьорите, тъй като по принцип е забранено да се влиза в което и да е от Седемте Рилски езера. Дали и доколко е патриотично да съсипваш националното природно богатство на страната си е отделен въпрос.

Фактът е обаче, че в тези и други високопланински езера все по-често се забелязват туристи, които влизат да се къпят там, да си мият доматите или просто да си изплакнат нещо.

Нашумелият случай с хорото за пореден път повдига въпроса опазват ли достатъчно адекватно екоминистерството и парковите дирекции защитените територии и какво може да се направи за застрашените от човешкото въздействие природни забележителности у нас.

Министерството на околната среда и водите обеща да бъде наложена глоба между 1000 и 10 хил. лв. на фондация "Нашият дом е България" за нарушението при снимането на сцени за нейния едноименен филм. Ще има и санкции от 5 до 100 лв. или между 500 и 5 хил. лв. за всеки от влезлите във водите на езерото Близнака. Тепърва ще се установяват поименно вандалите. Но парите – дори да са за максималните наказания, няма да спасят Седемте Рилски езера и заобикалящите ги уникални скали и поляни, които от години са подложени на безпощадно туристическо нашествие, оставящо след себе си боклуци, фекалии, прах и автомобилни газове. Езерата стават все по-топли и по-плитки, нападнати са от нетипични растителни видове и бактерията еширехия коли, което води до ефекта, наричан "заблатяване".

Предупрежденията за непредотвратими щети вървят от години, а лифтът, автомобилите и джиповете с туристи към Рилските езера – също.

Ако не се предприемат наистина адекватни мерки за ограничаване на хората, посещаващи Седемте Рилски езера, и продължава да няма и една химическа тоалетна в циркуса им, езерата си отиват, смята председателят на Асоциацията на парковете в България Тома Белев.

Има ли нарушения в разрешаването на филма?

Според него дирекцията на национален парк "Рила" е нарушила собствения си план за управление на защитената територия като е допуснала 300 души дори само да играят хорото на поляната край езерото Бъбрека, но те взели та влезли да потанцуват в съседното езеро Близнака. "В плана на парка се препоръчва групите там да са до 20 души максимум. За по-голяма група трябва преценка на министъра на околната среда и водите дали е допустима за зони от европейската екомрежа НАТУРА 2000", коментира Белев пред Mediapool.

Експертът от парк "Рила" Стефан Кирилов обаче твърди, че е достатъчна заповедта на директора и че друг път също са разрешавани и извършвани снимки на отделни кадри. Сега позволението също не било за масова проява, а за отделни сцени от филма, за който били посочени за участие до 300 души. "Проблемът е, че не са спазени съществуващите забрани на тази паркова територия. Пристъпва се към процедурата за определяне на нарушенията на участниците в снимките и на размера на санкциите им", посочи той пред Mediapool.
 
Кирилов смята, че в социалните мрежи са преувеличени твърденията за постоянно влизащи в природния парк джипове, въпреки забраната за това, но в същото време признава, че най-често налаганите от дирекцията на парка глоби са точно за това. Тези нарушения обаче ставали по-скоро извън активния сезон за посещения на езерата – от края на юли до края на август. От началото на юли до средата на септември във всяка от последните пет години имало два поста с бариери към единствените подстъпи към парка, охранявани всекидневно от по двама служители. По думите на експерта намалявало установяването на нарушения в природния парк и те паднали от наложените през 2017 г. глоби до досегашните 25 санкции за 2018 г.

Снимки във Фейсбук показват качващите се до езерата коли

Тома Белев обаче  репликира, че неконстатираните нарушения не означават, че такива няма. Той признава, че паркът полага усилия за охраната и недопускането на автомобили в защитената територия, но смята, че е тотално сгрешен подходът за опазване на Седемте Рилски езера и затова се задълбочават екологичните им проблеми.

Според парковата статистика посетителите на езерата намаляват

Статистиката на парка сочи, че през 2017 г. посетилите циркуса на езерата са 44 хиляди души, което е доста под регистрираните година по-рано 58 хил. туристи в тази зона. Най-голям брой хора се качват с лифта, посочва Кирилов, но се затруднява да даде данни какъв е техният дял, колко са пристигащите с автомобил, пеша или с велосипеди.

Капацитетът на лифта е 700 души на час

Председателят на парковата асоциация обаче е недоверчив към тази статистика, защото според него операторът на лифта не дава реалните данни за оборота си, а администрацията на парка не следи добре пешеходния поток. "700 души на час е капацитетът на лифта до Седемте Рилски езера и винаги има опашки", подкрепя недоверието си за изнесените данни за туристите Белев.

Според него точно многото хора влияят негативно на езерата. Дори самото тъпчене на почвата и запрашаването, предизвикано от многолюдното присъствие, вече нанася щети поради липса на обособени пътеки със специална настилка. Отделно е влиянието и на отпадъците, урината и фекалиите заради елементарната липса на химическа тоалетна в територията. "Крайно време е да се извърши оценка за човешкото въздействие върху екосистемата и да се реши посещенията на колко души дневно няма да я увреждат в дългосрочен аспект", допълва Белев. По думите му е недопустимо край езерата да се позволява паша на коне, както е в момента. Това също играе роля за увреждането на природата там, допълва той.

Предстои оценка на негативното човешко въздействие

Кирилов обясни пред Mediapool, че оценка за негативното въздействие на човека върху езерата ще бъде извършена през 2019 г. в рамките на технически проект за почистването им, който в момента се оценява за финансиране по оперативната програма "Околна среда". Този анализ трябва да даде и изходна информация за това какъв е броят посещения дневно, които няма да увреждат природната забележителност. Експертът обаче не се ангажира с прогноза дали на базата на тези данни ще се въведат ограничения за броя туристи или на такси за вход към езерата.

Това трябва да е решение на екоминистъра и то вероятно трябва да е единно за всички природни паркове, коментира представителят на парк "Рила".

Входни такси или ограничения за броя на туристите!?

Управляващият партньор на консултантската компания за устойчиво развитие "Денкщат" Боян Рашев смята, че има много прост начин тоталното унищожение на дивата природа да остане в историята и това е именно въвеждането на посетителски такси. Така "туристическият поток ще се управлява, ще има пари за реално опазване на езерата и хората ще бъдат научени да се държат адекватно", пише той във Фейсбук. За справка публикува ценовата листа за достъп по Плитвицките езера в Хърватия, където вход за възрастен в пиковия период е 40 лв.

Тома Белев обаче смята, че таксата за вход решава единствено финансови проблеми. Тя само ще направи невъзможен достъпа до природата за по-бедните хора, а в същото време не ограничава посещенията, които според него са реалният проблем на езерата. Той смята, че трябва да се въведат лимити за дневни посещения в циркуса им.

"В САЩ има услуги за посещения, спускания или други дейности в резервати, които се запазват за години напред", дава пример той. Според него паркът лесно може да управлява система за записвания на туристите и при достигане на лимита тя да се затваря за деня. Така хората ще могат да планират посещенията си, допълва природозащитникът, според когото и сегашният план за управление на парка дава право на директора му да управлява разумно човешкия поток в защитената територия.

Сегашните мерки не са достатъчни

"Може да се тръгне с едни ограничения, а при създаването на пътеки с подходящата за денивелацията настилки те да се променят. Не може хижа край езерата да рекламира във видеоклип на сайта си предлагане на ски спортове, които са забранени там, а при наш сигнал за това нарушение да ни се казва, че не е констатирано такова", допълва екоекспертът 

Според Белев много внимателно трябва да се изпълни и проектът за почистване на Седемте Рилски езера, тъй като има опасност при механичното премахване на растителност всъщност да се създадат условия за нейното размножаване и да се постигне точно обратният ефект.
 
Затова Министерството на околната среда и водите далеч не трябва да се ограничава с глобите и прилагането на досегашните мерки за природната забележителност, които се оказва, че не са достатъчни. Необходима е модерна и адекватна визия за опазването и управлението на този уникален ресурс, ако не искаме той да се превърне в Седемте Рилска блата.