Не може да искаш обединение вдясно, без да признаеш СДС за водещ фактор

Г-н Методиев, как ще коментирате изявлението на министъра на външните работи Соломон Паси, който преди ден заяви, че още вашето правителство е посочило 2006 г. като краен срок за затварянето на 3 и 4 реактор на АЕЦ "Козлодуй"?

Това е един несполучлив опит на г-н Паси, защото проблемът от една година е в рамките на компетенцията и управлението на министерството, което той оглавява. Не може да се говори, че през 1999 г. правителството на ОДС не е взело доброто решение. Първо, защото това фактически не е вярно. Второ, защото злепоставя българската държава.

Коя според вас би била най-адекватната политическа реакция от страна на СДС във връзка с решението на правителството за 3 и 4 блок, без да изпадне в конфузната ситуация да се откаже от позиции, които партията е защитавала по време на своето управление?

Отговорът се съдържа в декларацията на парламента от преди няколко дни. В крайна сметка тя беше в резултат на усилията на СДС и на парламентарния съюз на ОДС. Те настояваха за този текст, той е изцяло в духа на приемственост на правене на българската политика и е безспорна защита на националните интереси. Няма никакъв конфликт между това, което е правено в управление и сегашните ни действия като опозиция. Напротив, мисля, че има една последователност.

Парламентарната група на БСП се обявява категорично против затварянето на реакторите в АЕЦ "Козлодуй", от друга страна президентът Първанов се опитва да лавира с общи формулировки от типа на "…не бива да се предприемат ходове, които ще затруднят пътя ни към ЕС…"...

Мисля, че това е много характерно за БСП. Социалистите вече 12 години демонстрират едно единствено умение и то е да мимикрират. Да не поемат отговорност. Може би беше някакво изключение през 1995-96 година, когато се напънаха да го направят, но се оказаха неспособни са носят отговорността. Доведоха страната ни до фалит в истинския смисъл на думата. Днес не са се променили особено спрямо 1990 година. Те продължават се опитват по същия начин да участват във властта, неучаствайки. Да вземат решения, невземайки ги. Да излъчат личност за президент - и тук може би имат една лоша новина - че техният президент спечели! Сега вече не може да се мимикрира. Г-н Първанов няма как да мимикрира. Той трябва да има позиция и тя трябва да е позицията на българския президент, а не на бивш лидер на БСП.

Затова се получава разминаването, за което говорите. Естествено е, че той ще бъде колеблив във своите изказвания, за да може да съхранява все пак доверието, което има собствената му партия към него. Докога ще продължи това, аз не мога да прогнозирам. Но досегашната практика показва, че такъв конфликт между партията, излъчила президента и самия държавен глава, се получава често, да не кажа почти винаги.

Как си обяснявате като историк тенденцията към едно "олевяване" в обществото, ако можем да се доверим на изследванията и прогнозите на социолозите?

Що се отнася до историческия поглед, той може да бъде наистина еднозначен. В цялата ѝ история, независимо какви имена си слага - БРСДП, БКП, БСП, тази партия никога не е била в състояние да бъде друга, освен една лява демагогска сила. Винаги, когато се занимаваме с нейното реално политическо поведение, виждаме един популизъм, една лява демогогия. В това отношение те изключително старателно спазват своята приемственост. Що се отнася до тенденцията към връщане на обществено доверие към тази партия, значи в България има хора, които искат подобен тип политика и дават своето доверие на подобен тип политика. Защо го правят, това трудно мога да кажа.

СДС мълчи по повод всички обвинения на сегашното мнозинство, свързани с приватизацията и корупцията по време на вашето управление. Повечето хора възприемат мълчанието по-скоро като знак на съгласие...

Управлението през 1997-2001 г. извърши основната задача на прехода и това беше структурната реформа. При такава бърза смяна на собственост е логично да възникват подозрения. Отмахването им обаче не е политически въпрос. В демократична държава и демократична ситуация това е въпрос на институциите, които трябва да гарантират справедливост в обществото и те се намират в съдебната власт.

От тази гледна точка СДС не би могъл да бъде адвокат на собственото си управление в името на справедливостта. Мисля дори, че ще звучи нелепо. СДС няма за какво да се оправдава. Всеки, който иска да погледне добронамерено към големия въпрос - трябваше ли да се смени собствеността в България? и отговорът му е "да", то тогава ще признае, че управлението на Иван Костов извърши това. Упреците са свързани с конкретни въпроси и казуси, които се разрешават не в рамките на политическите партии и на изпълнителната и законодателна власт.

Могат ли определящите се като десни политически сили да се обединят и при необходимост да реагират адекватно, като в Словакия?

Политическия подход при местни избори, които ни предстоят, и при парламентарни, както в Словакия, е съвсем различен. Но и в единия, и в другия случай коалиционните формули са в пряка зависимост от електоралната тежест и от доверието, което обществото има към съответната политическа партия. Когато има претенция без изборни резултати, тогава е много трудно да се води конструктивен разговор. Когато има претенция, базирана на едни избори, за да се участва в други избори и да се правят коалиции, политическият разговор също е много сложен. Да кажем, че това предстои.

Като се говори за обединение на десница обаче, би трябвало да се каже коя е политическата сила в дясно. Мисля, че тук никой не може да оспорва, че тази политическа сила има своето име и вече 12-годишна история, и се казва СДС. Оттам насетне може да започне разговор, но при наличието на воля да се каже кой е водещият фактор в тази политическа десница на България. Да се казва, че такъв фактор няма, е лъжа, защото не отговаря на политическата реалност. А мисля, че на всеки, който иска да води такъв тип разговори, ще му бъде трудно да съобщава, че СДС е водещият политически фактор. Поради ред причини.