Не можем да започнем война само защото Саддам е лъжец - той трябва да представлява заплаха

Два пъти досега инспекторите на ООН обявиха, че не са открили неоспоримото доказателство в Ирак. Както се постара да обясни ръководителят на екипа инспектори Ханс Бликс, химическите бойни глави, намерени в четвъртък, не са такова доказателство.

Но те не са и доказателство за невинността на Саддам Хюсеин. Иракското обяснение - че били "забравени" - щеше да звучи комично, ако въпросът не беше толкова сериозен. Дали са останали, защото някога иракският режим е имал толкова много химически оръжия, че не е успявал да проследи съдбата на всичките? Или защото сега е толкова ангажиран да се сдобие с ядрени оръжия, че опитите да се разработят оръжия с малко по-малко разрушителна сила са останали на заден план?

Откриването на документи, свързани с обогатяване на уран, за което бе съобщено в събота, също, според инспекторите, не е достатъчна причина за война. "Не може да се каже, че сме открили неоспоримо доказателство, повтори Мохамед ел Барадеи, шеф на специалистите по ядрени оръжия. Но това повдига големия въпрос за прозрачността."

"Прозрачност" е любезен начин да наречем проблема. Но не можем да започнем война само защото Саддам е лъжец. Това си го знаехме и преди. Eстествено, неговите хитрости трябва да станат ясни на всички. Въпреки че празните бойни глави или старите документи сами по себе си не са толкова важни, фактът, че не са споменати в "пълната" иракска декларация, е едно от условията за война в резолюция 1441 на ООН. Но от формулировката на резолюцията става ясно, че макар да става дума за "ново съществено нарушение" на задълженията на Ирак, то трябва бъде докладвано на Съвета за сигурност, който да вземе становище.

Това, което не знаем, е дали лъжите на Саддам прикриват напреднала програма за разработване на оръжия за масово унищожаване, или са жалък опит от негова страна да заздрави властта си. Точно на този въпрос трябва да отговорят инспекторите на ООН. За да може светът да се убеди, че Саддам представлява достатъчно сериозна и непосредствена заплаха и военни действия биха били оправдани, трябва да има и възпрепятстване, а не само пропуски. Само когато Ирак забрани на инспекторите да влязат в определена сграда, можем да смятаме, че има нещо потайно, от което да се страхуваме.

Но ако нищо подобно не се случи до края на пролетта, когато изтича удобното за САЩ време за започване на война, ООН ще се изправи пред труден избор. Тя трябва да реши каква е целта на инспекциите. По този въпрос вече има противоречия между Бликс и президента Буш. За Буш задачата на инспекторите е да кажат "да" или "не" на войната - избор, който до голяма степен е предрешен.

Бликс, от своя страна, каза вчера при пристигането си в Багдад, че инспекциите са "процес", "мирна алтернатива". Това със сигурност е позиция, около която светът трябва да се обедини. Каквито и да са намеренията, амбициите и тайните планове на Саддам, на практика ще му бъде невъзможно да създаде атомна бомба, докато белите джипове и хеликоптери на инспекторите имат свободен достъп навсякъде в страната. Производството на химически и биологически оръжия може да е малко по-лесно, но все пак е трудно.

"Възпирането" на Саддам Хюсеин за неопределено време едва ли е най-добрият резултат. За народа на Ирак и съседите ще е по-хубаво, ако режимът падне. Но в обозримо бъдеще агресивните инспекции са за предпочитане пред войната. Абстрактно погледнато е лесно да си против войната. Сега противниците на тази война трябва да се фокусират върху практическите страни на "мирната алтернатива" на Бликс.

По БТА