Не прекалихме ли с кризисните щабове?

Българската страна засега не смята да пита руската страна какъв газ е използван при освобождаването на заложниците в московския театър, стана ясно от изявление на говорителя на МВнР Любомир Тодоров.

Днес той обясни, че от тримата българи сред бившите заложници само един - Веселин Недков - е с българско гражданство и той е жив и здрав.

Бесарабският българин с руско гражданство Юри Габров също е жив и здрав. Българската с австрийско гражданство Емилия Узунова обаче е мъртва. Истината за нейната смърт бе крита през целия неделен ден. Освен това и до днес официалната позиция на българските власти е като тази на руските - че Емилия Узунова починала от нелекувана бронхопневмония. Австрийците обаче са убедени, че причината за смъртта е "специалният газ", използван от руските спецслужби, който и досега се пази в тайна.

Всичко това може би нямаше да има отношение към позицията на външното ни министерство, ако преди това то не беше заявило съвсем друг тип ангажимент към кризата със заложниците в Москва. Почти веднага след като се разбра, че има задържани заложници, външният министър Соломон Паси обяви драматично създаването на поредния специален Кризисен щаб към МВнР, който трябваше да следи за съдбата на българите, задържани от терористите. За да се оправдае вероятно наличието на кризисен щаб, към единствения българин с българско гражданство, бяха включени другите двама - Емилия Узунова и Юри Габров.

Дори след вестта за освобождаването на заложниците в неделя сутрин Соломон Паси обяви, че Кризисният щаб ще продължи да действа, докато не се изясни какво се е случило с тримата.

Днес разбираме, че външното ни министерство всъщност не иска да изясни какво се е случило. За него случаят е приключен.

Може би това "снишаване" и нежелание да дразним Москва с неудобни въпроси щеше да е донякъде оправдано, ако преди това не бяхме били тъпана с кризисния щаб за тримата сънародници.

Ето защо днешната позиция на външно министерство звучи нелепо.

Освен това твърде спорно е и преекспонирането на българската грижа само към българските заложници в Москва. Ами ако такива там нямаше, България по-малко загрижена ли щеше да бъде за съдбата на задържаните?

Създаването на кризисни щабове по всеки повод се превърна в любимо PR занимание на Соломон Паси. Такива външното министерство обявява по всеки повод - за задържани моряци в Румъния, за българския екипаж на "Лимбург", за български журналисти, попаднали в затруднение зад граница и т.н.

Не е известно външните министерства на други държави да създават кризисни щабове по подобни поводи. Което не означава, че с техни граждани не се случват трагедии и нещастия из разни точки на планетата. Но кой знае защо, другите външни министерства и техните правителства успяват да си вършат работата и без нарочно създадени кризисни щабове.