Външният министър Николай Младенов потвърди в сряда позицията си, че директорът на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров няма да бъде назначен за посланик, какъвто анонс направи по-рано премиерът Бойко Борисов
"Не, няма да става посланик", заяви външният министър на пресконференция и отказа да коментира казуса.
Преди дни премиерът Бойко Борисов съобщи, че несменяемият вече девет години шеф на НРС Кирчо Киров ще бъде махнат от поста и ще бъде предложен за посланик. След това Младенов категорично отрече такава възможност. "Не можеш да изпратиш началника на разузнаването за посланик, особено ако е бил част от ДС", посочи Младенов.
До момента премиерът Бойко Борисов не е обявил публично, че е ревизирал решението си да изпрати офицера от Първо главно управление на бившата Държавна сигурност ген. Кирчо Киров за посланик.
В сряда ген. Кирчо Киров обясни, че има отлични отношения с Николай Младенов.
"Благодаря му за критичните понякога бележки. Не бих могъл да коментирам ситуацията, която възникна с изразеното от премиера желание за моето бъдеще. То ще е решение между премиера Борисов и министър Младенов. Приемам неговата реакция като принципна", заяви Киров в интервю за в. "Преса".
Заявката на Борисов за посланическо назначение на офицера от Първо главно управление на бившата Държавна сигурност ген. Кирчо Киров става година след изявлението му, че ще махне всички посланици с агентурно минало и след като външният министър Николай Младенов се посвети на мисията да изчисти висшите етажи на дипломацията от кадри на ДС.
Борисов и Младенов обявиха по-рано, че повече няма да бъдат изпращани посланици с кариера в Държавна сигурност зад граница, след като се оказа, че почти половината български посланици са работили за бившите служби.
Правителството на ГЕРБ в момента подготвя пакет предложения за нови посланици, които трябва да минат, след като избрания за президент Росен Плевнелиев встъпи в длъжност в края на месеца.
В сряда Младенов обясни, че процедурата по определянето на новите посланици вече е в напреднала фаза, но отказа да даде подробности. По неофициална информация обаче новите посланици са предмет на остри спорове в управляващата партия и между ГЕРБ и ръководството на Външното министерство.
От МВнР вече обявиха, че процедурата по избор на посланици няма да бъде променяна и както досега, няма да се дава публичност на номинациите, съгласуването и одобрението им.
Както досега, имената на новите посланици ще бъдат съобщени официално едва след издаването на президентски укази за назначенията.
Посланиците се назначават по предложение на правителството и с указ на държавния глава, като от години пазарлъците за постовете и имената на новите възможни посланици се превръщат в една от най-строго пазените тайни.
Правителството от ГЕРБ ще трябва да назначи повече от 50 нови посланици, които да заменят изтеглените заради работата им към ДС и посланиците с изтичащи мандати.
Според закона за дипломатическата служба 20% от посланиците може да са от т.нар. политическа квота, която обаче не е дефинирана точно в закона. Традиционно към посланически постове проявяват интерес депутати и функционери на управляващите.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
90 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Господин Борисов,
Господин Плевнелиев,
Призоваваме Ви да вземето решение по казуса Киров в най-скоро време. Но не само като смяна на една креатура с друга, а изход за доброто на Службата. Такива мекерета, които са били слуги от НСО на г-жа Елена Костова, без подготовка - езикова и професионална, служили на госпожата с теменужките и след 2001 год., когато Иван Костов бе уволнен от народа, работил в нейна фирма, обслужвал крадливите й интереси, дошъл в НРС през 2003 г. с идването на Киров на власт, …
бил слуга и на въпросния директор, бутан, тикан, превилигирован...... и накрая назначен за зам. директор! Дано ТАЗИ ЦЕЛУВКА НА КИРОВ... му направи мечешка услуга. Човек на Костов шеф на НРС! Не стига ли времето на Димо Гяуров, съсекъл толкова кадри, че е достоен за бой с камъни! Вземете решение! Каквото и да е то, но без настоящи и бивши слуги в НРС!! Там има достойни хора.
ВУНЧЕ-Е-Е-Е-Е-Е-В,знаеме кой си и за кого работиш!
10 9 8 7 6 5 4 3 2 1 уво
внимание-замитат се следи! но има хора, които знаят за следите
СТРАНИЧЕН КОМЕНТАР ПО ТЕМАТА:
Г-н Борисов, само Вие можете да направите нещо за да се успокои ситуацията на "Хайдушка поляна" като освободите от поста му генерал лейтенант Кирчо Киров, директор на НРС още през първият ден, в който новият президент встъпи в длъжност. Явно Киров е лишен от офицерска чест и сам оставка няма да си подаде, след като стана и за посмешище с желанието си да става посланик.
Не четете ли как изливат душите си дълго стискащите зъби сегашни и бивши разузнавачи, които вече 10 …
дни явно и не спят, очаквайки решение от ваша страна. Това, което е ставало при този Подлизурко, е невъобразима гавра с почтените хора, което е видно от всичко написано за него. Явно девет години под ръководството на този Псевдотопразузнавач №1 и "български Джеймс Бонд" им стигат!
Но истинските разузнавачите са хора не само на плащта, но и на кинжала, в смисъл - свикнали са да рискуват. Очевидно те няма повече какво да губят. Какво още чакате? Да започне Хайдушка пролет ли?
Махнете я тази Кирчокировщина, сложете бързо когото прецените, дори и никой не поставяйте, направете И.Д.,поемете ако трябва и лично командването, но спрете агонията!
А после си правете законите за специалните служби,включително и за НРС. Обединявайте,прехвърляйте на друго подчинение, разделяйте,създавайте координация - Ваше право, важното е РАЗУЗНАВАНЕТО да го бъде и да служи на България, че както е тръгнало ще останем и без него, което още веднъж ще покаже, че сме уникални в света и в това отношение.
№84 - Явно става въпрос за путкоплашилниците от най-тесния кръг на Кирчо и ония, дето му подсигуряваха контрабандните канали и марфата, за което бяха наградени със синекурни длъжности, и постове на най-леките, на най-красиви места в чужбина. Ами къде са други двама, ама супер негови най-близки бандитчета, единият с прякора Вечният, а другата - Дебеланката? Снижили са се и си траят. Та те най-добре знаят как Подлизурко забогатя, ама и те се облажиха...Няма ли да поразкажат нещо? Или когато отмине бурята пак ще се правят на герои пред поредния за тях директор.
Учудвам се как Киров още не е активирал подчинените си подлизурковци да се правят на Матросовци в сайта! Вероятно го е направил, но....... корабът потъва бързо! Когато ядоха кюфтетата им беше гот, ама сага се крият като шушумиги. А кюфтета имаше в изобилие. То не бяха лондонски, римски, парижки, бонски, мадридски.... и тем подобни кюфтаци. А имаше и една по-нископоставена кохорта от селски разведчици, плъзнали по Балканския регион. Къде са те сега. Или ще се снишат и чакат следващия директор. Имам …
усещането, че това ще е напразно. Дано съм прав!! А на № 83 ще кажа! Не се прави на балама и невежа. Има Барселона, има Реал Мадрид, има и Компостела и Майорка. Някой преди мен беше писал за коня, магарето и кокошката!
кой е Людмил Ангелов?
До №81:
Шефът на НРС Кирчо Киров няма никаква представа за това, което разказва г-н Атанас Кремелиев, защото винаги е бил пълен аутсайдер в българското разузнаване, работейки в т.нар. "селски" раздел. Той дори не познава лично хората, отдавали здраве и живота си за тази служба, асове в нея.
И една поправка, Кременлиев не е бил зам.началник на отдела, който се цитира, а негов ръководител. Той е отговарял за оперативната работа на службата в Европа. Корав македонец, с тежък характер, скъсвал от гонка …
подчинените си, без да се лигави с тях. Възпитавал ги в дух на патриотизъм и честно служене на Родината. Специалист в сферата на международния туризъм, доказал се вербовчик на класна агентура в чужбина. По негово време повишенията в длъжност са били само при вербовка на сериозен агент-чужденец с разузнавателни възможности. България винаги от съществуването си е имала сериозно разузнаване, благодарение и на което се е съхранила до днес и след години, когато се отстранят щетите върху НРС от Димо Гяуров и най-вече от Кирчо Киров, включително шуробаджанашките му назначения, пак ще има. Та това е първата професия в света и няма държава без нея, а българите се славят като вещи професионалисти в този занаят.
Нека г-н Кременлиев бъде жив и здрав през Новата 2012 г.!
P.s. Следва да се има предвид, че такива български разузнавачи като Наско Кременлиев е имало много, че и още по-добри. Сега също вероятно има някои на необходимото ниво, доказателство за което е, че все още съществува българска държава. И както се казва, дето е текло, пак ще тече, въпреки всичко...
Атанас Кременлиев:
Чужди съветници сбъркаха прехода
Отзованите сега посланици бяха обект на специална операция на ЦРУ с кодово название "Ухажване", разказва разузнавачът от кариерата, 13. Януари 2012.
АТАНАС КРЕМЕНЛИЕВ е разузнавач от кариерата. В българските органи за сигурност служи 29 години, от които 25 в Националната разузнавателна служба. Бил е зам.-началник на "Западни страни и НАТО" в Първо главно управление, полковник. Работил е в пет отдела, което е рядкост за разузнавачите - обикновено …
те са специалисти в едно направление. През м.г. издаде книгата "Из лабиринтите на българското разузнаване" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски") - изповед за част от преживяното и откровения за тайнствата на разузнавачите.
Цитат:
"Доброжелателите" отвън и днес искат икономически слаба България
- Г-н Кременлиев, всичко ли е "разконспирирано" около българския преход?
- Смятам, че не. Голяма част от кадровите дела, т.нар. досиета, които отидоха в едноименната комисия със сложна абревиатура, са, така да се каже, второстепенни. Големите случаи и не бяха предадени. И ако комисията изнася факти и дава, общо взето, негативна оценка на разузнаването, това е така, защото няма пълна представа за свършеното в действителност. Не са разкрити сериозните източници на българското разузнаване. А то имаше неколкостотин такива сътрудници - високопоставени лица, чуждестранни министри, генерали, водещи журналисти, политолози, анализатори.
- Но в управлението на страната се смениха различни политици. Те имаха ли достъп до натрупаната информация?
- Ограничен кръг от хората по върховете имаха. Те са бъркали, ровили са, почти всичко са чели, но гласност не е дадена.
- Каква е връзката на ДС с нашите дисиденти? Каква беше ролята им в прехода?
- Сега се правят оценки, че дисидентските движения са тези, които направиха възможен прехода. В някои държави те бяха много силни - в Съветския съюз (в писателските и еврейските кръгове), в Полша ("Солидарност"), чехите имаха своя Вацлав Хавел и "Харта 77", германците имаха силно антисоциалистическо движение в клерикалните среди. У нас организирано дисидентско движение нямаше. Съпротивата срещу властта беше от собствената партия. Западът много се чудеше какъв е този феномен у нас. Дори Живков в тесен кръг казал: "Да дадем на 30-40 души да лаят, защото не мога да обяснявам на Запада защо при нас няма дисиденти." Но му казали: "Не трябва да цепим интелигенцията, трябва да съхраним единството."
На мен са ми известни два случая, в които "противникови" разузнавания - основно ЦРУ, направиха опити да създадат изкуствено дисидентско движение в България. Единият беше с разпространяването на "Харта 77" на чешките дисиденти у нас. Имахме човек в групата, която реализираше проекта, той ни съобщи навреме каква е целта на операцията и всичко бе прихванато в началото. Вторият опит беше на няколко разузнавания - италианско и американско, като използваха територията на Холандия. Там подготвиха човек, който дойде у нас с нова "Харта 78". Движението бе известно като АБД (Асоциация на българските дисиденти). Създадена бе група, хвърляха позиви в София и големите градове. Имаше сериозен смут, започнахме да си прехвърляме вината. Макар и случайно, човекът беше заловен. Заснет бе специален филм, който бе излъчен. След това направихме опит наши журналисти да посетят кантората в Амстердам, която служеше като прикритие на това движение, и да вземат интервю, но всичко бе покрито.
- С прехода, с ДС и с разузнаването са свързани и митичните куфарчета с червени пари? Колко дадоха на вас?
- (Смее се.) Дори и разузнаването намесват. А то имаше едно силно направление - научно-техническо, което беше полезно на държавата в годините на ембарго за технологии. И създаде работа на българските предприятия. Официално се признава, че то изгради две сериозни направления в икономиката ни - електрониката (бяхме доста напред) и химията (особено лекарствените средства). За да се гарантира работата по тези направления, да се заобикаля ембаргото, се създадоха фирми от името на външнотърговски централи, в които решаваща роля играеше разузнаването. Тези фирми, оглавявани от наши оперативни работници, се справяха успешно и имаха доста средства - и в задгранични банки, и в страната. Силно беше предприятието "Инко", то имаше над 30 млн. лв. печалба в началото на демократичните промени. Новите управници обаче сложиха свои хора начело на фирмата и за няколко години тези пари изчезнаха. Те не се изпариха по времето на социализма, не изчезнаха и в периода, в който все още на власт беше социалистическата партия, а след това, по време на другите правителства. Но е пресилено е да се смята, че тези фирми са били перачници на пари и чрез тях са изнесени милионите на България.
Що се отнася до митичните куфарчета, нещата са силно изкористени. Партията беше масова, имаше над 1 млн. членове, печеливши вестници и издателство. Всички плащаха членски внос, а работещите зад граница - и във валута. Доколкото знам, тези пари са отивали в специален фонд. Естествено партията в някаква степен се е разпореждала с тях, но нямам информация на кого и как са давани, как са употребени. Темата с куфарчетата се преекспонира и се използва и досега от политици за дискредитиране на партията.
- Как се отрази промяната на българското разузнаване? Кои са виновниците за смазването му?
- Българското разузнаване в началото на прехода беше добре функционираща система - солидна, с качествен информационен продукт. Имаше и своите слабости - беше много раздуто за мащабите на страна като България. Нуждаеше се от преструктуриране, но се тръгна по пътя на отрицанието и унищожението. Това стана по препоръка на многото чуждестранни съветници у нас. Те бяха свързани с противникови специални служби, действаха по техни указания - разни Мишевци, Алексиевци, Джон-Паницовци и др. храненици на Запада, които дойдоха в България и започнаха да дават съвети. Американците дори поставиха като условие закриване на научно-техническото разузнаване за начало на диалог с тях.
- Можеше ли преходът да бъде по-различен?
- Да. Нашият преход е най-сбъркан, най-неизгоден за хората в сравнение с другите социалистически страни. Рушеше се, а не се градеше. В разузнаването бяхме в безтегловност. След промените никой не ни търсеше. Сами стигнахме до извода, че трябва да помогнем, да съдействаме с потенциала, който имаме. Имахме добри агентурни позиции в страни, изживели подобен катарзис - Гърция, Испания, Турция. Хората изявиха готовност да дойдат и да помогнат. Предложихме това - и на Петър Младенов, и на Желю Желев, и на Андрей Луканов, и на др., но не последва реакция. Бяхме навлезли в дълбокия коловоз, който ни доведе до лоши последици.
Дори и ние, разузнавачите, не успяхме да се възползваме от случилото се за собственото си оцеляване. Чехите, като ги уволниха, използваха агентурата си на Запад, за да създадат фирми. Като докладвали на Вацлав Хавел колко дълбоко разузнаването е навлязло в икономическия живот на страната и умували какво да правят, той попитал: "Спазват ли законите?" Отговорили: "Спазват ги." "Полезни ли са на държавата?" "Полезни са." "Тогава работете с тях, не ги закачайте." Дори руснаците се ориентираха по-добре от нас и навлязоха сериозно в бизнеса.
- И при нас сигурно е имало такива?
- Разузнавачи? Не, не ми е известно. Единици имат що-годе свестен бизнес, основната част разчитат на пенсиите.
- Защо тези, на които дадохте информация и съвети, не поискаха държавата да има друг преход?
- Отдавам го на некомпетентността на политическата класа. Случайни и безотговорни хора излязоха на повърхността. България така и не роди голям политик на прехода, с малки изключения.
Не запазихме нито един клон на промишлеността. Разузнаването създаде поне два, няма ги. Парите от сбърканата приватизация - чисто разграбване на националното богатство от порядъка на 70-80 млрд. лв., отидоха в безотговорни хора, които не ги реинвестираха. А забраниха на специалните служби да се занимават с проблемите на приватизацията. Иван Костов официално им каза: "Нямате работа там да се месите!" "Доброжелателите" отвън искаха и искат икономически слаба България.
- Другите държави правили ли са "експерименти" в областта на националната сигурност и дипломацията, каквито правим ние?
- В Испания например след падането на Франко взеха решение и унищожиха всички досиета. В Австрия по време на студената война 50 000 граждани с леви убеждения са имали досиета в тайната полиция. Когато става въпрос какво да се прави с досиетата им, парламентът приема решение и ги унищожава.
А въпросът с дипломатите... През 70-те години на миналия век американците измислят една операция "Ухажване". Целта е да се осигури дълбоко агентурно проникване в социалистическите страни и посредством агентурата да се работи в посока ерозиране на социалистическата система.
В ЦРУ се създава елитна група от 300 души, които имат пълномощия, където намерят гражданин на социалистическа държава, без формалности, без проучване да му отправят предложение за сътрудничество. Доктрината "Ухажване" се възприе от всички разузнавания на капиталистически държави, които работеха срещу нас, под ръководството на ЦРУ. В нея ние, българите, бяхме главна прицелна точка. Разглеждаха ни като най-близка на СССР държава и чрез България се търсеше възможност за проникване в Съветския съюз.
Всички посланици, които днес отзовават и разпъват по медиите, са завършили в СССР, част от тях са женени за рускини. Те бяха основна цел на ЦРУ. В онези години регистрирахме по 30 опита годишно за вербуване на наши дипломати, журналисти, търговци - сериозна атака. Търсехме контакт с тези хора, не толкова за да бъдат наши сътрудници (дипломатите сами събират информация, това е част от работата им), а за да ги предпазим и подготвим за срещите им с чуждите разузнавания.
Но всяка промяна у нас се е използвала, за да се прехвърли вината на специалните служби.