Нищо не налага приемане на нов закон за медиите

Според Вас какво налага смяната на Закона за радиото и телевизията в този момент?

Абсолютно нищо не налага приемането на нов закон и буди недоумение защо се предлага сега. Обстоятелството, че няма никаква причина, никакви сериозни мотиви за промяна в законодателството, скрива истинските цели на този закон, който се внася. Очевидно е, че с поредната промяна в медийното законодателство, управляващото мнозинство ще се опита да реши конкретни кадрови проблеми и промени. Това, което всъщност го видяхме като представление миналата година, когато Върховният административен съд постанови, че смяната на Лиляна Попова от поста шеф на БНТ е нарушение на закона.

Има толкова по-съществени закони у нас, които трябва да се приемат, а изведнъж се оказва, че много бързо и чевръсто, след дълги месеци публично отричане, че се прави нов медиен закон, изведнъж той се появява и трябва да подмени стария.

Много важно е да се каже, че е абсурдно да се конституират два регулаторни органа за електронните медии в България, както възнамерява този нов закон. Несъстоятелно е да се позоваваме на практики в Германия. Просто е абсурдно! Разкош е за страна като България да си прави два регулаторни органа. Това са два органа, които естествено обрасват с огромна администрация. Въобще с един такъв бюджетен разкош от гледна точка на разходите... Срамно е, когато непрекъснато се говори, че няма пари за социални разходи, да се прави нещо абсолютно ненужно като това.

Срамно е в такава ситуация да се правят два регулаторни органа!

Пак казвам - като се правят съпоставки със съвършено различни практики и със съвършено различна ситуация!

Какво ще последва? Ще последва създаването на два регулаторни органа, които автоматично ще доведе до подмяната на хората от СЕМ, а от там нататък и до други подмени.

Доста скандално е съкращаването на президентската квота и свеждането ѝ до двама души в двата нови надзора. Все пак не знам защо законодателят забравя, но президентът се избира с мажоритарен вот от народа. Хубаво е управляващите да прочетат Конституцията и да видят какво е мястото на президента у нас. Скандално е съотношение пет към две, при което парламентарното мнозинство си гарантира избор с квалифицирано мнозинство на новите регулаторни органи.

Само по себе си, създаването на два регулаторни органа крие опасност за много по-засилен контрол над медиите и в крайна сметка до ограничаване на свободата на словото.

Докога професионалната общност ще допуска такова пренебрежително отношение към свободата на словото?

Големият въпрос вече е какво прави гилдията и дали е безсилна. Първото, което се видя през последните дни е, че радио-операторите и въобще медийните организации, се опитват да въздействат с тези инструменти, с които разполагат - обсъждания, декларации, обществен натиск. Професионалната общност обаче би била много по-могъща, ако в нея имаше развито професионално самосъзнание и ако имаше солидарно мислене.

Т.е. когато нещо се случва с някой вестник - примерно той е застрашен от някакъв натиск, да реагират и електронните медии. Само ако наистина има развито професионално самосъзнание, мисля, че общността би била много по-могъща. Макар че, като казвам това и изпадам в песимизъм...

Уви, у нас не се прави медийно законодателство с перспектива, а често пъти това, което се прави - включително и промените, се прави с конюнктурни политически цели.

Трудно е някой да обясни сега кое налага два регулаторни органа. Пълен абсурд е твърдението, че имало конфликт на интереси в регулирането на държавните и частните медии от един и същ регулаторен орган, че хората в него влизали в конфликтни интереси...

Кой твърди това?

Чух, че го каза г-н Иван Павлов. Аз не знам, дали точно знае какво е конфликт на интереси, защото има равнопоставеност на собственостите по Конституция. Освен това не знам дали се замислят законотворците, но създаването на тези два нови регулаторни органа могат да доведат до нови противоречия и конфликти.

Ще дам един пример - становище на СЕМ за т.нар. самопромоция, самореклама и за възможността спонсорски заставки да присъстват в нея. Сега аз няма да обсъждам доколко правилно беше това решение на СЕМ, но при всяка аналогична ситуация на тази, при която бъдещият Съвет за частни медии /СЧЕМ/ гласува някакво решение по един начин, решава даден казус, а другият Съвет за публични медии /СПЕМ/ решава по друг начин този казус, защото това може да се случи, когато става дума за реклама и пр., и тогава какво ще стане?

Тогава едното решение ще служи за публичните медии, а другото - за частните...

При което ще се окаже, че един и същ казус се разрешава по изключително "справедлив" начин. Значи - едните решават с един аршин, а другите решават с друг аршин.Това е много интересно.

Да не говорим за това , че има търговски оператори, които работят в обществена полза и всъщност са обществени медии и обществени телевизии. Какво въобще налага разделянето?

Ясно е, че на гърба на данъкоплатеца ще се стовари нещо, чрез което се решава елементарна кадрова задачка. Това е.

Предполагам, че сте чели законопроекта. Има ли нещо положително в развитието на правилата, т.е. в областта на финансирането, управлението на публичните медии?

Ако има нещо, което наистина да трябва да се реши, това е въпросът с финансирането, но такова нещо не се забелязва.

Законопроектът предвижда създаването на Обществен програмен съвет, който ще събере на едно място от една страна Обществен съвет - консултативен орган и от друга страна - Програмен съвет. Това как ще способства по-добрата защита на зрителския интерес?

Изобщо няма да способства. Първо, вижте състава на този Обществен съвет - там огромната част са представители на политическите партии, на държавните институции и пр. Когато става дума за Програмен съвет, аз не си го представям точно като обществен. Програмният съвет трябва да се състои от хора, които да са компетентни в дадената сфера, а при Общественият съвет, когато става дума за такъв, по дефиниция може да има други функции. Може да приема оплаквания от зрители, да речем. Това са две различни функции по същество, но не това е най-голямата драма на закона. Наистина, в този проект има интегриране на тези две функции - от една страна програмната и от друга на такъв Обществен съвет. Аз винаги съм изпитвала някакви притеснения към подобен тип съвети...но когато в един закон не се гарантира независимост на регулатора, което ще гарантира и независимост на медиите, тогава какъв смисъл има един обществен съвет?