Ниските данъци – ресурс за икономически растеж

Липсата на единна визия за съдебната реформа в тройната управляваща коалиция и очертаващата се възможност новото правителство да се опита да стимулира икономически растеж чрез държавното преразпределение бяха представени в първата част от анализа на Института за пазарна икономика. Във втората част екипът подробно се спира на минусите от високото данъчно облагане, с което се свързва високото държавно преразпределение, и с примери показва ефектите от понижаването на данъците.

Данъчната тежест в България в момента

Най-високата данъчна тежест в България е по отношение на облагането на труда. То се извършва чрез осигуровки, които са около 42.7% от брутната заплата и чрез данък върху доходите, който е между 10 и 24% за различните подоходни групи. Ставката по данъка върху доходите нараства с нарастване на облагаемия доход, т.е. този данък е прогресивен. От друга страна, облагането с осигуровки е регресивно, защото доходи над 1300 лева месечно не се облагат.

В резултат, общата данъчно-осигурителна тежест е прогресивна за хората с по-ниски доходи и регресивна след това. По този начин с най-висока тежест се облага средната класа (най-високата ставка е 46%), докато най-бедните и най-богатите понасят относително по-ниско данъчно-осигурително бреме. Казано с други думи, всички в България плащат високи данъци и осигуровки, а най-високо бреме поема средната класа.

Облагане на труда - данъци и осигуровки, 2005 година

Източник: собствени изчисления

Печалбите на компаниите се облагат с данък върху печалбата и с данък върху дивидентите, ако се разпределят печалбите. За 2005 г. данъкът върху печалбата е 15%, а данъкът върху дивидентите е 7%. Следователно ефективната ставка на облагане на разпределената печалба в момента е 20.95% (15% облагане на общата печалба + 7% данък върху дивидентите, с който се облага разпределената печалба), докато ефективното облагане на реинвестираната печалба е 15%.

В момента в Европа има поне осем страни, които имат по-нисък или равен на българския данък върху печалбата. Например в Естония се прилага нулев данък върху реинвестираната печалба, в Черна гора данъкът е 9%, в Сърбия – 10%, а в Ирландия е 12.5%.

Потреблението се облага с данък върху добавената стойност от 20%, в допълнение се налагат и акцизи върху различни стоки (горива, тютюневи изделия, спиртни напитки). По отношение на ДДС българската ставка от 20% е сред високите в Европа. Сред 25-те страни от Европейския съюз 15 имат по-ниска ставка по данъка върху добавената стойност. Акцизите в България са относително ниски за момента, но заради изискванията на присъединяването към ЕС те ще продължат да се повишават.

Най-общият измерител на данъчното бреме са консолидираните приходи на държавата като дял от брутния вътрешен продукт. През последните години общото данъчно бреме се запазва на нива от около над 40% от БВП. За сравнение, нито една от новите страни-членки на ЕС няма толкова високо общо данъчно бреме.

Ефекти от високото данъчно бреме

Както показахме, всички в България понасят високо данъчно бреме, а най-високо се облага средната класа.  Колкото по-висока е данъчно-осигурителната тежест, толкова по-ниски са стимулите за предприемачество и поемане на риск.  Когато един предприемач знае, че държавата ще му отнеме голяма част от евентуалната печалба, но няма да му покрие никаква част от евентуалната загуба, той може да се въздържи от поемане на риск, от извършване на предприемаческа дейност.

По същия начин, високото данъчно бреме дестимулира инвестирането в по-високо образование, в подобряване на квалификацията и уменията, обезсърчава и полагането на повече труд.  Следователно колкото повече се облага средната класа, толкова по-малка е тя и обратно – когато средната класа се облага с ниски данъци, тя е по-голяма.

Високите данъчни ставки намаляват разполагаемия доход на работещите и предприемчивите. Така например, ако вместо досегашните данъчни ставки се въведе плоска ставка от 10% за данъка върху доходите, осигурителните вноски и данъка върху печалбата, резултатът ще бъде над 30% увеличение на разполагаемия доход. За едно семейство със средни доходи това са над 1700 лева годишно нарастване на дохода.

Високите данъчни ставки пораждат свръх-данъчно бреме. То представлява чистата загуба на блага, които биха били произведени, ако нямаше данъчно облагане. Това показва, че загубата на благосъстояние за данъкоплатците е по-голяма от събраните приходи за правителството, един допълнителен лев приход в бюджета струва на данъкоплатците повече от един лев намаление на чистия доход. Следователно, поради наличието на свръх-данъчно бреме намаляването на данъците с един лев генерира ползи за икономиката на стойност по-висока от един лев.

Данъчните ставки влияят и върху сивата икономика - колкото по-високи са ставките, толкова повече се увеличава сивата икономика.  Високите данъци намаляват и стимулите за труд. По-ниските данъци стимулират повече труд и по-високи доходи, докато високите данъци стимулират повече почивка и по-ниски доходи.  Високите ставки намаляват спестяването и инвестициите - и местните, и чуждестранните.

Намаление на данъците - някои типични ефекти върху икономическото развитите

Изследванията на връзката между данъчното бреме и икономическото развитие показват, че тя е силна и обратнопропорционална. При равни други условия, колкото по-високи са данъците в една страна, толкова по-нисък е икономическият растеж. Според изследване на Греъм Лийч, главен икономист на UK Institute of Directors, през 90-те години страните с ниски данъци са увеличили благосъстоянието си средно с 56% в реално изражение, докато страните с високи данъци са увеличили просперитета си с едва 22% средно

Данъчно облагане и икономически растеж

Източник: Graeme Leach, The negative impact of taxation on economic growth, Reform, 2003

Според годишното изследване на икономическата свобода на Heritage Foundation и Wall Street Journal, страните с най-нисък данък върху печалбата и данък върху доходите в Европейския съюз имат най-висок икономически растеж. Това показва важното значение на тези два преки данъка върху икономическото развитие.

Данък печалба и икономически растеж в ЕС

Ако разгледаме новите страни членки на Европейския съюз, ще забележим, че най-ниска данъчна тежест има в Латвия – под 30% от брутния вътрешен продукт се събират от населението и икономиката под формата на данъци. Не е учудващо, че според данни на Международния валутен фонд именно Латвия е страната с най-висок икономически растеж сред новите страни членки на ЕС.  През 2004 година икономическият растеж на Латвия достигна 8.2%.

Данъчна тежест в избрани страни

Източник: Евростат

Източник: International Monetary Fund, Republic Of Latvia, Staff Report for the 2005 Article IV Consultation, July 14, 2005

Възможност за намаление на данъците

След като е ясно, че намалението на данъчната тежест е благоприятно за икономическото развитие и благосъстоянието на страната, въпросът е дали това е възможно и ако да – колко голямо да бъде данъчното намаление.

Има няколко източника за финансиране на намаление на данъчната тежест:

Всяка година се увеличават акцизите заради изискванията на Европейския съюз, което осигурява нарастване на приходите. През следващите 2 години този процес ще осигури около половин милиард лева допълнителни приходи в държавния бюджет.

През последните няколко години консолидираният бюджет отчита значителни преизпълнения на приходите – 700 милиона лева през 2003 г., 1.5 милиарда лева през 2004 г., вероятно около 1.5 милиарда или повече през 2005 година.

Има възможности някои разходи в бюджета да се оптимизират или да нарастват по-бавно от ръста на БВП, което да освободи немалки суми. Разбира се, това е възможно единствено при извършване на реформи в съответните сфери.

Намалението на данъчната тежест ще намали стимулите за наличие на сива икономика и може да се очаква спад на сенчестия дял на икономиката. Това осигурява допълнителни приходи в бюджета.

Ниските данъци ще стимулират местните и чужди инвестиции и икономическа активност и по този начин ще увеличат икономическия растеж и съответно приходите в бюджета.

Всички тези възможности за финансиране на намаление на данъчната тежест позволяват да се реализира предложението на Института за пазарна икономика за въвеждане на плоска ставка от 10% за всички преки данъци  (данък върху печалбата, осигурителни вноски, данък върху доходите).

Очаквайте последната част от анализа, посветена на социалната политика

Институт за пазарна икономика