Нито за политическата класа, нито за обществото вече е проблем пропастта между тях

Ще гласувате ли на парламентарните избори на 25 юни?

Да.

Върху решението ви за кого да гласувате повлия ли поведението на партиите в предизборната кампания?

Това е предизборната кампания, която като че ли оказа най-малко влияние. Тя остави избирателите толкова объркани, колкото бяха в началото ѝ. Ако една кампания иска да извае лица на отделните партии и да изясни противоречията в избирателя, то тази най-малко успя. Голяма част от избирателите до последно няма да имат отговор за кого да гласуват. Личното ми усещане от кампанията е, че се водеше на принципа: "Трябва да има кампания, отделени са пари, трябва да се намерят хора, които да направят клипове". Това бе уморена кампания за уморени избиратели.

Какво може да върне интереса на хората към политиката и те да почувстват ангажимент към нея? Дали това е отсрещен ангажимент на политиците към избирателите?

Вероятно така биха отговорили политолозите. Но тъй като аз не съм експерт в тази област - не съм политолог или социолог, на мен, като пишещ човек, ми е интересно да търся други причини - по-невидими. Отдавна се говори за тази пропаст между политическия елит и обществото. Тъжното е, че това вече не е проблем нито за политическата класа, нито за обществото. Докато преди това се усещаше като напрежение, като проблем, като раздяла между два свята, които искат да се съберат, то сега като че ли, в тази кампания, тези две класи са си самодостатъчни и голяма част от обществото има своя метафизика - чалгата.

Това го казвам без ирония - това е тъгата на това общество, което си намира своя метафизика в такива ниски жанрове. Това е едно общество, което е оставено на себе си и то за първи път вярва, че може да се справи само. То е оставено на собствената си самота. Да цитирам Яворов от едно негово стихотворение: "шепа хора под празно небе". Мисля, че точно това усещане за празно небе, за  липсващо високо, владее обществото в момента.

От друга страна, политическата класа в голямата си част знае своя интерес. Той е свързан не с това общество, а с отварянето към нови глобални европейски структури, които се задават, и тя по-скоро търси реализация там. Интересите на двете класи са различни.

Това до каква степен предопределя успешността на формации като "Атака"?

За мен това е наистина много сериозен въпрос и е хубаво сега да се говори за него. Този националистически вот не е случаен и не идва на празно място. Аз се учудвам на изненадата на социологическите агенции. Успехът на такива формации е подготвен от едно говорене, много по-меко от "Атака", което присъстваше в българската публичност. Това е говоренето от типа: "България е с три века по-стара". Тези неща са много меки и човек не прави веднага връзка с подобни формации, но те подготвят контекста, а това е важно.

Ние се срамуваме с настоящето си, а се гордеем с едно минало, което понякога дори не е дори българско, като тракийските гробници, например. Тази шизофрения между сегашен срам, който предизвиква страхотна гордост от миналото във вековете, неизбежно създава контекста на "Атака". Подобни формации печелят от това, че разчитат на един ирационален вот. Това, което до голяма степен ще определи победителите в тази кампания и това, което за втори път остана неразбрано от социологическите агенции и експерти, е недостатъчното изучаване на ирационалните причини, поради които хората днес и тук, в България, гласуват. Всички тези проучвания залагат на предварителното условие, че политическото у нас е много рационализирано и има своя логически следствия и че човекът, който гласува, познава това политическо и знае собствените си рационални основания да гласува. А не винаги е така.

Това каква опасност представлява за начина, по който е структуриран политическият живот?

Една от опасностите е, че подобни формации биха могли много рязко да избият напред и да влязат в парламента при националистически вот, при вот на обидения - на този, който иска да накаже просто заради самото наказване, без да си дава сметка, че ще понесе част от това наказание.

Този наказателен вот, който като цяло минава като нишка през най-новата ни история, до каква степен има шанс да продължи да определя начина, по който функционират взаимоотношенията политици-общество?

Този наказателен вот го наричам ирационален. Той ще продължи дотогава, докато не се изработят ясни рефлексии в самото общество спрямо близкото му минало и към това, което му се случва в момента. И в тази кампания се видя, че малко от политическите сили работят върху тази рефлексия. Партиите не поемат грижата към еманципирането на обществото, към това рационално да се обяснява ситуацията. Ясно е, че е непечелвшо в една къса кампания, която залага на шоуто и на клипа, непопулистки да говориш с обществото, да обясняваш сериозно и сложно. Ясно е, че боят с торти или участието в крос като че ли печелят повече, отколкото сериозния разговор с обществото. В някаква степен продължаваме да се намираме в непълнолетие, което сами сме си причинили.

Как оценявате начина, по който се държаха политическите сили и тезите, които защитаваха? Намериха ли те най-подходящия тон на разговор и адресираха ли най-адекватно проблемите на обществото, така че да намерят връзка с избирателя?

Ще ви отговоря с един пример. Пътувах наскоро с автобус до Варна. Шофьорът беше пуснал радио и внимателно слушаше новините, но когато започваха предизборните клипове, той панически обръщаше станцията и слушаше чалга. И тези клипове обещаваха същото, като чалгата - пари, спокойствие, здраве, удоволствие. Човекът обаче вярваше повече на обещанията на чалгата, отколкото на предизборния клип.

Тъй като стана дума за чалгата, на какво дължим присъствието в тази кампания на екзотични фигури, като Азис, например?

Отговорът е ясен - на изчерпване на ресурса на политическото, на изчерпване на ресурса на рационалното. Когато не можеш да печелиш с този ресурс, минаваш в другата крайност. Изследвал съм влиянието на рекламата и пропагандата през 30-те и 40-те години. Тъкмо през 30-те години рекламата влиза сериозно в политическия бизнес и според изследователите новите медии - радиото тогава - спомагат много за избирането на Хитлер в Германия, както и на американските президенти. През 30-те години като че ли за първи път политиците стават звезди. 70 години по-късно звездите стават политици. Така са се обърнали нещата.

След изборите на 25 юни от това, което чухме и видяхме, какво развитие можем да очакваме в отношенията политици-общество? Нещо ще се промени ли?

Изборите ще свършат на 25 юни, но тепърва предстоят обръщания, коалирания - и те като че ли ще бъдат по-важни от самите избори. Всичко това обаче ще става без нашия глас. Ние можем да гласуваме на 25 юни, след което политическият елит ще влезе в близости и раздели, които ние ще наблюдаваме отстрани, без право на глас. От друга страна, има една световна тенденция партиите да се съобразяват повече с обществото поради страх. Това ще стане, ако са достатъчно разумни, гледайки какво става при гласуването на референдумите за Европейската конституция във Франция и в Холандия. В глобален мащаб обществото - за добро или за лошо, защото то не винаги може да вземе разумното решение - само се овластява и става сила. Мисля, че партиите ще се съобразят с това.