Нов доклад, нов шамар от ЕК: Няма осъдени за корупция в България, няма прозрачност в медийната собственост

Поредна порция критики към България отправи Европейската комисия (ЕК) в новия си доклад за върховенството на закона, представен в Люксембург в сряда. Този инструмент замени Механизма за сътрудничество и проверка, ползван години наред и сега докладите обхващат всички страни от съюза. Изводите за България обаче са все същите. В последния доклад се посочва, че у нас все още липсват присъди за корупция по високите етажи на властта. Антикорупционната комисия трябва да предприеме последователни действия, които да доведат до присъди за корупция по високите етажи на властта. Не са достатъчни и действащите правила за прозрачност в собствеността на медиите, отчита комисията, посочва докладът в частта му за България.

Докладът по отношение на всички страни членки обхваща четири основни стълба – националните правосъдни системи, уредбата за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите.

Безотчетният главен прокурор

Критиката за липса на присъди за корупция по върховете на властта в България е пeрманентна. На българските управляващи обаче този проблем отдавна не им прави впечатление. Преди години все пак се изготвяха някакви планове и се обещаваха действия. Сега обикновено се отчита, че докладът е реалистичен и всички търсят положителните постижения, които също се описват.

Друг сериозен проблем, който ЕК посочва, е липсата на механизъм за отчетност и контрол на главния прокурор. По тази тема също се бездейства от години. В Докладите си от предходните две години ЕК засили натиска върху България за решаване на тежките структурни проблеми с недосегаемостта на главния прокурор, настоявайки да се намали неговото влияние върху Висшия съдебен съвет (ВСС).

В сегашния доклад за България  се припомня, че правителството се е ангажирало, в контекста на Плана за възстановяване и устойчивост на България, да създаде ефективен механизъм за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници.

Последното правителство на ГЕРБ имаше доста екзотични идеи и предлагаше главният прокурор да се разследва от негов заместник. Това предложение бе определено като противоконституционно от Конституционния съд. Сегашното правителство предлага шефът на държавното обвинение да бъде разследван от специално посочен за целта съдия. Тази промяна вероятно няма да бъде приета в парламента, ако се стигне до нови избори.

Съдебната власт

Бъдещето на Висшия съдебен съвет също е повод за притеснение, посочва комисията. При липсата на работещ парламент няма как да бъде избрана политическата квота в кадровия орган, което поставя под заплаха работата на следващия състав. И съдиите, и прокурорите вече избраха своите нови представители. Не е ясно обаче как ще заработи съветът, ако няма избор от страна на парламента.

Остава и безпокойството, свързано с Инспектората на Висшия съдебен съвет. Отсъствието на редовни конкурси при издигането на магистратите, съчетано с прекомерното прилагане на временни премествания, рискува да даде отражение върху тяхната независимост.

Остават и предизвикателствата при дигитализацията на правосъдието. 

Лобирането и защитата на информаторите все още не се регулират адекватно, въпреки да има план за справяне с това.

В доклада се припомня, че със законодателна реформа са премахнати специализираните съдебни органи, като същевременно се предвижда преназначаване на съответните магистрати в обикновените съдилища и прокуратури, с гаранции за защита на съдебната независимост и процесуалните права.

Трябва да бъдат взети и мерки подобряване на интегритета на специфичните сектори на публичната администрация, включително мерки, съобразени с полицията и съдебната система.

По време на пандемията са идентифицирани рискове от корупция в специфични сектори като управление на бюджетните средства и контрола, включително при обществените поръчки. 

Концентрация на медийна собственост

Един от най-сериозните проблеми, посочени от комисията, е концентрацията на медийната собственост. Този риск съществува и в други страни, но у нас е особено ясно изразен.

Създадена е класация за сериозността на риска в тази област. В нея са обособени пет нива като България, Гърция, Унгария, Малта, Полша, Румъния и Словения са страните с най-висок риск.

Съществуващите правни защитни механизми за независимостта на обществените медии не са достатъчни. Комисията посочва, че националните медийни регулатори играят сериозна роля при опазването на плурализма. Наскоро Съветът за електронни медии (СЕМ) отложи избора на генерален директор на БНТ, след което се появиха подозрения, че това са прави в услуга на сегашния шеф Емил Кошлуков, избран по времето на ГЕРБ.

Все още предизвиква загриженост липсата на ясна регулаторна рамка, която да гарантира прозрачност при разпределението на държавната реклама, въпреки че са предприети мерки в тази насока, отбелязва ЕК.

Професионалната обстановка за журналистите слабо се е подобрила през последната година, но остават проблемите като достъп до обществена информация, условия на работа и т.нар. "дела шамари". 

Препоръки

Комисията отправя към България шест препоръки. На първо място страната трябва да гарантира навременни нормални конкурси за издигането на магистрати, за да бъде избегнато дългосрочното им командироване за заемане на вакантни постове– процес, считан за порочна практика от години. Чрез него съдии, прокурори и магистрати лесно могат да бъдат държани в зависимост чрез заплаха, че ще загубят работата си и ще бъдат пратени на друго място.

Препоръчва се също прилагане на мерки за проверка на почтеността на полицаите и служителите в съдебната система.

Брюксел препоръчва на България законодателни промени, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към ВСС и избягването на риска от политическо влияние. Друга препоръка е да се предприемат стъпки за адаптиране на състава на Висшия съдебен съвет, като се вземат предвид европейските стандарти за съветите на съдебната власт.

Страната ни също така трябва да продължи с прилагането на мерки за подобряването на интегритета на специфични сектори от държавната администрация, включително по отношение на полицията и съдебната система.

Сред препоръките е и България да даде гаранции, че институционните реформи в антикорупционната комисия и специализираните съдебни власти ще доведат до подобрена ефективност на разследванията и достатъчно преследвания и окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта.

Последната препоръка е да се подобри прозрачността при разпределянето на държавните реклами, най-вече при тези, договорени чрез посредници като медийните агенции.