Нов опит на София и Анкара да решат проблема “ток срещу инфраструктура”

Турският министър на енергетиката и природните ресурси Хилми Гюлер пристига в четвъртък у нас за пореден кръг преговори между София и Анкара за преформулирането на междуправителственото споразумение на двете страни от 1998 г. Това научи Mediapool от турското посолство. Гюлер ще проведе основните си срещи в петък, като другият акцент е проектът за строеж на язовир на р. Тунджа на българо-турската граница, разговорите за който се активизираха в началото на 2005 г.

Турският енергиен министър ще се срещне с колегата си Румен Овчаров за продължение на разговорите, които водиха в началото на ноември в Анкара. Тогава двете страни се разбраха в рамките на месец да се търсят начините за разваляне на правителственото споразумение от 1998 г. “ток срещу инфраструктура”, подписано от тогавашните премиери на България и Турция Иван Костов и Месут Йълмъз.

Договорът, според който НЕК изнасяше дългосрочно за Турция ток на фиксирани изгодни цени, а хидрокаскадата “Горна Арда” трябваше да се изгради от турския строителен холдинг “Джейлан”, бе замразен през април 2003 година. Тогава Анкара едностранно спря да приема доставките на електроенергия от София, защото реално проектът за хидрокаскадата не бе стартиран заради обявяването на “Джейлан холдинг” в несъстоятелност в края на 2001 г. По-късно холдингът, който повече от десет години е неизменен партньор на всяко турско правителство в реализацията на държавни проекти, започна оздравителна програма.

Сред връщането си от Анкара Овчаров заяви, че споразумението от 1998 г. вече е пречка пред развитието на двустранните икономически връзки и ще се търси приемлив и за двете страни начин за излизане от него. Той спомена четири варианта, но не ги уточни.

Договорът от 1998 г. може да бъде развален, в случай, че бъде запазен интересът на “Джейлан холдинг” за участие в “Горна Арда”, заяви за Mediapool Исмет Север, изпълнителен директор на “Джейлан България”. Дружеството е съакционер с НЕК в Хидроенергийната компания “Горна Арда”, която бе създадена за проекта. Турция държи на това, защото, за да може да започне пак вноса на български ток, тя трябва да балансира търговското си салдо с насрещния износ. В случая това са строителни услуги, които трябва да предостави “Джейлан”, обясни Север.

Според него за преформулирането на междуправителственото споразумение от 1998 г. е необходимо да се разреши и един казус, който бил станал реална причина за замразяването на договора.

Става въпрос за отчисления за инвестиции в инфраструктурата, които София е била длъжна по силата на правителствената договорка да прави от приходите, които получава от Турция за реализирания износ на електроенергия, обясни шефът на “Джейлан България”. Става дума за около 450 млн. долара за близо пет години, които обаче са отивали в хазната, а не по предназначение, твърди Север. Освен това българското правителство се опитало да мине част от вложените инвестиции в проекта “Горна Арда”, отишли за пробиване на тунели към язовирите, които ще се строят за хидросъоръжението, като част от нужните отчисления по договора. Строителните дейности обаче бяха извършени от български фирми, а не от турски, каквото е изискването, каза Север.

Българският министър на икономиката и енергетиката преговаря с турския си колега Хилми Гюлер, а не с “Джейлан”, бе официалната позиция на Министерството на икономиката и енергетиката. Неговият пресцентър бе потърсен от Mediapool за коментар по предстоящата среща и виждането на българската страна за разрешаването на междудържавния проблем. От ведомството не уточниха какви ще са техните предложения към Анкара за разсичането на казуса “ток срещу инфраструктура”. От там обаче заявиха, че повечето обвинения към българската страна, отправени от “Джейлан”, не са верни, но не уточниха кои.