Новата афганистанска война

Афганистанската война започна - не като полицейска акция за залавянето на предполагаемия кукловод на терора Осама бeн Ладен, не и като другата крайност - масивно нахлуване, а с въздушни удари по военни обекти в афганистански градове. Кабул, Кандахар, Джалалабад са сред целите.Ударени са не само позиции на противовъздушната отбрана, а и електроснабдяването на и без това съсипаната от 22-те години война столица на Афганистан.

Политическите лидери на двете пряко действащи сили президентът на САЩ Джордж Буш и британският премиер Тони Блеър не удостоиха с внимание последните предложения на талибаните, чиято цел без друго беше да печелят време и които нямаха намерения да предават Бен Ладен. Буш и Блеър не искаха, а и не можеха да партнират повече в такава игра за печелене на време. Наближаващата зима скоро може да направи невъзможно това, което вероятно ще последва - акции на специални части на земята.

И двамата не искаха и не можеха да разчитат повече на преговори. Терористичните атентати от 11 септември ясно показаха, че на свързания премного тясно с предполагаемите организатори на атентати режим в Кабул не трябва да се размине само с думи, дипломатически натиск и политическа изолация. Избор нямаше.

Дотук нещата са ясни. Друг въпрос е как ще се развиват нататък. Много зависи от това какво ще е по силите на талибаните. Ако те успеят да мобилизират за съпротива в една отбранителна война по-голямата част от населението на контролираната от тях територия, трябва да се очаква ескалация, до голяма степен сравнима с тази след съветското нашествие от 1979 година. САЩ и Великобритания биха били тогава въвлечени в един продължителен и кръвопролитен конфликт, потърпевш в който ще бъде най-вече афганистанското население, чиято основа за съществуване все повече ще се смалява. Северният съюз е слаб съюзник. Но единодушно е мнението, че политическото разрешение в Афганистан, което е абсолютно необходимо след военния удар, може да бъде намерено само от афганистанци, а не от някаква интервентска войска, колкото и добри да са намеренията ѝ и колкото и убедително да ги излага.

Въпрос е също, какво ще бъде по-нататъшното поведение на новоспечелените съюзници в Азия в борбата срещу тероризма - понятие, което те поначало тълкуват различно. Публикуваните освен това оценки на правителствата не навсякъде са еднакви с настроенията на народа. Ислямската опозиция в Пакистан се надига, независимо че най-изявените ѝ говорители изглежда са неутрализирани от властите. Съседите от Западна Азия положително не са готови да участват във всичко, във всеки случай не в голяма част от онова, което излиза извън удар по предполагаемите терористи.

Който започва война, трябва да има и път за излизане от нея. След войната думата трябва да се даде отново на политиката. С една дума освен планът А , който обхваща военния аспект, трябва да има и план Б за времето след войната. Планирането на мира трябва да почне от първия ден на войната.